Решение № 8944 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13130/2010 г.

Решение № 8944 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13130/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Васко Петров Гидулски против решение № 2785 от 11.08.2010 г. по адм. дело № 1295/2010 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на Гидулски против заповед № 2193 от 09.12.2009 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното му правоотношение е прекратено поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно. Моли да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което обжалваната заповед да бъде отменена. Ответникът - изпълнителният директор на Националната агенция за приходите (НАП) оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е законосъобразно. Правилно съдебният състав приема, че заповед № 2193 от 09.12.2009 г., с която служебното правоотношение на Гидулски е прекратено, е издадена от компетентния орган (изпълнителният директор на НАП е орган по назначаването на държавните служители в агенцията съгласно чл. 54, ал. 7 от Закона за администрацията), в съответствие с изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл - същата е в писмена форма, съдържа правното основание за прекратяване, посочени са придобития от служителя на държавна служба ранг, както и дължимите обезщетения, които в случая следва да се изплатят на основание чл. 61 и чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Обстоятелството, че не е посочено фактическото основание за прекратяване на правоотношението не е основание за отмяна на заповедта, тъй като в случая правното основание съвпада с фактическото. В този смисъл, независимо от допуснатото нарушение във формата, служителят е известен за причините, довели до прекратяване на служебното правоотношение и правото му на защита не е накърнено. Ето защо доводът за порок във формата на административния акт, обосноваващ неговата отмяна, е неоснователен. Връчването на заповедта не е елемент от фактическия състав по нейното издаване, поради което доводите на жалбоподателя, свързани с допуснати нарушения в тези насока, също не обосновават незаконосъобразност на постановения акт. В съответствие със закона е и заключението на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена при осъществяване на материалноправните основания за това. Служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено след като със заповед № ЗЦУ - 1232/01.12.2009 г. на изпълнителния директор на НАП са утвърдени, считано от 01.12.2009 г. нови длъжностни разписания на териториални дирекции на агенцията, между които и ТД на НАП София - град. Въз основа на цитираната заповед е утвърдено ново длъжностно разписание на ТД на НАП София - град, в сила от 01.12.2009 г. Посочените действия са предприети в съответствие с правомощията на изпълнителния директор на НАП, регламентирани в чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, като орган по назначаването да утвърди длъжностно разписание на ръководената от него администрация и по чл. 10, ал. 1, т. 8 от Закона за НАП, които го овластяват да определи числеността на териториалните дирекции в рамките на общата численост на агенцията. Следователно по силата на цитираните текстове органът е компетентен да утвърди ново длъжностно разписание и промени по своя преценка с оглед подобряване организацията на работа и оптимизиране на дейността числеността на отделните териториални звена като увеличи или намали бройките за отделните длъжности без по този начин да засяга общата численост на служителите в агенцията. Ето защо доводът, че след като общата численост на служителите в агенцията не е променена, не са налице основания за премахване на отделни щатни бройки от длъжностите в отделните териториални дирекции, не може да бъде споделен. Изложеното обоснова, възприетият и от първоинстанционния съд извод, че новото разписание на длъжностите в посочената административна структура, в сила от 01.12.2009 г., е прието в съответствие с нормативните изисквания. Правилно е и становището на първоинстанционния съдебен състав, че служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено след изпълнение на предвидените в закона предпоставки за това, а именно - съкращаване на заеманата от служителя длъжност. В разглеждания случай, считано от 01.12.2009 г. в ТД на НАП София - град е утвърдено ново разписание на длъжностите, според което бройките за длъжността "инспектор по приходите" в сектор "Проверки" в офис "Овча купел", една, от които жалбоподателят заема съгласно длъжностното разписание от 14.10.2009 г., е намален от 8 на 4. При тези данни правилно съдът приема, че е налице реално съкращаване на заеманата от касатора длъжност. Действително длъжността продължава да съществува като нормативна позиция в новото щатно разписание на длъжностите, а също и като единство от функции и задължения, но е намален броят на лицата, които са ангажирани с нейното изпълнение. При липсата на законово задължение за подбор между служителите, които са изпълнявали длъжността, преценката за това кои от тях ще останат и кои ще бъдат съкратени е изцяло от компетентността на административния орган, същата е за целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Следователно, като достига до извода, че е налице реално съкращаване на длъжността, което предпоставя и правото на органа да прекрати служебното правоотношение със служителя, съдът постановява съдебен акт в съответствие със закона. Касационният довод за липса на материалноправни основания за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като броят на служителите в агенцията не е намален, е неоснователен. Организацията на дейността в агенцията е изяло от компетентността на изпълнителния директор (чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗНАП), който както вече се посочи, е овластен да предприеме и длъжностни промени в отделните териториални звена в рамките на утвърдената обща численост на персонала в агенцията. Ето защо липсата на промяна в общата численост на персонала на агенцията е ирелевантна за законосъобразността на съкращението. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл щатното разписание и длъжностните характеристики се утвърждават от органа по назначаване на съответната администрация. Този административен орган има задължението да създаде такива организационни условия, при които да бъде постигнато ефективното функциониране на ръководената от него държавна институция, като предпочетената организационната структура, вида, броя на длъжностите и техните функции не подлежи на съдебен контрол. Чрез предоставеното му от закона правомощие да определя вида и броя на административните длъжности заедно с техните функции, административният орган може да ограничи обема на определена служебна дейност или да преустанови изпълнението й, ако тя не е необходима за постигане целите и задачите на държавната институция, както и да организира извършването на нова по същността си дейност. Следователно премахването на една длъжност може да бъде съпроводено от създаването на друга, която съществено се отличава от първата относно характера на присъщите й задължения или да намали броят на длъжностите в определени териториални звена, а увеличи длъжностите в други, като това няма да доведе до намаляване на общата численост на персонала на администрацията. Този начин на действие е възприет от административния орган и в разглежданата хипотеза - премахнати са част от съществуващи по предходното разписание длъжности, като е запазена общата численост на персонала. Изложеното налага извода, че липсата на промяна в общата численост на персонала на агенцията не е пречка за реално съкращаване на длъжността на касатора, след като са изпълнени законовите предпоставки за това. В този смисъл е и становището на административния съд, което настоящата инстанция споделя изцяло. Промените в длъжностите, предприети с ПМС № 305/15.12.2009 г., от 01.01.2010 г. в случая се без значение, тъй като са извършени след прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя. Ето защо доводите в тази насока не следва да бъдат обсъждани. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че решението на Административен съд - София град е валидно и допустимо и при постановяването му не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е законосъобразен и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното и направеното искане касаторът следва да заплати на НАП сумата 150.00 възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 Върховният административен съд, пето отделение,