Решение № 3235 от 2.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 822/2019 г.

ВАСПетчленен състав02.03.2020 г.докладчик Калина Арнаудова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 13284 от 31.10.2018 г. на Върховния административен съд постановено по адм. дело № 8521/2017 г. ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 15529 от 12.12.2018 г. на Върховния административен съд постановено по адм. дело № 8521/2017 г. ОСЪЖДА Б. Фиданска, [населено място], [жк], [жилищен адрес] да заплати на Министерството на земеделието, храните и горите, гр. София, бул. "Христо Ботев" № 55, 100,00 (сто) лева разноски по делото. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 3235 от 2.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 822/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Фиданска, [населено място], [жк][жилищен адрес], срещу Решение № 13284 от 31.10.2018 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 8521/2017 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Б. Фиданска срещу Заповед № РД-15-1106 от 7.07.2017 г., с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител е прекратено служебното й правоотношение за длъжността "старши експерт" в отдел "Конкурентоспособност на земеделието", дирекция "Развитие на селските райони", в Министерство на земеделието, храните и горите. Касационният жалбоподател – Б. Фиданска, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Не са налице двете предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Длъжността не е премахната, не е преустановено изпълняването на дейността, свързана с тази длъжност и не е намален броят на служителите, които изпълняват длъжността. Това се доказва и от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза. Съдът не е обсъдил в цялост всички представени доказателства. Неправилно е приел, че процесната длъжност е премахната, без да се съобрази с отразеното в приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, както и с доказателствата, че непосредствено след прекратяване на служебното правоотношение на г-жа Фиданска, служителката М. Илиева е преминала на работа във Фонд "Земеделие" и нейната бройка за държавен експерт е освободена. Не е обсъдено обстоятелството, че съобразно отразеното в Програмата за развитие на селските райони 2014-2020, в частта й раздел 15. 1. Структура на управление и контрол и Приложение 4 към раздел 15. 1. Управленска структура на УО, числеността на дирекция "Развитие на селските райони" е определена и обвързана с изпълнението на Програмата. Не е съобразен и фактът, че в дирекцията служителите са увеличени от 50 на 52, а отделите от 5 на 6 бр. Видно от длъжностната характеристика за длъжността, заемана от жалбоподателката и новите длъжностни характеристики за същата длъжност, които в нарушение на процесуалните правила не са обсъждани в обжалваното решение, задълженията, функциите и отговорностите са идентични. Дейността, осъществявана от г-жа Фиданска, е запазена изцяло, продължават да съществуват и да се изпълняват подмерките, за които е отговаряла, и към момента на прекратяване на служебното й правоотношение има незаети щатни бройки, които е могла да заеме. Видно от заключението на вещото лице, необсъждано в обжалваното решение, в дирекция "Развитие на селските райони" са увеличени щатните бройки на служителите, заемащи длъжностите по трудово правоотношение, като за тази промяна е поискано разрешение от ЕК. Във всички отдели на дирекцията, включително и в новосъздадените "Методология" и "Техническа помощ" има незаети щатни бройки към момента на прекратяване на служебното правоотношение на г-жа Фиданска, като задълженията за тези длъжности са идентични със задълженията й, които не са обсъдени в обжалваното решение. Касаторът счита, че е неравно третирана и е целено прекратяване на нейното служебно правоотношение. В подкрепа на това твърдение сочи фактът, че за 2017 г. не и е съставен индивидуален работен план - условия за годишното й атестиране. От приетите по делото доказателства се установява още, че органът по назначаване не е приел и приложил еднакви критерии и по този начин е допуснал нарушение на принципа за равенство пред закона. Наличието на свободни щатни бройки за длъжността, заемана от г-жа Фиданска, еднаквите задължения са позволявали на органа по назначение да я преназначи на друга длъжност. Нарушен и принципа по чл. 13 от АПК за последователност и предвидимост при прилагането на процедура за съкращаване на персонала. Нарушена е и разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗДСл и принципа на конкуренция при назначаване, основана на професионални качества, тъй като Б. Фиданска е заела длъжността след проведен конкурс, а на работа е останал служител, който е постъпил на държавната служба по заместване. Всички тези факти са установени в хода на делото, но не са обсъдени в обжалваното решение и съдът необосновано е приел, че не е нарушена забраната за дискриминация и неравно третиране. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени Заповед № РД-15-1106 от 7.07.2017 г. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. С. Нейкова, Софийска адвокатска колегия. Постъпила е и частна жалба от Б. Фиданска срещу Определение № 15529 от 12.12.2018 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 8521/2017 г. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на Б. Фиданска за изменение на Решение № 13284 от 31.10.2018 г. в частта за разноските. В последното по делото заседание ответникът не се е явил и не е представляван, като видно от протокола от съдебното заседание, съдът е докладвал постъпили от ответника писмени бележки. Липсва доклад относно претенцията за разноски. На г-жа Фиданска не е връчено копие от писмените бележки и тя е останала неуведомена за претенцията на ответника. Това прави искането за разноски ненадлежно и несвоевременно направено, а определението, с което г-жа Фиданска е осъдена да заплати разноски по делото, неправилно. Моли съда да отмени обжалваното определение. Ответникът по касационната и частната жалби – министърът на земеделието, храните и горите, счита същите за неоснователни. Решението на съда е правилно. От всички събрани по делото доказателства безспорно е доказано, че извършеното съкращение е реално, а не фиктивно. Длъжността "старши експерт" в дирекция "Развитие на селските райони", отдел "Конкурентоспособност на земеделието" е продължила да съществува като система от функции, задължения и изисквания по длъжностна характеристика, като е намален броят на държавните служители, на които е възложено да я изпълняват. Целесъобразността на извършеното съкращение не подлежи на съдебна проверка. Обжалваното определение е правилно по изложените в него мотиви. Моли съда да остави в сила обжалваните съдебни актове. Ответникът се представлява от юрк. В. Гашева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно съдът е приел, че прекратяването на служебното правоотношение е извършено законосъобразно. Върховният административен съд счита касационната и частната жалба за допустими – подадени са от надлежна страна, в сроковете по чл. 211 и 230 АПК и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове. Разгледани по същество са неоснователни. По касационната жалба: За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, следното: Б. Фиданска е заемала длъжността "старши експерт", с ранг ІІ младши, в дирекция "Развитие на селските райони", отдел "Конкурентоспособност на земеделието". На 31.05.2017 г. със Заповед № РД-09-421 министърът на земеделието, храните и горите е утвърдил длъжностно разписание на Министерството на земеделието, храните и горите, в сила от 1.06.2017 г., съгласно което дирекция "Развитие на селските райони" е структурирана в 5 отдела с обща численост на персонала 50 щатни бройки. Отдел "Конкурентоспособност на земеделието" е с обща численост 13 щатни бройки, от които три на длъжност "старши експерт". На 29.06.2017 г. с Постановление № 130 на Министерския съвет е приет нов Устройствен правилник на Министерството на земеделието, храните и горите, с който броят на щатните бройки в Специализираната администрация е намален от 443 на 436 щ. б., а броят на персонала в Дирекция "Развитие на селските райони" е увеличен от 50 на 52 щ. б. Новият Устройствения правилник е публикуван в Държавен вестник бр. 55 от 7.07.2017 г. и е влязъл в сила от деня на публикуването. На 7.07.2017 г., на основание Постановление № 130 на Министерския съвет, със Заповед № РД-09-533 министърът на земеделието, храните и горите и във връзка с доклад на главния секретар на министерството, е утвърдил длъжностно разписание на Министерството на земеделието, храните и горите, в сила от 7.07.2017 г., съгласно което дирекция "Развитие на селските райони" е структурирана в 6 отдела с обща численост на персонала 52 щатни бройки. Общата численост на отдел "Конкурентоспособност на земеделието" е 11 щатни бройки, от които две на длъжност "старши експерт. С новото длъжностно разписание са закрити една свободна щатна бройка на длъжност "държавен експерт" и една щатна бройка на длъжност "старши експерт", изпълнявана от г-жа Фиданска. На 7.07.2017 г. министърът на околната среда и водите, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, във връзка с Постановление № 130 на Министерския съвет и утвърденото Длъжностно разписание на министерството на земеделието, храните и горите, в сила от 7.07.2017 г., е издал Заповед № РД-15-1106, с която прекратил служебното правоотношение на г-жа Фиданска. Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че Заповед № РД-15-1106 е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е приел за установено, че за длъжността "старши експерт" в отдел "Конкурентоспособност на земеделието", дирекция "Развитие на селските райони" преди 7.07.2017 г. са били предвидени 3 щатни бройки, всичките заети, а след изменението на длъжностното разписание от тази дата - 2 щатни бройки, заети от двама държавни служители, които са заемали посочената длъжност и преди тази дата. Съдът е приел, че длъжността "старши експерт" е продължила да съществува като система от изисквания за заемането й, функции и задължения по длъжностна характеристика под същото наименование, но при намаляването на щатните бройки с една е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, тъй като бройките на позицията по длъжностното разписание са по-малко с една, а и системите идентични функции, задължения и изисквания за заемането са с една по-малко. При намаляване на общата численост на отдела и в частност на длъжността "старши експерт" органът по назначаването е извършил преценка по целесъобразност на кого от тримата старши експерти да прекрати служебното правоотношение, като за него не е съществува законово задължение за извършване на подбор, нито за мотивиране на преценката. Същият е спазил и целта на закона - да реорганизира дейността на отдела в съответствие с нуждите на структурата и разполагаемата по Устройствен правилник численост, като не е нарушил и принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Както обосновано сочи в мотивите си съдът, за да е налице фактическия състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е необходимо по безспорен начин да е установено съкращаване на длъжността. Длъжността, с оглед на легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите, е нормативно определена позиция, която се заема по служебно правоотношение, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. С оглед на това, за да е налице съкращаване на длъжността е необходимо тази съвкупност от задължения, права, организационно-правно положение да е премахната и да не съществува в рамките на съответната административна структура. Тъй като съкращаването на длъжността е основание за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител, който заема съкратената длъжност, за да е законосъобразна заповедта за прекратяване на служебното правоотношение трябва органът да докаже, че съвкупността от функции и дейности, представляваща съдържанието на конкретната съкратена длъжност, е престанала да съществува в утвърденото длъжностно разписание. Липсата на съвкупността от функции и дейности, индивидуализиращи конкретната длъжност, не се ограничава до липса на нейното наименование в длъжностното разписание или до намаляване на числеността на длъжността. Необходимо е съвкупността от функции и дейности на конкретната съкратена длъжност да не изпълва съдържанието на друга длъжност, носеща друго наименование. В настоящия случай министърът на земеделието, храните и горите, въз основа на новия Устройствен правилник на министерството на земеделието, храните и горите е утвърдил длъжностното разписание на министерството. В рамките на утвърдената с Устройствения правилник численост на дирекция "Развитие на селските райони", увеличена от 50 на 52 щатни бройки, с новото длъжностно разписание отделите в дирекцията са увеличени от 5 на 6. В отдел "Конкурентоспособност на земеделието", където е работил касаторът, щатната численост е намалена от 13 на 11 щатни бройки. Видно от длъжностните разписания към 1.06.2017 г. и към 7.07.2017 г. обективно е налице съкращаване на една от трите длъжности "старши експерт" в отдел "Конкурентоспособност на земеделието" като освен тази щатна длъжност е намалена и една щатна бройка за длъжност "държавен експерт". Следователно обективно една щатната длъжност от трите длъжности "старши експерт" е била съкратена, а видно от утвърдения от министъра списък на служителите, чиито длъжности са съкратени, именно заемана от г-жа Фиданска длъжност "старши експерт" е съкратена. В хипотезата на съкращаване на длъжността органът по назначаването няма задължение да извършва законово регламентирана процедура подбор между служителите, заемащи една и съща по вид длъжност, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Законът му е дал правомощието да определи коя от еднаквите длъжности да съкрати. В този смисъл неоснователни са доводите на касаторът касаещи неравно третиране, като представените доказателства за образователния й ценз и професионален опит са неотносими към правния спор. Неоснователен е доводът за неправилност на обжалваното решение поради липса на двете предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Съгласно трайната съдебна практика съкращаване на длъжността е налице при намаляване на бройките за нея или когато длъжността вече не съществува като нормативно определена позиция, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. В настоящия случай, както беше посочено е налице първата хипотеза. По делото е безспорно установено, че длъжността продължава да съществува като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Длъжността е запазена в същия отдел, а новите длъжности в новообразуваните два отдела се различават съществено от процесната длъжност по своята основна цел, областите на възложените дейности и предвидените преки задължения. По изложените съображения съдът приема, че е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност чрез намаление на щатните бройки, предвидени за нея. Прекратяването на служебното правоотношение на касаторът е извършено при наличие на предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл и следователно при правилно приложение на материалния закон. Органът по назначаването не е длъжен да посочи мотиви защо се съкращава длъжността, заемана от конкретния държавен служител. Както беше посочено по-горе не подлежи на съдебен контрол въпросът дали действително е целесъобразно съкращаването на две бройки именно от процесния отдел при положение, че бройките за съответната дирекция се увеличават; защо е съкратена длъжността точно на касаторът при положение, че на същата длъжност е имало назначени още 2 лица и дали това ще доведе до оптимизиране на дейността на отдела и дирекцията, в чийто състав е включен отделът. Затова макар длъжността да не е престанала да съществува като нормативно установена позиция със съответните функции и задължения, което се доказва от приложените длъжностни характеристики, е намален броят на служителите, които я извършват. Съкращаването на длъжността е реално, защото намаляването на броя на служителите, които заемат дадена длъжност, е една от формите на съкращаване на длъжност в администрацията. Органът по назначаването разполага с оперативна самостоятелност да организира работата на ведомството по начин, който отговаря най-пълно на заложените цели като закрива, преобразува или създава нови структури и по този начин издадената заповед следва да се приеме и като съответна на целта на закона. На следващо място в хипотезата на съкращаване на длъжността, за органа по назначаването не е възникнало задължението да предлага на служителя заемането на други вакантни длъжности. Законодателят не е възложил на органа по назначаването задължение, когато съкрати съответната длъжност да предложи на служителя заемането на друга, поради което не следва да се обсъждат доводите на касаторът в този смисъл. Неоснователни са и твърденията на касаторът за наличие на съществени процесуални нарушения. В мотивите си съдът действително не е обсъдил и не ценил заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза, както сочи и касаторът. Но в конкретния случай това не е нарушение на съдопроизводствените правила, защото заключението на експертизата в по-голямата си част е неотносимо към предмета на спора, а и за установените от него факти не са необходими специални знания и изводите могат да се изведат въз основа на приложените по делото доказателства. Видно от изложеното съдът, след като събрал и обсъдил релевантните за предмета на спора доказателства, направил обоснован извод за действително съкращаване на заеманата от касатора длъжност, поради което изводът му за законосъобразност на Заповед № РД-15-1106 от 7.07.2017 г. е обоснован и правилен и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: Неоснователна е и частната жалба на Б. Фиданска срещу Определение № 15529 от 12.12.2018 г. по адм. дело № 8521/2017 г. С обжалваното определение тричленният състав на Върховния административен съд, в производство по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. с чл. 144 АПК, е оставил без уважение искането на г-жа Фиданска, за изменение на Решение № 13284 от 31.10.2018 г. по същото дело, в частта за разноските. За да постанови определението съдът е приел, че разноските на ответника по делото са били своевременно претендирани в намиращо се по делото писмено становище и същото становище е било докладвано, видно от протокола на съдебното заседание. По тези съображения оплакването, че е присъдено непоискано юрисконсултско възнаграждение е прието за неоснователно и искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските е оставено без уважение. Определението е правилно. Според разпоредбата на чл. 80 ГПК, както и съгласно т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по Тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд, претенцията за разноски може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Следователно това е крайният момент, до който може да се иска присъждане на разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. При жалбоподател е нормално такова искане да бъде направено още в жалбата или в исковата молба. При ответника, както е в конкретния случай, са възможни няколко варианта - при подаване на отговор на жалбата, в съпроводителното писмо, с което се изпраща на съда административната преписка, в други молби в хода на съдебното производство, но при всички случаи това трябва да бъде сторено до приключване на последното открито съдебно заседание. В конкретния случай разноските за процесуално представителство от страна на ответника са поискани в писмени бележки от 10.10.2018 г., докладвани и приети от съда в съдебно заседание на същата дата в присъствието на процесуалния представител на касатора. Искането за разноски е своевременно направено до приключване на устните състезания по делото, както правилно е приел и тричленния състав. Това, че касаторът не се е запознал с представените писмени бележки, се дължи на негова процесуална пасивност. Писмените бележки са представени и приети в съдебно заседание в присъствието на процесуалния му представител. Съдът няма задължение да чете публично съдържанието на представените документи, бележки и отговори. Той е докладвал и приел депозирания документ, като е съобразил съдържанието му при постановяване на съдебния си акт. Предвид посоченото, като е оставил без уважение искането на Б. Фиданска за изменение на решението в частта за разноските, тричленният състав е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция, които, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя на 100 (сто) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 106, ал. 1, т. 2