Решение № 3103 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12516/2008 г.

Решение № 3103 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12516/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Кета Керенска-Гелова - юрисконсулт в Митница - Бургас, в качеството й на пълномощник на началника на Митница - Бургас, срещу решение № 773 от 14.08.2008 г. на Административния съд - Бургас, по адм. дело № 975 от 2007 по описа на БАС, с което е отменено ППСПДВ № 40 от 4.06.2007 г. на началника на Митница - Бургас, мълчаливо потвърдено от директора на РМД - гр. Бургас. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения в този смисъл, изложени в касационната жалба, моли съда да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и да уважи жалбата му, като потвърди отмененото ППСПДВ № 40 от 4.06.2007 г. на началника на Митница - Бургас. Ответникът по касационната жалба - Силвия Димитрова Гуганова, чрез надлежно упълномощения адв. Костов оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Административния съд - гр. Бургас, е правилно и обосновано, при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение съставът на Административния съд - гр. Бургас, е отменил ППСПДВ № 40 от 04.06.2007 на началника на Митница - Бургас, мълчаливо потвърден от директора на РМД - гр. Бургас. С отмененото постановление началникът на Митница - гр. Бургас, е разпоредил да се събере принудително сумата 5245 лв., представляваща мито в размер на 4369 лв. и ДДС в размер на 873 лв. ведно със законната лихва за внесените от ответника по касация през 2000 г. автомобили. За да постанови този резултат, първоинстанционният съдът е приел, че жалбата пред него е допустима и в срок, и е разгледал спора по същество. Приел е, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган в съответната писмена форма, но при нарушаване на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, уреждащи конкретното правоотношение между страните. Обжалваното съдебно решение е правилно като постановено при изяснена фактическа обстановка въз основа на анализ на събраните по делото доказателства. Изводите на съда са в съответствие с данните по делото и с приложимите материалноправни и процесуалноправни разпоредби. За да вземе под отчет процесните митни сборове, административният орган се е позовал на данните, обективирани в заключението на експерта, приобщено към дознание ЗМ 126/2005 г. Правилно съдът е приел, че техническата експертиза, изготвена от експерт-криминалист по досъдебно производство, не може да служи като доказателство в административното производство по издаване на ППСПДВ. Това е така, тъй като този документ няма характер на влязла в сила присъда или решение на съда по чл. 97, ал. 4 от ГПК (отм.) и не установява по безспорен начин престъпно обстоятелство. За установяване на тези факти е определен специален ред, регламентиран в чл. 32 от Протокол № 4 към ЕСА. Съгласно чл. 32 от Протокол № 4 към ЕСА проверката относно истинността на сертификатите за движение ЕUR 1 се извършва от митническите органи на страната на износа, които имат право да изискват всякакви документи и да извършват проверките, които намерят за необходими. В случая правилно съдът е приел, че липсват доказателства процедурата по чл. 32 от Протокол № 4 към ЕСА да е била надлежно изпълнена, тъй като митническият орган е определил задълженията въз основа на предположение, без да е налице окончателен акт, който да удостовери, че сертификатите за движение ЕUR 1 са неистински. Следователно правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не е била спазена процедурата по чл. 32 от Протокол № 4 към ЕСА, регламентиращ реда и органите, оправомощени да извършват проверка на доказателствата за произход, и като така издаденият от митническите органи акт за досъбиране на митни сборове и ДДС се явява незаконосъобразен. Съдът е обсъдил и друго основание за незаконосъобразност на обжалвания акт, свързано с доводите на жалбоподателя за изтекъл давностен срок, и е достигнал до обоснования извод, че в случая е изтекъл петгодишният давностен срок, с изтичането на който е погасено и публичното вземане за заплащане на мито и ДДС. Към изложеното от съда следва да се добави и следното: Съгласно разпоредбата на чл. 199, ал. 1 ЗМ вносно митническо задължение за стока, подлежаща на облагане с вносни митни сборове, възниква при оформяне на режим внос, а съгласно ал. 3 на същата разпоредба вносното митническо задължение възниква във: 1. момента на приемане на митническата декларация за случаите по ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно пък чл. 212 ЗМ, уреждащ начините и сроковете за погасяване на митническото задължение, правото за събиране на митните сборове се погасява и с изтичането на петгодишен срок, считано от 1 януари на г., следваща г., през която са възникнали митническите задължения и другите публични държавни вземания, установени с постановление за принудително събиране (изм., ДВ, бр. 63 от 2000 г.), с предишна редакция към момента на вноса за първата ЕАД, че правото за събиране на митните сборове се погасява и с изтичането на петгодишен срок, считано от датата на възникване на митническото задължение, т. е. за вноса и по двете ЕАД давностният срок за събиране на дължимите мита е изтекъл към 1.01.2006 г., а всички действия във връзка с установяване на допълнително дължимите мита и ДДС са започнали през 2007 г. Следователно и в двете хипотези митническите задължения следва да се считат погасени предвид изтичането на предвидения в закона период от време (давностен срок) и изричното позоваване от страна на длъжника на изтеклата давност (чл. 120 ЗЗД). Правилно съдът е приел и това, че обстоятелството, че на 24.03.2005 г. е започнало досъдебно производство във връзка с процесния внос, е ирелевантно в случая, тъй като образуваното наказателно производство не е сред основанията, които преустановяват временно течението на погасителния срок. Такъв регламент е предвиден в чл. 172, ал. 1, т. 6 от ДОПК, но позоваването на него в случая е неправилно, тъй като нормата е влязла в сила от 1.01.2006 г. и не е била приложима към настоящия случай. По изложените съображения съдебното решение е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, не са допуснати твърдяните процесуални нарушения и поради това следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,