Решение № 8757 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5436/2010 г.

Решение № 8757 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5436/2010 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "НЕЛА" ООД, гр. Плевен, представлявано от управителя Даниела Рафаилова Маринова, чрез проц. представител адв. Мария Ковачева против Решение № 110/26.02.2010 г., постановено по адм. д. № 437/2009 г. по описа на Административен съд Плевен. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Нела" ООД против Заповед № ДК-10-04/21.04.2009 г. на Началника на РДНСК Плевен, с която е отменено Разрешение за строеж № 528/19.10.2006 г., издадено от главния архитект на Община Плевен за строеж на обект "Жилищна сграда" в УПИ IV-8243, кв. 438 по плана на гр. Плевен, ул. "Индже войвода" № 28. Съдът е отхвърлил жалбата като я е намерил неоснователна. За да постанови акта си решаващият съд е приел, че в атакуваната заповед са налице две групи основания, на които е отменено РС № 528 - 1. не е издадено на всички възложители, по смисъла на закона и 2. РС № 528 е издадено при несъобразяване с нормата на чл. 148, ал. 7 ЗУТ, с регламентираната в нея забрана. Правилно и законосъобразно решаващият съд е достигнал до правния извод, че нарушение на материалния закон представлява изводът на началника на РДНСК, че РС следва да се издаде на всички възложители. Не съществува законово изискване всички титуляри на правото на собственост и носители на право на строеж да фигурират като възложители в РС, като аргумент съдът черпи от хипотезата на чл. 148, ал. 5 ЗУТ. В решението си първоинстанционният съд развива тезата, че е налице строеж, който не е завършен до фаза "груб строеж", съгл. изискванията на § 5, т. 46 ДР ЗУТ. За същия в законовите срокове (правилно изчислени) не е направено искане за презаверяване на издаденото РС № 13/1995 г., на основание на което е построеното. Вещо лице е установило, че след изтичане на петгодишния срок по чл. 153, ал. 2 ЗУТ не е извършвано строителство. И тук АС Плевен е направил неправилен извод, че след като РС № 13/1995 г. е изгубило правното си действие и "извършеният до сега законен строеж въз основа на тези строителни книжа се приравнява на строеж, който се извършва в нарушение на закона и подлежи на премахване; той се явява незаконен строеж". Легалната дефиниция за "незаконен строеж" е в чл. 225, ал. 2 ЗУТ, съгласно която, такъв е строеж, който се извършва при условията, изброени в точки от 1 до 5. В настоящия казус е налице извършен законен строеж, с необходимите строителни книжа и по време на действието им. Липсва законово основание, което да приравнява извършен законов строеж, за който е изтекъл срокът на строителните книжа, към незаконен такъв. Следователно - неприложима е нормата на чл. 148, ал. 7 ЗУТ. Няма пречка в такива случаи и при спазване изискванията на нормативната база да бъде издавано последващо РС за довършване на вече построеното. От приложените по делото строителни книжа към РС № 528 - Обяснителна записка (л. 113), Конструктивно становище (л. 115) е видно, че разрешението е издадено за довършване на съществуващата сграда. РС № 528 е издадено от Главния архитект на Общината и при спазване на законовите изисквания за това. Не са налице основания за неговата отмяна. В този смисъл - атакуваната Заповед № ДК-10-04/21.04.2009 г. на Началника на РДНСК Плевен се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че не е налице незаконосъобразно издадено строително разрешение, подлежащо на отменяне, не е налице нарушение на нормите на чл. 148, ал. 7 и на чл. 161 ЗУТ. Издаденият на тези основания административен акт от РДНСК Плевен е незаконосъобразен и като го е оставил в сила решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което, на осн. чл. 209, ал. 3 АПК, следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се уважи жалбата като основателна, а процесната Заповед - отменена. По направеното с касационната жалба искане за присъждане на разноски. Искането е своевременно направено, представено е адвокатско пълномощно, ведно с Договор за правна защита и съдействие, видно от който е, че като хонорар на процесуалния представител на касатора - адв. Мария Ковачева са заплатени 80 лева. С оглед изхода на делото сумата следва да бъде присъдена на касатора. Неоснователно е искането за присъждане на разноски, сторени пред всички инстанции. Присъждат се разноски, направени пред съответната инстанция от съда, постановил акта. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,