Решение № 8144 от 31.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12045/2018 г.

Решение № 8144 от 31.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12045/2018 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на мл. автоконтрольор в 02 група, 01 сектор при в отдел "Пътна полиция" при СДВР срещу решение № 3545 от 28.05.2018 г. по адм. д. № 3570/2018 г. на Административен съд София-град, с което е отменена издадената от него заповед № 1305/16.03.2018 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на М. Ал Салихи, [гражданство] - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че неправилно съдът е приел, че представеното от Ал Салихи международно свидетелство № [номер], издадено на 10.01.2018 г. от [държава] отговаря на Приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата. Излага доводи, че Ирак не е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата, поради което е невъзможно свидетелство № [номер]/10.01.2018 г. издадено от [държава] да отговаря на Приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата. Сочи, че от направена справка в Автоматизираната информационна система "Български документи за самоличност" е видно, че на Ал - Салихи е издаден документ за пребиваване в Р. България с № [номер]/19.02.2014 г., т. е. е изтекъл едногодишния срок по чл. 162, ал. 2 от ЗДвП. Счита, че следва да се направят изводи, че представеното от Ал -Салихи иракско свидетелство за управление на МПС не е валидно за територията на Р. България - съгласно изискването на чл. 161 от ЗДвП (Ирак не е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството не отговаря на изискванията на приложение № 6 или № 7 към Конвенцията), Ал - Салихи не е представил свидетелство за управление придружено от легализиран превод на български език, което да е валидно, могъл е да управлява МПС на територията на страната до една година от датата на издаване на документ за пребиваване - или до 19.02.2015 г. поради което лицето е било неправоспособно като водач на МПС за територията на Р. България. Към касационната жалба е представена като доказателство справка от АИС "Български документи за самоличност", съгласно която на Ал - Салихи е издадено разрешение за пребиваване в Р. България с № [номер]/19.02.2014 г., валидно до 11.02.2015 г., същевременно справката съдържа дани за издадени разрешения за пребиваване и за следващите години, включително за периода 8.08.2017 г. - 31.07.2018 г. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да отмени оспорения акт съдът е приел за неправилен извода на административния орган, че иракския гражданин управлява лек автомобил, без да притежава валидно за територията на РБългария свидетелство за управление на МПС. Изложил мотиви, че съгласно чл. 161 от ЗДвП свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи: т. 4 свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата. Посочил, че приложеното към административната преписка копие на свидетелство за правоуправление № [номер], издадено на 10.01.2018 г. от [държава] /стр. 10 ясно показва, че е валидно за срок от една година от датата на издаването му и че е издадено на основание Конвенцията за движението по пътищата от 8.11.1968 г. С оглед датата на издаването му - 10.01.2018 г. и датата на проверката -16.03.2018 г. свидетелството за управление на жалбоподателя е валидно и е имал правото да управлява собствения си автомобил в България. Това се потвърждава и от разпоредбата на чл. 162, ал. 2 от ЗДвП и от датата на издаденото разрешение за пребиваване в България - 8.08.2017 г. Решението е неправилно, тъй като не са изяснени всички обстоятелства. Както е твърдял жалбоподателя пред съда, Ирак е страна по Виенската конвенция за движение по пътищата от 1968 г., поради което, съгласно чл. 161, т. 1 от ЗДвП свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи: 1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията. Както е посочил съдът, видно от приложеното към административната преписка копие на свидетелство за правоуправление № [номер], издадено на 10.01.2018 г. от [държава] е, че е валидно за срок от една година от датата на издаването му и че е издадено на основание Конвенцията за движението по пътищата от 8.11.1968 г. Следователно свидетелството за управление на МПС може да е валидно при условията на чл. 161, т. 1 от ЗДвП, но не се установено дали отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията (изложени в Приложение 6 към нея) за информацията, която съдържа, езика и др., каквото е изискването на чл. 161, т. 1 от ЗДвП, което не е изследвано от административния съд. С оглед на това обжалваното решение следва да се отмени и делото следва да се върне за ново разглеждане на административния съд за установяването на посочените обстоятелства. Като има предид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение