Решение № 10714 от 7.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4794/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. Абдула, гражданка на Ирак, малолетна, действаща чрез майка си и законен представител К. Фатхала, гражданка на Ирак подадена чрез адв. Л. Манолова, срещу решение 1505/08.03.2023г. постановено по адм. дело 8406/2022г. на Административен съд София-град, с което е потвърдено решение 13121/19.08.2022г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет за отказ от предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, по които се претендира отмяната му и отмяна на административния акт и връщане на органа за ново произнасяне. Ответникът заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Георгиева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на А. Абдула, действаща чрез майка си К. Фатхала, срещу решение 13121/19.08.2022г. на заместник- председателя на ДАБ при МС, с което е отхвърлена молбата й за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е събрал административната преписка и въз основа на съдържащите се в нея данни е приел за напълно установени фактите, изложени в оспорения административен акт. Установил е, че жалбоподателката, чрез законния си представител, е подала молба за международна закрила. Установено е, че със законния представител на А. Абдула е проведено интервю, обективирано в протокол рег. УП20621/18.11.2021г. Видно от същото е, че чужденката не е била арестувана, съдена, осъждана, не е членувала в политически партии и организации. Определя дъщеря си като принадлежаща към етническа група на [етническа принадлежност], като по религия се определят като [вероизповедание], като именно поради тази им определеност изразява опасение, предвид съществуващо напрежение между [етническа принадлежност] и [етническа принадлежност]. На следващо място, административния орган е изискал информация от ДАНС , като последните не възразяват да се предостави закрила на чужденката. Също така във връзка с образуваното административвно производство е уведомена Държавна агенция за закрила на детето, като в производството е изработен социален доклад.Представена е справка за актуалното състояние на страната по произход на чужденката. Административния съд, а и административния орган изключително подробно са изложили информация за проведени производства по реда на ЗУБ по отношение на членовете на семейството на малолетната. При тази фактическа установеност административният съд приема, че административния акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискването за писмена форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в това число и на твърдените нарушения на чл. 35 и чл. 36 от АПК и материалния закон. Посочил е, че председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в съвкупност изложените от жалбоподателката, чрез законния й представител обстоятелства от бежанската й история и обосновано е приел, че не са налице основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел за неоснователен довода за неизпълнение на задължението на административния орган във връзка с тежестта на доказване, както и довода че административния орган не е изпълнил задължението си за събере доказателства за страната на произход, изложил е мотиви относно висшия интерес на детето. Също така административния съд е съобразил обществената обстановка в Ирак, като е приел, че при връщане на чуждата гражданка в Ирак същата би била подложена на трите вида тежки посегателства дефинирани в чл. 15, б. В от Квалификационна директива на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година. Изложени са мотиви и относно спазване на принципа за забрана връщането по чл. 33 от Женевската конвенция от 1951 г. Така, при липсата на отменителни основания по чл. 146 АПК, съдът е приел подадената жалба за неоснователна и я отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че административният акт е издаден в нарушение на чл. 35 АПК и чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Съгласно чл. 35 АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В тежест на административния орган е да установи по надлежния ред и докаже фактите, твърдени в оспорения акт. В случая съдът правилно е приел, че в процесното решение на председателя на ДАБ при МС се съдържат обосновани изводи и твърдения, подкрепени от доказателствата по делото. Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗУБ, при произнасяне по молбата за статут се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. В конкретния случай въз основа събраните по делото данни, административният орган и съдът са извършили правилна преценка за общото положение в Ирак и вземайки предвид проведеното интервю са стигнали до обоснован извод за липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, доколкото законния представител на малолетната А.Абдула, се е позовала на единствено на несигурност в страната по произход, тъй като съществувало напрежение между [етническа принадлежност] и [етническа принадлежност], и се страхувала децата й да не бъдат отвлечени от [етническа принадлежност]. Правилно са преценени тези твърдения от административния орган като неистински, представени с цел да бъде обоснована в бежанската история, тъй като малолетната и семейството и имат [етническа принадлежност], а видно от представената в настоящото съдебно производство актуална справка в Република Ирак е видно, чеситуацията в Кюрдистан е спокойна различаваща са от ситуацията в останалата част на Ирак, следователно не се установява съществуването на преки, тежки, лични заплахи за личността й. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател за допуснато нарушение на материалния закон, тъй като административния съд е подходил формално при разглеждането на висшия интерес на детето. По силата на чл. 6а от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, въвеждащ във вътрешното ни законодателство Директива 2011/95/ЕС и Директива 2013/32/ЕС, при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, като преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето /ЗЗкД/. По аргумент от препращащата разпоредба на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗУБ във връзка с § 1, т. 5 от ДР на ЗЗкД, най-добрият интерес на детето е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето. Вложеният от законодателя смисъл на цитираното понятие предполага не просто формалното изпълнение на предвидените в чл. 15 ЗЗкД процедурни изисквания при участието на дете в административни и/или съдебни процедури чрез предоставянето, както в разглеждания случай на социален доклад, съдържащ принципни заключения, относими към всяко едно дете, а извършването на задълбочена и индивидуална преценка на благоденствието на конкретно засегнатото дете. Понятието за най-добрия интерес на детето, идентично по смисъл с възприетото в международното и европейското право понятие за висш интерес на детето, не е абстрактно, като налага на всеки орган, оправомощен с вземането на решение, касаещо дете, да съхрани неговото благоденствие и да гарантира социалното му развитие съобразно посочените в § 1, т. 5 ДР на ЗЗкД критерии. Приложимите в случая разпоредби на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, уреждащи в националното ни право основанията за предоставяне на дете на статут на бежанец или на хуманитарен статут, както и законовите основания за отказ от предоставянето на закрила, трябва да бъдат тълкувани и прилагани в светлината на посочените по-горе европейски правни норми, гарантиращи охраната на висшия интерес на детето, като основополагаща ценност, прокламираната в Конвенцията за правата на детето. В тази връзка съставът намира за необходимо да отбележи, че когато една вътрешна правна норма попада в приложното поле на правото на ЕС, единствено прочитът й в неговия контекст може да разкрие в пълнота нейните цели, съдържание и правни последици, като съответстващото на правото на ЕС тълкуване на вътрешната правна норма в неговия обхват е определящо за прилагането на тази норма. Предвид така очертаната нормативна уредба, регламентираща охраната на висшия интерес на детето на международно, европейско и вътрешно ниво, приложена и тълкувана в контекста на установените по делото факти, настоящият съдебен състав счита, че висшият интерес на детето А.Абдула която към момента на издаване на атакувания административен акт е малолетна е взет предвид от страна на административния орган. Приобщените по делото доказателства и формулираните от първостепенния съд мотиви макар и пестеливи в атакувания съдебен акт сочат, че предвидените в чл. 15 ЗЗкД изисквания във връзка с чл. 6а ЗУБ са спазени. Поради всичко изложено, като е приел решението на зам. -председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,