Решение № 526 от 16.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 491/2009 г.

Решение № 526 от 16.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 491/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по жалбата на подсъдимия Н. А. против присъда № 108 от 9.06.2009 г. по внохд № 122/2009 г. на Хасковски окръжен съд. Жалбата изготвена от адв. Г е на посоченото в чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК основание. Твърди се, че по делото са събрани убедителни данни за приложението на разпоредбата на чл. 279, ал. 5 НК - за това, че подсъдимият А е влязъл в страната, за да се ползва от конституционно признатото му право на убежище. Няма доказателства от страна на обвинението, които да оборват този факт, за да бъде произнесена спрямо него осъдителна присъда. Прави се искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото обвинение. Последният редовно призован не се явява в съдебно заседание, а служебният защитник поддържа жалбата, с направените искания и представя писмени бележки, в които доразвива тези доводи. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата и оставяне на присъдата в сила. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 70 от 20.03.2009 г. по нохд № 19/07 г., Свиленградски районен съд е признал подсъдимия Н. А. за невинен да е влязъл през границите на страната, без разрешение на надлежните органи на властта и не на определените за това места, поради което е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 279, ал. 1 НК. По протест на прокурора въззивната инстанция е постановила нова присъда, с която посочената е отменена и подсъдимият Н. А. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 279, ал. 1 НК, и при условията на чл. 54 НК е осъден на една година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на присъдата в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК намира, че жалбата е неоснователна. Оплакването в жалбата, че въззивната инстанция е направила неправилен извод за виновността на подсъдимия, тъй като не са събрани по делото доказателства в подкрепа на обвинителната теза, не се подкрепя от данните по делото. Въззивният съд след задълбочен, обективен и всеобхватен анализ на доказателствената съвкупност, в съответствие с правомощията си по чл. 316 НПК е установил нови фактически положения и правни изводи от тях. Спазени са изцяло изискванията по чл. 305, ал. 3 НПК. В мотивите на постановената нова присъда, са изложени убедителни съображения за достоверността на доказателствата, като са посочени установените факти и обстоятелства от предмета на делото и въз основа на кои доказателствени източници, както и правните съображения за взетото решение. В мотивите си / на л. 4/ въззивния съд убедително е отхвърлил като несъстоятелно, твърдението на подсъдимия пред първата съдебна инстанция, че е преминал нелегално границата на страната единствено да се установи в Р. България, като страна членка на ЕС, поради това, че в Р. Турция е гонен и притесняван от властите, заради неговата народност и политическите му убеждения. Изложените съображения в тази насока, се споделят и от касационния състав. Констатацията на въззивния съд, че това изявление, направено два месеца, след нелегалното преминаване на границата и два дни след първото съдебно заседание по делото /отложено за друга дата по искане на договорния защитник/ е голословно. По делото липсват каквито и да било доказателства, че е преминал границата, без съответно разрешение и не на определените за това места по причини, свързани с неговия произход, политически убеждения или религиозни вярвания. Не може да се приеме, че всяко преминаване на границата на страната без разрешение на държавните власти, е поради осъществена незаконна репресия. Законът изисква да бъде установено наличието на посочените обстоятелства, за да се приложи хипотезата на чл. 279 ал. 5 НК, че влизането в страната е свързано единствено с желание, да се ползва с правото на убежище съгласно с Конституцията на РБ. Мотивите и подбудите за извършване на престъплението, е явно изразил в разпитите си пред разследващите органи-за да се установи в Белгия, където има роднини и познати. От разговора проведен със заловилия го граничен полицай - св. Д. Г., на турски и развален английски език е разбрал, "... че бяга от Турция и иска да стигне д. Белгия". Не може да се приеме в подкрепа на неговите твърдения /и пред първоинстанционния съд/, че една от причините да напусне Р. Турция, е нежеланието на търпи присъда в затвора, произнесена от Турски съд, защото е несправедлива. Издадената за него справка за съдимост от Министерство на правосъдието-бюро съдимост не опровергава това обстоятелство. То не е актуално, защото се отнася и отразява осъждане на чужди граждани, осъдени за престъпления извършени на територията на страната. С престъплението по чл. 279, ал. 1 НК се увреждат обществените отношения, свързани с реда на управлението и преминаване границите на страната, които безспорно подсъдимият е нарушил. Криминалните подбуди за без значение за съставомерността на деянието, а политическите, свързаните с произход и религиозни вярвания подлежат на доказване. Доказателствата по делото са възприети съобразно действителното им съдържание, при спазване правилата на формалната логика. При тази доказателствена съвкупност, са направени правилни фактически констатации и правни изводи за виновно поведение на подсъдимия, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 279, ал. 1 НК. По тези съображения, касационният състав намери, че при постановяването на въззивната присъда, не е допусната касационното основание по чл. 348, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 НПК. Приетите за установени фактически положения са правилни и материалният закон не е нарушен. Обвинението е доказано по несъмнен начин, както изисква чл. 303, ал. 2 НПК. Само факта, че е подал молба д. Държавната агенция за бежанци, за придобиване на статут на бежанец, не може пряко да се свърже и обуслови извод, че влизането в страната от подсъдимия, е единствено с цел да се ползва с правото на убежище. Административната процедура пред агенцията по неговото искане не може да бъде основание за спиране на наказателното производство. При положение, че подсъдимият получи положителен отговор на молбата си за политическо убежище у нас, това ново обстоятелство може да послужи като основание за възобновяване на наказателното производство по реда на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК. Поради липса на други оплаквания в жалбата, които да бъдат обсъждани и намерят отговор, присъдата като правилна и законосъобразна следва да остане в сила. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н.о.,