Решение № 12362 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5766/2016 г.

Решение № 12362 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5766/2016 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Г. Т. от [населено място], против решение № 95 от 23.03.2016 г., постановено по адм. дело № 673/2015 г. по описа на Административен съд Враца, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 967 з-37 от 9.12.2015 г., издадена от началник Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-Враца. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост и нарушение на материалния закон - отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на Сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР Враца не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Изложени са подробни мотиви. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебния контрол пред Административен съд - Враца е била заповед № 967 з-37 от 9.12.2015 г. на началник Сектор "ПП" при ОД на МВР-Враца, издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 1 и чл. 204, т. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), с която на Т. Г. Т. е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 (три) месеца, за извършено нарушение, изразяващо се в това, че на 13.08.2015 г. е застъпил в наряд (смяна от 19. 00 часа на 13.08.2015 г. до 7. 00 часа на 14.08.2015 г.), като член на екип, работещ по контрол на пътното движение (КПД) в [населено място] с описания в заповедта служебен автомобил, с монтирана АИС-ВПК, като за времето от 03. 00 часа до 06,30 часа на 14.08.2015 г., съгласно часовия график екипът е следвало да осъществява КПД на булевард "[улица]", до Х., но служителят е проявил небрежност в служебната си дейност, не е изпълнявал задълженията си на мястото за контрол извън автомобила, а е седял вътре в него и си почивал. Това деяние е прието от административно-наказващия орган, за виновно нарушение на чл. 51, ал. 2 от Инструкцията за организация на работа и реда за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение рег. № 8121 з-749/20.10.2014 г. (Инструкцията), съгласно който дейността по пътен контрол се изпълнява извън служебните помещения и МПС, като полицейските служители могат да извършват и обход пеша в рамките на указаните за поста или маршрута граници за изпълнение на конкретни задачи. На основание чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 (три) месеца, като изпълняващ длъжността младши автоконтрольор в група ОДПКПД на сектор "Пътна полиция" ОДМВР-Враца. Първоинстанционният съд е приел, че конкретните факти, обосноваващи нарушението са установени от данните в преписката. В хода на дисциплинарното производство, разследващият орган служебно е събрал доказателства, от които безспорно се установява извършеното дисциплинарно нарушение. При така установените факти, съдът е приел, че оспореният акт е обоснован и законосъобразен, издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 204 от ЗМВР правомощия, в изискуемата форма и съдържание, което съответства на чл. 210 от ЗМВР. Издаден е при спазване на административно производствените правила и на материалния закон. Спазено е изискването на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Налице е нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, като наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение, съответно спазена е нормата на чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Касационните оплаквания за необоснованост на решението са неоснователни. Всички доводи в първоначалната жалба за допуснати в рамките на дисциплинарното проиводство нарушения са осъдени от съда и правилно са отхвърлени. Понастоящем същите оплаквания се подържат като такива за необоснованост на съдебния акт, но не намират опора в данните по делото. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен начин. Решаващият съд, подробно е обсъдил всички доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като изводите му са правилни. Правилно са кредитирани видео и аудио записите от монтираните в автомобила записващи устройства. Същите са изготвени при спазване на одобрените от Министъра на вътрешните работи Организационно - технологични правила за работа с автоматизирана информационна система "Видео заснемане на пътен контрол" (АИС "ВПК"). Съгласно чл. 5, т. 1 от Правилата системата обработва видеоинформация за намиращите се в обсега на средствата за заснемане служители на МВР, извършващи проверка за спазване на правилата за движение по пътищата, т. е. нормата обхваща не само случаите на извършване на конкретни проверки, както сочи жалбоподателя, а и служителите, които изпълняват такива функции, във връзка със заеманата от тях длъжност. Видеозаписът от АИС "ВПК", в случая е изготвен по предвидения ред и представлява годно доказателствено средство, поради което правилно дисциплинарно наказващия орган и първоинстанционния съд са се позовали на него. Видно от същия в продължителен период от време, касаторът е бил в служебния автомобила, в легнало положение, с отпуснато тяло и скръстени на гърдите ръце, на спусната назад предна седалка, поставяйки се сам в положение на изолация от външната среда, в нарушение на изискванията за изпълнение на възложените му служебни задължения. Възражението повдигнато за първи път в касационната жалба, че не става ясно с коя от трите камери в автомобила е заснето нарушението следва да бъде отхвърлено, тъй като в рамките на първоинстанционното производство записите не са оспорени, не са релевирани възражения относно годността им, както и относно техническите следства, с които същите са направени. Несъстоятелно е и възражението, че не е станало ясно къде и кога е извършено нарушението, включително, че не е ползван монтирания в автомобила GPS, справка от който не е представена. Категорично е установено от административния орган, чрез представения в преписката утвърден часови график за работата на нарядите от ПК при ПП - [населено място], в частност за наряда на касатора, че същият е следвало да бъде в точка на контрол - бул. "[улица]" до "Х.". Касаторът твърди, че само се предполага местонахождението на автомобила на посочената точка, т. е. мястото на извършване на нарушението също е предполагаемо. Подобна защитна теза не е в интерес на касатора, тъй като ако автомобилът е бил на място, различно от това на което е следвало нарядът да осъществява служебната си дейност, то това също би представлявало нарушение на служебната дисциплина. Неоснователни са и възраженията за необсъждане от съда на всички доказателства, в това число и свидетелските показания. Данните в тях не касаят времето на извършване на нарушението и са ирелевантни, както са ирелевантни и данните за липса на трафик и ползване на почивка по време извън първоначално определеното. Категорично установено е, че в продължителен период от време касаторът не е изпълнявал задължението си във връзка с дейността по пътен контрол, която съгласно чл. 51, ал. 1 от Инструкция задължително следва да се извършва извън служебния автомобил. Правилно съдът е отхвърлил възраженията за нарушение на административно производствените правила. В тази връзка са изложени подробни мотиви. Не отговаря на данните по делото, твърдението на касатора че не е изслушан. Административно наказващият орган е приел писмените му обяснения, като възражението, че е налице поправка в датата на запознаване с обобщената справка не може да бъде слушано едва в касационното производство. Възражението не е повдигано пред първоинстанционния съд. Правилно решаващият съд е отхвърлил и възражението, че дисциплинарното производство не е започнало с издаване на писмена заповед по чл. 207, ал. 1 от ЗМВР, което се повдига и понастоящем. Съгласно нормата на чл. 208 от ЗМВР, в случаите на наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 198 - 202 от закона, какъвто и настоящия случай, дисциплинарното производство може да започне и без издаване на нарочна заповед. Постановеното решение е правилно - обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение