Решение № 404 от 16.1.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител -юрисконсулт Василева , срещу решение 150/11.04.2022 г. по адм.дело 692/2021г. на Административен съд Стара Загора , с което е отменен Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 - 2020 за кампания 2019 г., издаден от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ)и е прекратен поетия от М. Динева ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие , направление Биологично растениевъдство -като незаконосъобразен. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон и необосновано, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу акта за прекратяване на ангажимент, присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и прави алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба М. Динева, редовно призована , не се явява и представлява, не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС Стара Загора , е взел предвид, че в обжалвания пред него акт за прекратяване на ангажимент е издаден от материално компетентен орган , при упражняване и в рамките на надлежно делегирани права, но при нарушаване на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК и не е спазена целта на закона. Този извод е базиран на безспорно установената фактическа обстановка: Земеделския стопанин Динева е имала сключен договор с контролиращото лице Балкан Биосерт ООД за контрол и сертификация на биологично производство , преработка, означаване и търговия с биологични продукти, действал непрекъснато през 2015,2016, 2017,2018 и 2019 година. Също така контролиращото лице е издал надлежен сертификат за биологично стопанство от 16.09.2019 година, представен от земеделския стопанин в ДФЗ. При тази установеност извода на съда е, че упражняването на административните правомощия по чл.15,ал.3 ,т.5 във вр. с чл.14,ал.2,т.7 от Наредба 4 от 24.02.2015г. поради изтичане на срокът на договора на земеделския стопанин с контролиращото лице на 27.12.2019г.,т.е. пет дни преди изтичането на 31.12.2019г. на периода на поетия петгодишен биологичен ангажимент, не може да се приеме, че е съразмерно с тежестта конкретното нарушение и е разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на земеделския стопанин и охранявания държавен и обществен интерес. Решението е правилно. Страните не спорят по фактите. Със заявление за подпомагане с УИН [номер] от 22.04.2015г. е направила искане за финансово подпомагане, кандидатствайки по мярка 11 Биологично земеделие , направление Биологично растениевъдство . Сключен е и надлежно изпълняван петгодишен договор с контролиращо лице Балкан Биосерт ООД- за контрол и сертификация на биологично производство , преработка , означаване и търговия с биологични продукти. Последното е издало сертификат 1478А/1-19 от 16.09.2019г. за биологично стопанство. Също така на 03.09.2019г. е осъществен контрол на стопанството на Динева, със становище, че стопанството е спазило изискванията на Регламент /ЕО/ 834/2017 и Регламент /ЕО/ 889/2008пна Комисията и продуктите могат да бъдат етикирани или продавани в съответствие със сертификационния статус- биологично . Правилен и законосъобразен в тази насока е изводът на първоинстанционния съд, че разминаването от пет дни / и то в края на календарната 2019 година/ между действие на договор с контролиращо лице и поет петгодишен ангажимент и формалното упражняване на административни правомощия с налагане на най- тежката санкция прекратяване на поет биологичен ангажимент е прекомерно тежко и неоправдано с целта на закона. Предвид изложеното решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски и юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение