Решение № 2807 от 1.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11947/2020 г.

Решение № 2807 от 1.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11947/2020 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ).

Образувано е по касационна жалба на Ц. Н. от гр. Враца, подадена чрез пълномощника й адвокат С. Танчовски срещу решение № 302 от 26.08.2020 г. по адм. дело № 194/2020 г. на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата й против решение № РС-410-19-027 от 19.02.2020 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ).

Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения-касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Прави възражение за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено след изтичане на предвидения в чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ преклузивен срок. Твърди незаконосъобразност на оспорения съдебен акт, грешно възприета от съда фактическа обстановка, липса на осъществен фактически състав на чл. 52 ЗПКОНПИ. Излага оплаквания за необсъждане от съда на направените от Ц. Н. възражения при изслушването й пред КПКОНПИ. По подробно изложените в касационната жалба и в съдебно заседание съображения се иска отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се уважи изцяло жалбата й. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, чрез главен юрисконсулт А. Пилев, изразява становище за неоснователност на касационните оплаквания. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на претендирания от касатора адвокатски хонорар.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Враца е Решение № РС-410-19-027 от 19.02.2020 г., с което Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) е установила по отношение на Ц. Н. – директор на РИОСВ – Враца и в това й качество лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 23 от ЗПКОНПИ, следното:

• конфликт на интереси за това, че е използвала служебното си положение и е оказала влияние в периода от съставяне на Констативен протокол № 1/11.05.2018 г. до подаването на сигнал с рег. № КД-1/11.03.2019 г. върху експерт от управляваната от нея РИОСВ - Враца при осъществяването на контролните му функции, във връзка с извършена проверка и констатирани нарушения от страна на "Камибо" ООД – ТП "Хименерго" гр. Враца, с оператор "Камибо" ЕООД, в частен интерес на свързано с нея лице - П. Н., в нарушение на чл. 57 ЗПКОНПИ,

• наложила е глоба на Ц. Н. в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, на основание чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ, за осъществен конфликт на интереси по чл. 52 от ЗПКОНПИ за извършено нарушение по чл. 57 ЗПКОНПИ.

Първоинстанционният съд е посочил, че атакуваният административен акт е постановен от компетентен орган, при спазване на изискванията на закона за неговата форма и съдържание, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел за установени трите кумулативни предпоставки от фактическия състав на конфликт на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ: лице, заемащо висша публична длъжност, наличие на негов частен интерес, както и възможност частният интерес да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Частният интерес е обоснован като използване на служебното положение от Ц. Н. (директор на РИОСВ-Враца) за оказване на влияние върху други органи или лица, във връзка с изготвянето и подписването на писма до ДАНС и Районна прокуратура- Враца относно констатирани нарушения при извършена проверка на "Камибо" ООД – ТП "Хименерго" гр. Враца, с оператор "Камибо" ЕООД за неправилно съхранение на серовъглерод - с цел доставяне на облага за П. Н. - свързано лице по смисъла на § 1, т. 15, б. "б" от ДР на ЗПКОНПИ.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Касационният довод за необоснованост е неоснователен. Първоинстанционният административен съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и на доводите на страните, постановил е решението си при изяснена фактическа обстановка и е подвел фактите под вярната правна квалификация. Формираното вътрешно убеждение не се отклонява от правилата на формалната и правната логика, а фактическите и правните изводи на съда не са опорочени от грешки и превратно тълкуване в насоки, които не са нормирани от закона.

Не се установяват и твърдените в касационната жалба съществени нарушения на процесуалните правила на чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ. Правомощието на КПКОНПИ да се произнесе с мотивирано писмено решение за установяване на конфликт на интереси по реда на глава осма от закона не се преклудира с изтичането на сроковете по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ. Липсва особена законова норма, предвиждаща прекратяване на административното производство по установяване на конфликт на интереси след изтичането на сроковете по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ (в същата насока е Тълкувателно решение № 1 от 04.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 1/2018 г., ОСГК). При тази нормативна уредба, сроковете по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ следва да се разглеждат като инструктивни, а не като преклузивни. Административният орган е допуснал просрочие, но извършените със забава процесуални действия не са в нарушение на общия принцип за разумен срок.

Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за грешно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка: безспорно е между страните по делото, че касаторът Ц. Н. е изпълнявала длъжността "директор на РИОСВ - Враца" за периода от 30.03.2015 г. - 29.05.2019 г., като трудовото й правоотношение е било прекратено със Заповед № 858/28.05.2019 г. на министъра на околната среда и водите. Не се спори също така, че лицето П. Н. е неин съпруг, а същото се потвърждава и от справка в НБД население. В подадената от жалбоподателката декларация по чл. 12, т. 2 от ЗПУКИ (отм.) с вх. № 105/30.03.2015 г., Ц. Н. е декларирала частен интерес към свързани с нея лица — П. Н. - съпруг.

На следващо място касаторът е посочил, че не спори и относно обстоятелството, че съпругът й П. Н. е работил на трудов договор в "Камибо"ЕООД. Видно от справка в Регистър НОИ - данни за осигурените лица, както и от Трудов договор № 1/17.12.2013 г., допълнително споразумение № 10/24.03.2015 г., длъжностна характеристика и Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 1/13.05.2019, П. Н. е служител в "Камибо" ЕООД, с ЕИК[ЕИК] в периода от м. януари 2005 г. до м. май 2019 г. Видно от представената от "Камибо"ЕООД на КПКОНПИ длъжностна характеристика за длъжността "инженер поддръжка" се установява, че същият има задължението да следи състоянието на консервираното оборудване и сградите в предприятието, както и да уведомява ръководството на фирмата с предписанията на контролните органи и в рамките на своите правомощия да изпълнява част от тях.

Правилно първоинстанционният съд е установил, че "Камибо" ООД - ТП "Хименерго" гр. Враца, с оператор "Камибо" ЕООД е предприятие, класифицирано с висок рисков потенциал по реда на ЗООС, видно от Доклад с изх. № КД-1/20.05.2019 г. на инспектората на Министерство на околната среда и водите. Установено е, че в склада, находящ се на територията на предприятието в гр. Враца, Източна промишлена зона, се съхраняват 110 тона въглероден дисулфид (сероводород), произведен в края на 2005 г., като за да няма изпарение, опасното вещество се съхранява в хоризонтални стоманени резервоари под слой вода. Не е спорно и обстоятелството, че назначена със заповед на министъра на околната среда и водите комисия е извършила на 11.05.2018 г. проверка по изпълнение на условията в Доклад за безопасност, одобрен с Решение на ИАОС, в резултат на която са издадени девет задължителни предписания до оператора със срок за изпълнение - 30.06.2018 г., който срок е удължен до 31.08.2018 г. за предписание от № 1 до № 8 на РИОСВ-Враца и до 30.05.2019 г. за предписание № 9 на РДПБЗН гр. Враца, по искане на "Камибо" ООД - ТП "Хименерго" гр. Враца. За удължаването на срока за изпълнение на задължителните предписания, Ц. Н. /в качеството й на директор на РИОСВ – Враца/ е подписала писмо, изх. № 0 ХВ-5(6)/26.06.2018 г. на РИОСВ - Враца, като същото е изпратено до С. Попов – управител на "Камибо" ООД - ТП "Хименерго" гр. Враца, с копие до нейния съпруг - П. Н. - инженер в "Камибо" ООД - ТП "Хименерго" гр. Враца. Както бе посочено по-горе, видно от посоченото в длъжностната характеристика на П. Н., заемащ длъжността "инженер поддръжка", същият е имал задължение да уведомява ръководството на фирмата с предписанията на контролните органи и в рамките на своите правомощия да изпълнява част от тях.

Установено е, че предписанията не са изпълнени в срок, за което на 10.09.2018 г. комисията е съставила констативен протокол, а РИОСВ- Враца е съставила Акт за установяване на административно нарушение "Камибо" ООД - ТП "Хименерго" гр. Враца, с оператор "Камибо" ЕООД. Констативният протокол е подписан от съпруга на касатора и инженер в предприятието - П. Н., като същият е отбелязал като възражение, че не е упълномощен и оторизиран да представлява и предприема действия от страна на управителя, но за дадените предписания управителят на дружеството е уведомен. С писмо изх. № 0 ХВ-5(13)/15.11.2018 г. на РИОСВ - Враца, Ц. Н. е изискала от инж. П. Н. заверено копие от пълномощно, удостоверяващо, че същият е упълномощен представител на "Камибо" ООД - ТП "Хименерго" гр. Враца. С писмо изх. № 4/22.11.2018 г. на "Камибо" ООД - ТП "Хименерго" гр. Враца, подписано от П. Н., до Ц. Н. - директор на РИОСВ - Враца, същият заявява, че няма и никога не е имал пълномощно да представлява дружеството пред когото и да е.

Първоинстанционният съд е установил, че при предходни проверки на изпълнение на условията в Разрешително за експлоатация № 98/2008 г., издадено на предприятие с висок рисков потенциал "Камибо" ООД - ТП "Хименерго" гр. Враца, оператор "Камибо" ЕООД, констативните протоколи за извършените проверки (КП № 2/2016 г. и КП за извършена на 19.05.2017 г. проверка) са подписани именно от инж. П. Н. - представител на оператора, присъствал на проверката. На 11.10.2018 г., в отсъствие на нарушителя, е съставен АУАН № 14-558-ГК за посочените в Констативен протокол № 558-ГИ/10.09.2018 г. нарушения от страна на "Камибо" ООД - ТП "Хименерго" гр. Враца. Актът е съставен от Г. Караиванов – мл. експерт в Дирекция "Контрол и превантивна дейност" при РИОСВ – Враца, в качеството му на председател на комисията по чл. 157а ЗООС, в изпълнение на правомощията му по чл. 157б, ал. 3 ЗООС в присъствието на двама свидетели. АУАН № 14-558-ГК/11.10.2018 г. е подписан и връчен на 08.03.2019 г, на Д. Иванов – управител на дружеството "Камибо"ЕООД, гр. София, като въз основа на акта е издадено Наказателно постановление № 14-558-ГК/10.04.2019 г., връчено на 24.04.2019 г. на "Камибо"ЕООД на адрес в гр. Враца, [адрес] – чрез лице без данни за представителната власт. Тези факти са констатирани и в находящия се на лист 182 по първоинстанционното дело Доклад с изх. № КД-1/20.05.2019 г. на инспектората на Министерство на околната среда и водите за извършената извънпланова тематична проверка, във връзка изследване основателността на твърденията, съдържащи се в подаден до КПКОНПИ сигнал с вх. №КД-1/11.03.2019 г. Установено е от доказателствата, че към споменатия в предходното изречение доклад са приложени проекти на писма до Директора на ТД ДАНС – Враца и Районна прокуратура - Враца относно извършена проверка и съставен АУАН № 14-558/11.10.2018 г. от РИОСВ - Враца, изготвени от Г. Караиванов – младши експерт в дирекция КПД на РИОСВ – Враца. В писмата се съдържа подробна информация за извършената на 11.05.2018 г. проверка на склада за въглероден дисулфид, за изготвения КП № 1/11.05.2018 г., с дадени задължителни предписания за изпълнение и административно – наказателното производство във връзка с дадените предписания.

Първоинстанционният съд е посочил, че на 14.01.2020 г., на основание чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от АПК, са снети сведения от неучастващо в производството лице – Г. Караиванов, младши експерт по опасни химични вещества, дирекция "Контрол и превантивна дейност" в РИОСВ – Враца, като същият е твърдял, че след извършените от него действия и сезирането на компетентните органи за установените от него нарушения и незаконосъобразни действия от страна на Ц. Н. и нейния съпруг, същата е направила предложение за съкращаване на щата за заеманата от него длъжност - младши експерт по опасни химични вещества. Последвало е негово уволнение от назначения за временно изпълняващ длъжността директор Х. Христов на 03.07.2019 г. Първоинстанционният съд е констатирал, че Ц. Н. е изслушана по реда на чл. 72, ал. 5 от ЗПКОНПИ на 29.01.2020 г. от КПКОНПИ. Поради това са неоснователни направените в касационната жалба оплаквания за погрешно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка по казуса.

Въз основа на гореописаното правилно съдът е стигнал до извода, че в конкретния случай обосновано КПКОНПИ е приела за установен конфликт на интереси по отношение на Ц. Н. за това, че е извършила нарушение на разпоредбата на чл. 57 от ЗПКОНПИ, като в качеството й на лице, заемащо публична длъжност, е оказала влияние върху мл. експерт Караиванов във връзка с изготвянето и подписването на писма до ДАНС и Районна прокуратура – Враца относно констатираните нарушения при извършена проверка на "Камибо" ЕООД за неправилно съхранение на серовъглерод. Н. е използвала служебното си положение в частен интерес на свързаното с нея лице – съпругът й П. Н., отговарящ за безопасността на склада, съобразно посочените в длъжностната му характеристика задължения. Безспорно е, че П. Н. е свързано с касатора Ц. Н. лице по смисъла на § 1, т. 15, б. "а" от ДР на ЗПКОНПИ. Необосновани са твърденията на касатора, че по делото липсват доказателства за наличие на частен интерес и възможност същият да повлияе на безпристрастното й изпълнение на служебните задължения, тъй като съпругът й П. Н. не е бил нито управител, нито съдружник в дружеството "Камибо"ЕООД, както и не бил заплашван да остане без работа, а Н. да е предприемала действия в негова защита или осуетяване на извършваната проверка.

Следва да се има предвид, че законодателят е възприел частният интерес като мотив, движеща сила, цел на действията или бездействията на овластеното лице. В случая не се иска облагата да е постигната. Конфликтът на интереси е преди всичко деяние, което е в отклонение и противоречие на публичния интерес. Той предполага наличието на частен интерес на задълженото лице, без да е задължително същият да е реализиран. В този смисъл, конфликтът на интереси като административно нарушение, има формален характер, достатъчно е частният интерес да съществува като възможност, която мотивира лицето да действа, упражнявайки правомощията си. Дори само възможността съществуващият частен интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията, води до състояние, което е обществено опасно и укоримо и като такова не следва да бъде допускано. Извън предмета на съдебното производство е да се установява дали лицето, заемащо публична длъжност, реално е повлияло в интерес на свой близък или роднина. Целта е предотвратяването на съмнения, че лицата, заемащи публични длъжности, осъществяват правомощията си на база на лични и роднински отношения, а не на база на законоустановените критерии.

Обосновано първоинстанционният съд е приел, че Ц. Н. е упражнила правомощия по служба в частен интерес, обоснован като облага по смисъла на чл. 54 от ЗПКОНПИ /нематериална/ за свързано с нея лице. Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице, заемащо публична длъжност, би могло да повлияе в частен интерес, като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответното учреждение или ведомство. Както бе посочено по-горе, сред служебните задължения на свързаното с Ц. Н. лице – съпруга й П. Н. е да уведомява ръководството на фирмата с предписанията на контролните органи и в рамките на своите правомощия да изпълнява част от тях. Установено е по делото, че не са изпълнени в срок дадените 9 на брой задължителни предписания до оператора и работодател на инж. П. Н.. На следващо място се доказа, че срокът за изпълнение е удължен с подписано и изпратено от касатора писмо до работодателя на съпруга й Н., заемащ длъжността по поддръжка на съоръженията на предприятието –оператор "Камибо"ЕООД.

Видно от наличния по административната преписка Доклад с изх. № КД-1/20.05.2019 г. на инспектората на МОСВ за извършена тематична проверка, на лист 228 от първоинстанционното дело, проверяващият орган е предложил в т. 4, на Ц. Н. – директор на РИОСВ – Враца, да й бъде потърсена дисциплинарна отговорност за упражнените от нея действия по удължаване на срока (от 30.06.2018 г. на 31.08.2018 г.) за изпълнение на задължителните предписания, дадени на предприятието-оператор "Камибо"ЕООД с писмо изх. №ОХВ-5(6)/26.06.2018 г. – "извън рамките на нормативните компетенции и без наличието на правно основание за това". Тъй като задължителните предписания /дори в удължения срок/ не са изпълнени от предприятието, чиито съоръжения нейният съпруг има задължения да поддържа, е издаден АУАН, респ. наказателно постановление.

Първоинстанционният съд е посочил, че към доклада за тематична проверка от МОСВ са приложени проекти на писма до директора на ТД ДАНС – Враца и Районна прокуратура - Враца относно извършена проверка и съставен АУАН № 14-558/11.10.2018 г. от РИОСВ - Враца, изготвени от Г. Караиванов – младши експерт в дирекция КПД на РИОСВ – Враца. В писмата се съдържа подробна информация за извършената на 11.05.2018 г. проверка на склада за въглероден дисулфид, за изготвения КП № 1/11.05.2018 г. с дадени задължителни предписания за изпълнение и административно – наказателното производство във връзка с дадените предписания. От снетите обяснения на експерта Караиванов се установява, че с оглед на експертизата, която притежава, същият е преценил, че неизпълнението на предписанията би могло да доведе до риск за здравето и живота на голяма част от населението в града и решил да подаде сигнал, който бил изготвил по служебен път до ДАНС - Враца и Районна прокуратура - Враца. По разпореждане на ДАНС - Враца и Районна прокуратура - Враца били назначени извършването на химически анализи на водата в басейните за съхранение на серовъглерода, които доказали, че е имало изтичане на серовъглерод във водата от цистерните (около 3 тона), което потвърдило опасенията му за риска за здравето и живота на населението на гр. Враца.

Въз основа на гореизложеното, неоснователно се явява оплакването на касатора, че не е налице използване на служебното й положение, като първоинстанционният съд неправилно е кредитирал обясненията на мл. експерта Г. Иванов. В хипотезата на чл. 57 ЗПКОНПИ, изпълнителното деяние е оказване на влияние върху други органи или лица, като нормата забранява използване на служебното положение за оказване на описаното деяние. Изпълнителното деяние на нарушението следва да бъде осъществено от страна на йерархически висшестоящ орган спрямо служебно долустоящ нему, насочено към конкретни правни последици. В настоящия случай само директорът на РИОСВ- Враца и настоящ касатор е могла /видно и от разписаното в длъжностната й характеристика, лист 244 да подпише изготвените от него писма до ДАНС - Враца и Районна прокуратура – Враца, тъй като нейно е правомощието да представлява РИОСВ- Враца пред всички министерства, ведомства, организации в страната и чужбина. Влиянието в настоящия случай се изразява във въздействието на Н. върху Караиванов относно неподписването и респ. неизпращането на уведомленията до разследващите органи.

Неоснователен е аргументът, изложен в касационната жалба, че не е доказано осъщественото въздействие върху експерта Караиванов за отказа й да се изпратят писмата, с които да се сезират споменатите разследващи органи. Не може да се очаква, че е съставен протокол или е налице друго писмено доказателство, доказващо неподписването им. Разпоредбата на чл. 57 ЗПКОНПИ не изисква резултат и постигане целите на въздействие. Оплакването на касатора, че неизяснено по делото е останало какви права, задължения и компетентност е имал мл. експерт Караиванов, не се доказва. Видно от изслушването на Ц. Н. пред КПКОНПИ, лист 324 по делото, на въпрос кой е изготвял писмата до съответните органи за уведомяване за опасността, Н. заявява "това е Караиванов, той си води, няма кой друг да ги изготви".

Не се споделят и твърденията на касатора, че първоинстанционният съд не е съобразил направените от Ц. Н. възражения при изслушването й. Не се установяват подписани и изпратени от Ц. Н. писма до ДАНС -Враца и Районна прокуратура – Враца. На поставен при изслушването й пред КПКОНПИ въпрос /лист 323 дали са изпращани писма до ТД на ДАНС -Враца и Районна прокуратура – Враца, Н. отговаря "трябва да се види, просто в момента не мога да отговоря. " Видно от снетите от експерта Караиванов обяснения, в резултат на подадения от него сигнал, по разпореждане на ДАНС - Враца и Районна прокуратура – Враца, били назначени извършването на химически анализи на водата в басейните за съхранение на серовъглерода, които доказали, че е имало изтичане на серовъглерод във водата. На поставен на Н. при изслушването въпрос дали резултатът от проверката е потвърдил опасността за здравето и живота на гражданите или не, Н. отговаря – "а за опасност винаги има опасност при държане на такива неща на територията на населеното място".

Видно от Доклада с изх. № КД-1/20.05.2019 г. на инспектората на МОСВ, за извършена тематична проверка на 2.05.2019 г., съгласно съставения КП № 1/02.05.2019 г. са установени нарушения, за които и на осн. чл. 157в от ЗООС са направени 10 броя предписания със срок за изпълнение – 30.05.2019 г. и отговорник – управителят на "Камибо" ООД (вместо ЕООД). За предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, комисията, съставила КП, е наложила принудителна административна мярка – специален режим на работа на обект ТП "Хименерго", гр. Враца, със срок от 2.05.2019 г. до отстраняване на нарушението.

С оглед на изложеното, обоснован и съобразен с материалния закон се явява изводът на първоинстанционния съд, че ответникът КПКОНПИ е квалифицирал поведението на касатора Ц. Н. като нарушение на чл. 57 от ЗПКОНПИ, за което е приложил административно наказателната разпоредба на чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ.

Относно приложените към подадената от касатора молба от 13.01.2021 г. документи не се установят такива, адресирани и получени от ТД на ДАНС -Враца и Районна прокуратура – Враца. Настоящата касационна инстанция споделя заключението на първоинстанционният съд, че правилно КПКОНПИ като колективен орган е приела, че като е оказала влияние върху експерта Караиванов - във връзка с изготвянето и подписването на писмата до ДАНС и РП – Враца относно констатираните нарушения при извършена проверка на "Камибо" ЕООД за неправилно съхранение на серовъглерод, касаторката е използвала служебното си положение в частен интерес на свързаното с нея лице П. Н., отговарящ за безопасността на склада, съобразно посочените в длъжностната му характеристика задължения.

За пълнота следва да се отбележи, че аргументите на Н. за липса на обсъждане на приложените обяснения от друг служител на РИОСВ – Враца във връзка с поведението на експерта Г. Караиванов на работното му място, са неотносими към предмета на настоящото производство.

Първоинстанционният съд е извършил проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК. Оспореният административен акт е издаден при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като обосновано и правилно.

С оглед изхода на спора в полза на КПКОНПИ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 100, 00/сто/ лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,