Решение № 8815 от 25.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5281/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник - кмета на община Севлиево, чрез адв. Шопов като процесуален представител, срещу решение 251 от 28.02.2025 г., постановено по адм. дело 419/2024 г. по описа на Административен съд Габрово. В касационната жалба се излагат се доводи за недопустимост на решението и за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът прави искане за отмяната му и за потвърждаване на оспорената заповед, а евентуално за връщане на делото за ново разглеждане, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - М. А. С., чрез пълномощника си адв. Байков, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед 1079 от 15.10.2024 г., издадена от заместник - кмета на Община Севлиево, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ на настоящия ответник и оспорващ пред административния съд М. А. С., е наредено да премахне незаконно изградената плътна ограда с дължина 8.5 м и височина 1.3 м, изпълнена без разрешение за строеж, находяща се в УПИ XV-20, кв. 8 по плана на [населено място], описана в констативен акт 12 от 11.07.2024 г. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия, в изискуемата от закона писмена форма, като съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, включително фактическите и правни основания за постановяването й, но в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Излага съображения за наличието на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, установен със съставения в административното производство констативен акт 12 от 11.07.2024 г., констатациите на който са потвърдени и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Въз основа на приетите писмени доказателства, експертното заключение на вещото лице и показанията на разпитания свидетел съдът обосновава извод, че процесната плътна ограда предвид времето на изграждането й е търпима по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и като такава не подлежи на премахване. Излага съображения, че заповедта е издадена и в нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, което води до отмяната й само на това основание, дори и да се приеме, че процесната плътна ограда не е допустима. Решението е валидно, допустимо и правилно по следните съображения: Възражението на касатора за недопустимост на съдебното решение е неоснователно. Не се сочат конкретни основания в тази насока. При извършената служебна проверка настоящият състав констатира, че решаващият съд се произнася по допустима жалба, подадена в предвидения 14 дневен срок по чл. 215, ал. 4 ЗУТ и от надлежна страна - адресат на административния акт, на когото е възложено задължението за премахване. Наведените в касационната жалба доводи се отнасят единствено до правилността на съдебния акт. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след обстоен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. и заключението на съдебно-техническата експертиза. Подробно са обсъдени възраженията и доводите на страните. Фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. От данните по делото се установява по несъмнен начин, че оградата с описаните в заповедта параметри представлява строеж според дефиницията на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, шеста категория съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ, за изграждането на който е изискуемо строително разрешение. Строежът не попада в изключението на чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ, съгласно което разрешение за строеж не се изисква. Тази разпоредба се отнася до леки прозирни огради и плътни огради с височина на плътната част до 0,6 м в рамките на поземления имот. Съгласно чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за плътни огради на урегулирани поземлени имоти с височина на плътната част от 0,60 м до 2,20 м, с изключение на случаите по чл. 48, ал. 9 ЗУТ. Тъй като процесният строеж представлява ограда откъм улицата с плътна част над 0,6 м, тя попада в хипотезата на чл. 48, ал. 9 ЗУТ и за нея се изискват строителни строителни книжа, каквито в конкретния случай e установено, че няма издадени. При тези обстоятелства и с оглед времето на изпълнението й през 1969 г. правилно съдът приема, че е необходимо да се прецени дали процесната ограда представлява търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, доколкото такива строежи не подлежат на премахване. Съгласно посочената разпоредба, за да се приеме строежът за търпим, той следва да отговоря кумулативно на три условия : 1. Да е изграден до 7 април 1987 г.; 2. Да е допустим съгласно подробен градоустройствен план, действал към момента на извършване на строежа или сега действащия план; 3. Да е допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно сега действащите такива според ЗУТ. Правилно съдът приема, че процесната плътна ограда, разположена на улично-регулационната линия с височина 1.3 м е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. В оспорената заповед е направен извод, че строежът не е търпим, тъй като за него не е представен индивидуален архитектурен проект съгласно чл. 48, ал. 9 ЗУТ и следователно не е допустим по сега действащите разпоредби. Разрешението за строеж и индивидуалният архитектурен проект, които липсват за процесния строеж, по своята същност са строителни документи. Търпимите строежи по дефиниция са незаконни, за които няма строителни книжа. В случая административният орган не извършва надлежна преценка на условията, наличието на които биха определили строежа като търпим. Въз основа на свидетелските показания и заключението на вещото лице съдът правилно определя времето на построяване на оградата през 1969 г. Безспорно е установено, че същата е разположена на улично-регулационната линия без отклонения от нормативите. Отразена е с изискуемите условни знаци в кадастралния и в регулационния план на [населено място], одобрени със заповед 613 от 1969 г., което сочи на изграждането й към този момент и отговаря на изискванията за нейното поставяне откъм улицата. Съдът правилно посочва, че както според ЗУТ, така и според § 78 във вр. с § 68 и 69 от Строителните правила и норми за изграждане на населените места, действали към 1969, е било допустимо изграждане на ограда с плътна част към улицата с височина над 0.60 м. За такъв строеж съгласно чл. 48, ал. 9 ЗУТ се изисква разрешение от главния архитект на общината и индивидуален архитектурен проект, като съгласно § 68, ал.3 от Строителните правила и норми за изграждане на населените места се е изисквало разрешение на главният архитект при окръжния, съответно градския народен съвет, а за София на началника на отдел Архитектура и благоустройство при районния народен съвет, съобразно с характера на населеното място и строително-художествените изисквания. Липсата на посочените проекти и разрешения не е пречка, а обуславя прилагането на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Цитираните разпоредби сочат, че процесният строеж е бил допустим при наличието на конкретни строителни документи по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, както и съгласно сега действащите такива според ЗУТ. Като достига до извод, че в случая е налице безспорно установен търпим строеж съгласно § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, който не подлежи на премахване и отменя оспорената заповед, първоинстанционният съд постановява решението си в съответствие с материалния закон. Настоящият състав не споделя заключението на първата инстанция, че в случая е допуснато нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, но това не се отразява на крайния извод за незаконосъобразност на административния акт предвид установената търпимост на строежа в хипотезата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Не са налице сочените от касационния жалбоподател отменителни основания на чл. 209 АПК, поради което съдебният акт като правилен следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответника, на М. А. С. се дължи присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 1250 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 12.09.2025 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,