Решение № 9999 от 8.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по жалба на А. Андреев срещу решение 7173 от 27.09.2021 г., постановено по адм. дело 1152/2020 г. по описа на Административен съд София град (АССГ). В многобройни допълнителни молби, декларации и заявления от касационния жалбоподател се навеждат следните доводи: съдебният акт, който е качен на сайта на първоинстанционния съд и му връчен на 30.09.2021 г. е определение, а не решение, поради което няма яснота относно предмета на оспорване и неправилно във Върховния административен съд е образувано касационно производство вместо частно такова по подадената от него жалба; съдебният акт е постановен от незаконен състав в нарушение на принципа за случайно разпределение на делата; определеният с незаконна заповед на председателя на АССГ докладчик по делото се е произнесъл по искането му за тълкуване на решение 7233/14.12.2020 г. по същото дело, в закрито заседание в нарушение на изискванията на чл. 251 ГПК. Изложените аргументи съставляват касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3 АПК. Жалбоподателят прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт. Ответникът Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), чрез пълномощниците си, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на жалбата като насочена срещу несъществуващ съдебен акт, а по същество за валидност, допустимост и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол съгласно чл. 251 ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК по реда, по който се обжалва решението, което се тълкува и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По отношение характера на обжалвания съдебен акт 7173 от 27.09.2021 г. настоящият състав приема следното: На л. 260 от първоинстанционното дело 1152/2020 г. се намира в оригинал решение 7173 от 27.09.2021 г., подписано от съдия З. Дойчинова. На жалбоподателя Андреев е изпратено съобщение и препис от определение със същия номер и дата (л. 131 от настоящото дело). Преписът не съдържа подпис на постановилия го съдия. При съпоставка на съдържанието между изпратения на страната препис и оригинала на решението по делото се установява, че те са с напълно идентично съдържание. Не се установява разминаване нито в мотивите, нито в диспозитива, както и по отношение на предвидената с него възможност за обжалване с касационна жалба в 14-деневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд. Единствената разлика е в началната титулна страница: по делото се намира акт, озаглавен решение, а на страната е изпратен такъв, озаглавен определение. По настоящото дело е прието писмо с изх. 37/18.01.2022 г. на председателя на Върховния административен съд, обективиращо резултатите от извършена по молба на жалбоподателя проверка, с направени констатации за допусната от съдията техническа грешка при обявяване на постановения акт в деловодната система на съда. При тези данни следва да се приеме, че в случая от първата инстанция е постановено решение и неправилното изпращане на жалбоподателя на акт, който не е препис от него, а разпечатка от погрешно обявения в деловодната система и публикуван в интернет страницата на съда, не може да обоснове извод за постановени два различни съдебни акта с идентични номера и дати или за подмяна на оригинала, намиращ се в кориците на делото, в какъвто смисъл са доводите на Андреев. Отделно от това характерът на съдебния акт се определя не от заглавието му, а от разпоредените с него правни последици, като в случая диспозитивът е ясен и еднозначно сочи на постановено по искането за тълкуване решение. Предвид изложеното подадената срещу него жалба е по същността си касационна, а не частна, поради което образуваното въз основа на тази жалба производство протича по реда на чл. 208 и сл. АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена молбата на А. Андреев от 14.07.2021 г., на основание чл. 251 ГПК за тълкуване на решение 7233/14.12.2020 г., влязло в сила на 05.01.2021 г. За да постанови този резултат, съдът приема искането за неоснователно, тъй като е свързано с несъгласие на страната с посочен факт в решението, което е относимо към неговата правилност, но не подлежи на преодоляване по пътя на тълкуването. Излага съображения, че с решението, чието тълкуване се претендира, е отхвърлена исковата молба на Андреев с искане за прогласяване нищожността на определение 9598/09.12.2019 г., постановено по адм. дело 9234/2019 г. на Административен съд - София град, както и определение 793/29.01.2020 г. по същото дело. Посочва, че то е мотивирано с липсата на пороци на съдебните актове, предмет на спора по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК, водещи до тяхната нищожност, като диспозитивът на решението съответства и на изложените в него мотиви. Обосновава извод, че решението е ясно и не се нуждае от тълкуване. По тези съображения искането по чл. 251, ал. 1 ГПК е отхвърлено. Решението е валидно, допустимо и правилно. Доводите за нищожност на съдебния акт са неоснователни. Решението е постановено от законен състав съгласно чл. 164 АПК и в рамките на правораздавателната му власт. С нарочна заповед А3-32/18.03.2021 г., т. 3 на председателя на АССГ, е възложено на съдия З. Дойчинова да се докладват делата с постановени съдебни актове поради назначаването на съдиите Любка Петрова и Бранимира Митушева във Върховния административен съд. Заповедта е издадена на основание чл. 93, ал. 1 от Закона за съдебната власт и във връзка с окончателно решение 2957/05.03.3021 г. по адм. дело 11942/2020 г. на Върховния административен съд за потвърждаване на решения по т. 10.4 и т. 10.5 на Висшия съдебен съвет по протокол 33/06.10.2020 г. В случая е налице обективна невъзможност постановилият съдебното решение, чието тълкуване се претендира и избран чрез системата за електронно разпределяне съдия докладчик Любка Петрова по адм. дело 1152/2020 г. (видно от протокол от избор на 03.02.2020 г.), съобразно правилата на чл. 157, ал. 2 АПК и чл. 9, ал. 1 ЗСВ, да продължи произнасянето по последващите искания на страните предвид избирането му за съдия във Върховния административен съд. При тези обстоятелства, препятстващи произнасянето на избрания съдия-докладчик, от административния ръководител на АССГ е възложено на друг съдия да се докладват за разглеждане постъпилите молби по делата на 30 - ти състав с постановени по тях съдебни актове. Обжалваното решение е постановено именно от определения в тази заповед съдия от същия съд. С него е отхвърлено искане за тълкуване на предходно влязло в сила решение, т. е. обжалваният съдебен акт не е такъв по съществото на спора, поради което постановяването му от съдия, който не е избран на принципа на случайното разпределяне на делата, не се отразява на неговата валидност, нито може да се квалифицира като толкова съществено нарушение на процесуалните правила, което да доведе до отмяната му само на това основание. Правилно искането на жалбоподателя за отвод на съдия З. Дойчинова е отхвърлено като неоснователно с разпореждане от 08.06.2021 г. Съдът не допуска нарушения на съдопроизводствените правила, след като не се отвежда, тъй като по делото не е установено наличие на някое от основанията за това по чл. 22, ал. 1, т. 1-6 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Такива не се сочат и пред касационната инстанция, а само се твърди, че съдът е некомпетентен като се използват многобройни обидни квалификации, основани на постановяването според Андреев на съдебен акт хермафродит, което не може да обуслови извод за заинтересованост или за основателно съмнение в безпристрастието на съдията по делото, произнесъл се по подадената молба. Искането за тълкуване на решение може да бъде разгледано в закрито съдебно заседание, което е допустимо съгласно нормата на чл. 251, ал. 4 ГПК, приложима в съдебно-административното производство на основание чл. 144 АПК, когато съдът прецени, че не е необходимо призоваването на страните с оглед изясняване на правния спор. От анализа на разпоредбата следва, че законодателят не поставя задължително условие за разглеждане на споровете за тълкуване на влязло в сила решение с провеждане на открито съдебно заседание с участието на страните, а това е предоставено на преценката на съда във всеки конкретен случай. В мотивите на обжалваното решение е извършена преценка и се съдържат съображения в тази насока, поради което доводите на Андреев за допуснато нарушение, изразяващо се в недопустимо разглеждане на искането му от съда в закрито заседание са неоснователни. Обжалваното решение е законосъобразно. На тълкуване съгласно разпоредбата на чл. 251 ГПК подлежат влезлите в сила решения, които са неясни. Решението е неясно, когато от него не може да се изведе действителната воля на съда. На тълкуване подлежи единствено диспозитивът на съдебния акт, който се ползва със сила на пресъдено нещо, но не и неговите мотиви. Те са само част от решението, но не се ползват със сила на пресъдено нещо (в този смисъл ТР 1/2001 г. по т. д. 1/2000 г. на ОСГК на ВКС). Решението, чието тълкуване се иска, е постановено в производство по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК. В конкретния случай молителят не заявява тълкуване на диспозитива на влязлото в сила съдебно решение 7233/14.12.2020 г., а изразява несъгласие с мотивите му, като в искането се твърди нарушаване на върховенството на закона, без посочване на конкретни обстоятелства в какво се изразява неяснотата в съдебното решение. Всъщност с искането за тълкуване се претендира допълване на мотивите и отстраняване на допуснати фактологични грешки при формиране на изводите на съда. Тълкуване се прави на самото решение въз основа на изложените съображения, а не дава възможност по този ред да се извършва нова преценка на данните по делото, нито на приетите за установени фактически обстоятелства или да се променят мотивите по начин, така че да се измени и волята на съда спрямо постановеното вече решение, с което в случая исковата претенция е отхвърлена. Правилно първоинстанционният съд в обжалваното в настоящото производство решение приема, че в съдебния акт, предмет на тълкуване, са изложени подробни съображения относно неоснователността на предявения от Андреев иск за нищожност на двете определения по адм. дело 9234/2019 г. на Административен съд София - град. Формираната от съда воля в диспозитива е ясна и недвусмислена, като съответства по съдържание и смисъл на аргументите, съдържащи се в мотивите му, поради което не са налице основания за тълкуване на решението. Ето защо, изводът за неоснователност на подаденото искане е законосъобразен. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение