Решение № 12349 от 2.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3690/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Ц. против решение 5464 от 17.02.2025 г., постановено по адм. дело 12475/2024 г. на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът - Н. Г. Ц., чрез адв. Д. Танчев, обжалва съдебното решение с доводи за неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска оспореното решение да се отмени. Подробни съображения в подкрепа на всички твърдения са изложени в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът - председателят на Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС, Агенцията), чрез процесуален представител Ж. Вучкова, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито заседание и писмени бележки. Счита касационната жалба за неоснователна и недоказана. Иска оспореното решение да се потвърди като валидно, допустимо и правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Н. Г. Ц. срещу Решение за отказ за предоставяне на данни КА-1690/20.11.2024 г., издадено от председателя на Държавна агенция Национална сигурност, и са присъдени разноски. При постановяване на оспореното съдебното решение административният съд е приел за установено, че на 06.11.2024 г. Н. Ц. е подала заявление, с което на основание чл. 36, ал. 4 от Закона за Държавна агенция Национална сигурност (ЗДАНС) и чл. 3 и следв. от Наредба I-7 от 13.07.2009 г. за реда за достъп до информационните фондове на Държавна агенция Национална сигурност (Наредба I-7), е поискала да ѝ се предостави информация за всички проверки, извършвани в ДАНС по сигнали относно дейността на Н. Ц., като член на Обществения съвет за изграждане на Национална детска болница, и изразените от нея позиции в тази връзка. По така подаденото заявление председателят на ДАНС се е произнесъл с оспореното пред административния съд решение, с което на основание чл. 36, ал. 7 ЗДАНС и чл. 11, ал. 1 от Наредба I-7 е отказано предоставянето на исканата информация поради възможност от възникване на опасност за опазването на информация, класифицирана като служебна тайна, и от накърняване изпълнението на законово определените задачи на органите на ДАНС. За да постанови оспореното съдебно решение първоинстанционният съд е приел, че процесното решение е законосъобразен административен акт, като издаден от компетентен орган, в писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Решението е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и подписано от разгледалия делото съдия. Решението е допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните предпоставки за упражняване на правото на жалба. Решението е правилно като постановено при липса на сочените от касатора отменителни основания. При напълно изяснена фактическа обстановка, административният съд е обосновал законосъобразни правни изводи, макар и лаконични, относно липсата на правно основание за предоставяне на изисканата от Н. Ц. информация и законосъобразността на процесното решение, без да са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни и изцяло се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към тях. Съгласно чл. 34, ал. 1 и ал. 2 ЗДАНС в Агенцията се изграждат информационни фондове и звена за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация, в които мога да се обработват лични данни. При обработването на лични данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност, органите на Агенцията не искат съгласието на физическото лице, не информират физическото лице преди и по време на обработването на личните му данни, не предоставят лични данни на трети лица и съхраняват данните в срокове, определение в Наредба I-4 от 22 октомври 2019 г. за реда за обработване на лични данни в Държавна агенция Национална сигурност, освен ако закон не предвижда друг срок. Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗЛД по смисъла на този закон Лични данни e понятието по чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. По смисъла на цитирания регламент лични данни означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано (субект на данни); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. Всяко лице има право да иска достъп до отнасящи се до него лични данни, обработвани в информационните фондове на агенцията, събирани без негово знание, като председателят на агенцията или оправомощен от него заместник председател се произнася в 14-дневен срок като съответно данните се предоставят на хартиен носител - чл. 36, ал. 4 и ал. 5 ЗДАНС. Следва да се посочи, че Държавна агенция Национална сигурност е специализиран орган към Министерския съвет за изпълнение на политиката по защита на националната сигурност (чл. 2, ал. 1 ЗДАНС), и като такава извършва дейности за защита на националната сигурност от посегателства, насочени срещу националните интереси, независимостта и суверенитета на страната, териториалната цялост, основните права и свободи на гражданите, демократичното функциониране на държавата и гражданските институции и установения в страната конституционен ред въз основа на заложените в закона принципи. Предвид дейностите на Агенцията законодателят е въвел по-висока защита на обработваната информация чрез редица забрани (чл. 35, ал. 1 и ал. 3 ЗДАНС) и ограничения (чл. 36, ал. 7 ЗДАНС). Част от тези забрани и ограничения са забраната за предоставянето на информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани от служители на агенцията извън посочения от закона ред, както и пълен или частичен отказ от предоставянето на данни по подадено заявление за достъп до обработваните в информационните фондове на Агенцията лични данни, когато от това би възникнала опасност за националната сигурност, за опазването на информацията, класифицирана като държавна или служебна тайна, за разкриването на източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране или ако предоставянето на тези данни на лицето би накърнило изпълнението на законово определените задачи на органите на Агенцията. По отношение на конкретния случай Н. Ц. е подала заявление за предоставяне на достъп до информационните фондове на Агенцията като й се предостави информация, както и преписи от актове, по отношение на всички извършвани проверки от ДАНС, свързани с дейността й като член на Обществения съвет за изграждане на Национална детска болница, както и изразените й позиции по повод изграждането на МБАЛ Мама и аз. В хода на административното производство органът е установил, че Н. Ц. е разпитвана във връзка с образувана проверка по подаден сигнал, но жалбоподателката няма качеството на сигналоподател, за да е налице хипотезата на чл. 20, ал. 1 от Наредба І-5 от 26 септември 2018 г. за организацията на работата по постъпилите в Държавна агенция Национална сигурност предложения и сигнали, при която подателите се уведомяват писмено за резултата от извършените от органите на ДАНС проверки освен в случаите, когато уведомяването би застрашило националната сигурност на Република България, сигурността на класифицирана информация или би затруднило дейността на Агенцията. Следователно не са налице законови предпоставки за предоставяне на изисканата от Ц., поради което следва извода за правилност и законосъобразност на решението за отказ на административния орган, съответно правилност на решението на първоинстанционния съд - предмет на касационната оспорване по настоящото касационно дело. По изложените съображения оспореното съдебно решение е действителен, допустим и правилен съдебен акт, постановен при липса на наведените касационни основания за неговата отмяна, който на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото и направено искане в срок на ответника по касация се дължат разноски в размер на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като същите следва да се присъдят. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,