Решение № 14062 от 25.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9067/2014 г.

Решение № 14062 от 25.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9067/2014 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 2600 от 16.04.2013 г., постановено по адм. дело № 821/2013 г. по описа на Административен съд - София град, в частта, в която по жалба на ЕТ "Йоана - Арт - Иван Колев", гр. София е отменен Ревизионен акт № 1201072/27.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в частта потвърдена с Решение № 2565/29.10.2012 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. София, относно установени допълнителни публични вземания за ДДС по издадени фактури от "ЕВ Стройстил" ООД в размер на 12 251,48 лева. В жалбата се сочат доводи, че решението в оспорената част е неправилно, постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част и по същество да бъде отхвърлена жалбата срещу РА с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - ЕТ "Йоана - Арт - Иван Колев", гр. София оспорва чрез адв. Пеев касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни съображения развива в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. С решението в обжалваната му част, АССГ е отменил като незаконосъобразен РА № 1201072/27.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в частта потвърдена с Решение № 2565/29.10.2012 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. София, относно установени допълнителни публични вземания - ДДС по издадени фактури от "ЕВ Стройстил" ООД в размер на 12 251,48 лева. За да обоснове този извод първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и не е засегнат от пороци, пораждащи неговата нищожност. Анализирал е приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Установил е, че ревизиращите органи са отказали на ЕТ "Йоана - Арт - Иван Колев", гр. София право на приспадане на данъчен кредит по две фактури - № 56/10.09.2007 г. с данъчна основа в размер на 15 067,43 лева и начислен ДДС в размер на 3 013,49 лева, с предмет на доставката "частично плащане по договор за ДМА - ателие" и фактура № 60/27.11.2007 г. с данъчна основа в размер на 53 247,48 лева и начислен ДДС в размер на 10 649,49 лева с предмет на доставката - "окончателно плащане по договор от 26.03.2007 г. и 27.03.2007 г.". Като основен мотив за това решение е послужило обстоятелството, че документално доказаната цена за придобиване на имотите е тази отразена в НА и правото на данъчен кредит е в размер на начисления ДДС, включен в сумата от 35 822,48 лева. Съдът е счел този извод на органа по приходите за незаконосъобразен предвид следното: На първо място съдът е приел за безспорно установено, че е налице реално осъществена сделка по продажба между ДЗЛ /като купувач/ и "ЕВ Стройстил" ООД /продавач/ обективирана в НА № 108 от 12.10.2007 г. на недвижими имоти - ателие № 3, гараж № 1, магазин № 1 /изградени в груб строеж/, находящи се в гр. София, ул. "Тимок" № 67. В тази връзка съдът е установил, че първоначално между страните са сключени два предварителни договора - от 26.03.2007 г. и 27.03.2007 г., касаещи същите имоти, които в последствие са станали предмет на прехвърлителната сделка по посочения нотариален акт. Съгласно тези договори, купувачът се е задължил да заплати сума в общ размер на 55 700 евро на три части, като след издължаване и на последната част, ще бъде сключен окончателен договор с нотариална заверка на подписите, чрез който имотите ще бъдат прехвърлени. Посочените в двете спорни фактури суми са преведени по банков път. Действително според решаващия съд продавачът се е задължил да предаде имотите след издаване на удостоверение за ползване /акт обр. 16/, но видно от нотариалния акт, същите са на етап груб строеж. Не е спорно, че ДЗЛ се е съгласило да подпише нотариалния акт, независимо от факта, че продавачът не е изпълнил в цялост задълженията си, като страните са уговорили друга, различна от първоначалната цена. Тези обстоятелства според съда представляват предпоставка за евентуално завеждане на съдебен иск от страна на едноличния търговец срещу "ЕВ Стройстил" ООД, но при положение, че цената е платена, във връзка със сключени предварителни договори по банков път, на оспорващия не може да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит. В случай че сделката се развали и доставчикът възстанови получените суми, ще възникне основание за корекции на данъчния резултата на жалбоподателя. Наред с това, съдът е отчел и факта, че ЕТ е реално работещ икономически субект, извършващ правно-регламентирана търговска дейност и закупените имоти са във връзка с осъществяването на икономическата му дейност. Счетоводството е водено в съответствие с изискванията на ЗСч и счетоводните записвания за закупените и продадените стоки и услуги са коректно отразени по съответните счетоводни сметки. Обстоятелството, че в хода на ревизията доставчика не е открит на адреса и не е представил изисканите му документи във връзка със спорните фактури, не може да носи негативни последици за данъчно-задължено лице, което е упражнило право на приспадане на данъчен кредит. Съдът е приел, че тези изводи кореспондират с Решение от 6 септември 2012 г. по дело C-324/11 на СЕС и решение от 6.12.2012 г. по дело C-285/11 г. на СЕС, като в конкретния казус липсват доводи за участие на страните по сделката в измама. В заключение съдът е приел, че въз основа на събраните по делото доказателства, при безспорно установяване на останалите предвидени в ЗДДС кумулативно изискуеми предпоставки за възникване и признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, определящо за извода за реалност на процесните доставки е установяването на предаването на стоките на получателя, установено чрез счетоводните записвания и последващото осъществяване на облагаеми доставки с тях. По отношение на извършените строителни работи се налага същия извод, защото съществуването им е безспорно установено. Дали доставчиците са имали квалифициран персонал за осъществяването им не е проблем на получателят, за когото значение има единствено качественото изпълнение на услугата. Решението е неправилно, постановено е в противоречие със събраните по делото доказателства и приложимия материален закон. Няма спор, че страните по сделката са сключили два предварителни договора за закупуване на недвижими имоти, като в същите е уговорена цена общо в размер на 55900 евро с левова равностойност - 109 331,42 лв. /платена по банков път/. Във връзка с придобиване на имотите е представен и НА 108 от 12.10.2007 г., въз основа на който ЕТ е придобил право собственост от "ЕВ Стройстил" ООД върху следните имоти: ателие № 3, гараж № 1, магазин № 1, находящи се в гр. София, ул. "Тимок" № 67, като е заплатена сума в размер на 35822,48 лв. с ДДС. Имотите в момента на прехвърлянето са в състояние - груб строеж. Не са представени приемо-предавателни протоколи, количествени сметки и акт обр. 16 за окончателното завършване на строителството в обектите, предвид клаузите по предварителните договори сключени между страните на 26.03.2007 г. и 27.03.2007 г. Налице е разлика в размер на 73508,94 лв. с ДДС /ДО 61257,45 лв. и ДДС 12251,49 лв./ между стойността на недвижимите имоти по НА от 35 822,48 лв. и платената сума по общо 4 бр. фактури, издадени във връзка със закупуването на процесните имоти - общ размер 109 331,42 лева. Представените от РЛ доказателства не установяват по безспорен начин доставката на услугата за разликата от 73508,94 лв., вследствие на което на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДДС във вр. с чл. 9 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит на ЕТ в размер на 12 251,49 лв., в т. ч. 1601,99 лв. по фактура № 59 от 10.09.2007 г. и 10 649,49 лв. по фактура № 60 от 27.11.2007 г. Настоящият касационен състав намира този извод на приходните органи за обоснован. В случая няма спор, че процесните имоти са прехвърлени на ЕТ в състояние груб строеж. Липсват доказателства, въз основа на които да може да се приеме, че процесните обекти са предадени от продавача на купувача завършени с акт обр. 16., с оглед клаузите чл. 2 от предварителните договори, сключени между страните на 26.03.2007 г. и 27.03.2007 г. Не е доказана кадровата обезпеченост на доставчика за извършване на СМР, както и липсват доказателства за изпълнение на СМР услугите от подизпълнители. В тази връзка обосновано ревизиращите са приели, че документално доказаната цената на процесната доставка е тази, посочена в нотариалния акт и правото на данъчен кредит е в размер на начисления ДДС на отразената в НА стойност в размер на 35 822,48 лева. Правопораждащият факт за възникване на правните последици по чл. 68 и чл. 69 ЗДДС е извършването на облагаема доставка на стока или услуга. След като в конкретния случай не са налице доказателства за реално осъществяване на СМР услугите от "ЕВ Стройстил" ООД за разликата от 73508,94 лв., то законосъобразен се явява изводът на органа по приходите за отказ на право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДДС във вр. с чл. 9 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Изводът не е в противоречие и с практиката на СЕС, в която трайно е възприето разбирането, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци (Решение от 13 декември 1989 г., Genius Holding (C-342/87, Recueil, стр. 04227) и Решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen (C-454/98, Сборник 2000, стр. I-06973), цитирани и от първоинстанционният съд, който като съд по фактите приема за недоказано осъществяването на реални доставки по спорните фактури. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Достигайки до извод противоположен на горния, административният съд е постановил неправилно решение, което в обжалваната част следва да бъде отменено. Вместо него трябва да бъде постановено друго по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на ЕТ в тази част като неоснователна. С оглед резултата по спора, решението следва да бъде отменено и в частта, в която дирекция "ОДОП" - София е осъдена да заплати в полза на ЕТ разноски в размер на 1110,90 лева. На касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение още в размер на 617,22 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,