Решение № 5221 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10064/2018 г.

Решение № 5221 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10064/2018 г., II о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Симонова против решение № 93 от 20.04.2018 г., постановено по адм. д. № 81/2017 г. по описа на Административен съд гр. К.. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на О. Д., в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. К. отхвърля жалбата на В. Симонова с искане за прогласяване на нищожност на заповед № 364/26.05.1997 г. на кмета на община Д., с която е одобрено изменение на регулационен, застроителен и кадастрален план в посочения в заповедта обхват на кв. "И. В.", гр. Д.. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. За да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В съответствие с изложеното и при правило тълкуване и прилагане на закона Административен съд гр. К. приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че с решение от 15.05.1997 г. на Общински съвет Д. пълномощията на кмета на общината са прекратени на основание чл. 42, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 ЗМСМА, в редакцията му към момента на вземане на решението, и на зам. кмета В. Боцев са възложени функциите на кмет. Оспорената заповед е издадена на 26.05.1997 г. от кмета В. Боцев, който действа в качеството на кмет на общината, а не при условие на заместване или делегиране на права. В тази връзка възражението на касаторката за нарушение на чл. 184, ал. 1 ЗТСУ (отм.); , са неоснователни, тъй като цитираната норма регламентира делегиране на права, а в случая с решението на общинския съвет, взето на основание чл. 42, ал. 2 ЗМСМА на зам. кмета са възложени функции на кмет до провеждането на избори. Правилно съдът приема, че в случая е налице хипотезата на чл. 6, т. 7 ЗТСУ (отм.); , поради което кметът е компетентния орган да одобри изменението. От приложените в административната преписка документи, подробно описани в първоинстанционното решение в т. ч. и докладна записка на кмета на О. Д., по несъмнен начин е установено, че се касае за изменение на действащ план от 1978 г., а не за приемане на нов план. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона писмена форма, като съдържа фактически и правни основания за издаването й. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова съществен, че практически се приравнява на липсата на форма и оттам на липсата на волеизявление, което в случая не е налице. Законосъобразен е изводът на съда, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват нищожност на същия, както и, че не са налице пороци, които да обосноват нищожност на заповедта поради противоречие с материалния закон. За да е налице такова противоречие следва да е налице пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма или актът изцяло да е лишен от законово съдържание, или когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв нормативен акт, от нито едни орган. Всички останали несъответствия на административния акт са основания за неговата отмяна като унищожаем, но не и за прогласяването му за нищожен. Ето защо като прави извод за неоснователност на искането за прогласяване на нищожността на оспорената заповед Административен съд К. постановява решение в съответствие с материалния закон, а направените в този смисъл изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. С определение от 05.05.2017 г. съдът разпределя и указва доказателствената тежест на страните, извършва служебна проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 вр. чл. 168 АПК, обсъжда доводите на страните и събраните по делото доказателства и достига до обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Доводите в касационната жалба, че оспорената заповед не е съобразен с гаража на жалбоподателката са относими към унищожаемостта на административния акт, а не към неговата нищожност. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,