Решение № 114 от 3.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5833/2013 г.

Решение № 114 от 3.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5833/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Диана Хитова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Ц. Й. Д., чрез процесуален представител адв. Д. Е., срещу решение № 200/10.05.2013 г. по гр. д. № 1122/2013 г. на Старозагорския окръжен съд. Касаторът прави оплакване, че решението е постановено при допуснати процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Поддържа и че същото е недопустимо, но не излага аргументи в подкрепа на това свое становище. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба М. Д. Л. не изразява отношение по нея. С определение № 150/29.01.2014 г., постановено по настоящото дело, решението е допуснато до касационно обжалване, обосновано с вероятната му недопустимост в съответствие с разрешенията дадени в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК . ВКС, състав на III г. о., след като прецени данните по делото, приема следното: Ищецът-касатор в настоящото производство, е предявил иск с правно основание чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, като е претендирал обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на сумата 15 000 лв. С решение № 143/31.01.2013 г. по гр. д. № 5474/2012 г. на Старозагорския районен съд искът е уважен до размер на сумата 9 000 лв. и е отхвърлен до пълния претендиран размер. Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника в частта, с която искът е уважен до размер на сумата 9 000 лв. Ищецът е подал заедно с отговора насрещна въззивна жалба, която е прикачена към задната корица на въззивното дело и не е администрирана. С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по първоначалната жалба, като е отменил съдебния акт на първоинстанционния съд в частта, с която ответникът е осъден да заплати на касатора обезщетение над сумата 3 000 лв. и вместо това е постановил отново осъждането му да заплати сумата 3 000 лв. и е отхвърлил иска до размер на сумата 15 000 лв. В срока по чл. 250 ГПК касторът не е подал молба за допълването му с произнасяне по насрещната въззивна жалба. От изложеното следва, че въззивният съд е излязъл извън петитума на въззивната жалба на ответника, с която първоинстанционното решение е обжалвано в частта, с която искът е уважен до размер на сумата 9 000 лв. Действал е без надлежно сезиране и при повторното постановяване на диспозитиви за уважаване на иска до размер на сумата 3000 лв. и за отхвърлянето на иска за разликата над 9 000 лв. до размер на сумата 15 000 лв. В приложение на диспозитивното начало въззивният съд разполага с правомощието да се произнесе само в очертаните с въззивната жалба граници. В случая той е постановил решение в повече от предмета на спора и извън обхвата на търсената защита. Поради това постановеното от него решение на основание чл. 293, ал. 4 вр. чл. 270 ГПК следва да бъде обезсилено като недопустимо. Проверката по допустимостта на постановения съдебен акт, предхожда тази по основателността на жалбата и след констатация за това, че той страда от такъв порок, съдът не може да се произнесе по съществото на спора и да разгледа направените от касатора оплаквания. По направеното искане от касатора за присъждане на разноски направени в настоящото производство, на основание чл. 294, ал. 2 ГПК следва да се произнесе въззивният съд при повторното разглеждане на делото. Поради изложеното ВКС, състав на III г. о.