Решение № 4195 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1049/2011 г.

ВАСII отделение24.03.2011 г.докладчик Славка Найденова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 2349/12.11.2010 г., постановено по адм. д. № 1925/2010 г. на Административен съд - гр. Варна. На основание чл. 223 АПК решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4195 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1049/2011 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Стоян Димов Велинов и Валентина Тодорова Велинова, двамата от гр. Варна, срещу решение № 2349/12.11.2010 г., постановено по адм. д. № 1925/2010 г. на Административен съд - гр. Варна, като в нея се развиват оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени оспорената Заповед № ДК-02-ВН-57/21.05.2010 г. на н-к сектор гр. Варна при РДНСК, североизточен район. РДНСК, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Стоян Димов Велинов и Валентина Тодорова Велинова срещу Заповед № ДК-02-ВН-57/21.05.2010 г. на н-к сектор гр. Варна при РДНСК, североизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "преустройство и приобщаване на балкони по източната и южната фасада към спалня и трапезария" в ап. 16, ет. 4 на жилищна сграда, находяща се в кв. 387 по плана на 10-ти микрорайон на гр. Варна, с административен адрес в с. гр., ул. "Георги Бенковски" № 81. За да постанови решението си съдът приел, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, изпълнен без да са издавани разрешение за строеж и др. строителни книжа, поради което е незаконен и подлежи на премахване. Решението е правилно. По съществото си касационната жалба е неоснователна, решението е правилно, твърдяните касационни основания за отмяната му не са налице. Не е нарушен материалният закон, както се сочи - съдебният акт е обоснован, а изложените изводи почиват на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, във връзка с заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда, въз основа на което са изведени изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Правилно е прието, че приобщаването на балкони към стаи на апартамент представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ и за извършването му се изисква издаване на разрешение за строеж, тъй като е неприложим чл. 151 ЗУТ. Касае се за преустройство с промяна на предназначението на балконите с присъединяване към стаите, с ново предназначение, като строежът е IV-та категория. Освен това се променят и фасадите на жилищната сграда които са общи части. Представеното пред касационната инстанция писмо № АГ 2-9400-С-122/9.03.2006 г. на кмета на район "Одесос" - община гр. Варна не сочи на обстоятелства, от които следва да се направят други правни изводи, а в него е посочено в какви случаи не се изисква издаване на разрешение за строеж, като конкретният е извън тях. В случая именно преустройството на балконите с промяна на предназначението им, присъединени към спалня и трапезария, вече със същото предназначение, представлява незаконния строеж, което не е текущ ремонт на апартамента. След като не е издавано разрешение за строеж, правилно е прието, както от административния орган, така и от съда, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване, както и заповедта правилно е прието, че е законосъобразна. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, а решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК

Цитирани разпоредби

1