Решение № 890 от 25.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10053/2020 г.

Решение № 890 от 25.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10053/2020 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и следващите Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Славчев от [населено място] срещу решение № 133 от 03 юли 2020 година, постановено по адм. д. № 74/2020 година по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-22-39/10.01.2020 година на кмета на община Велико Търново. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което оспорената заповед да се отмени като незаконосъобразна, евентуално да се обяви за нищожна. Ответникът - кметът на община Велико Търново, чрез пълномощника си юрк. Владимирова в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. Производството пред Административен съд – Велико Търново е образувано по жалба на С. Славчев срещу заповед № РД-22-39/10.01.2020 година на кмета на община Велико Търново, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Гараж", находящ се в УПИ I от кв. 621 по плана на [населено място]/ПИ 10447.515.184 по КК и КР на гр. Велико Търново/, с административен адрес: [населено място], [адрес]. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки за издаването й и същата е в съответствие с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу административния акт жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК са направени въз основа на доказателствата по делото. Решението е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на съдебния акт. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В заповедта са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Същата е постановена в границите на правомощията на кмета на община Велико Търново съгласно чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Заповедта е издадена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, с който е установен строеж от пета категория, извършен от Славчев без необходимите строителни книжа. Констативният акт е връчен на извършителя, на когото е осигурена възможност да представи възражения и да посочи доказателства. Поради това следва да се приеме, че изискванията на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ са изпълнени и заповедта е издадена след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Аргументирани и в съответствие със закона и обосновани от представените доказателства са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Установено е, че процесният строеж е разположен в непосредствена близост до източната фасада на жилищна сграда с административен адрес [адрес], частично долепен до жилищната сграда, изграден е от метални елементи и поставена врата от север от метални рамки и поликарбонатни плоскости, с покрив от ламаринено покритие без водоотвеждаща система. Установено е още, че строежът е извършен през 2003 г. в имот частна общинска собственост. При тези данни, правилен се явява изводът на административния орган и на първоинстанционния съд, че изграденото представлява нов строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който не са издавани и одобрявани необходимите строителни книжа и разрешение за строеж. Това го квалифицира като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Тази му характеристика, както правилно първоинстанционният съд е установил, е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика като правна последица премахването на строежа. Изводите на административния съд, че строежът не е търпим също са в съответствие с нормативната уредба и се споделят от настоящата инстанция. Правилно е преценено, че нареденият за премахване гараж е изграден през 2003 г. Заключението на съда в този смисъл е направено след обсъждане на доказателствата по делото, които правилно са кредитирани с оглед съответствието им с фактите в подписаната от жалбоподателя декларация на л. 17 от делото. С оглед времето на извършване на строителството, съдът правилно е обсъдил предпоставките на § 16 ПР на ЗУТ и тези на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, като обосновано е прието, че при всички хипотези строежът не е търпим и подлежи на премахване. Незаконният строеж е индивидуализиран в достатъчна степен в констативния акт и в заповедта за премахването му и няма никакъв спор по отношение на това, какво подлежи на премахване и къде е разположено. Не се споделя оплакването на касатора, че не е извършител на строежа, което опорочава заповедта. Същото е ирелевантно за изхода на спора, тъй като според § 2 ПЗР на Наредба № 13/2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи адресат на заповедта е извършителят, собственикът на терена или притежател на ограничено вещно право. В случая касаторът като адресат на заповедта е собственик на изградено, поради което може да бъде адресат. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон и се обоснова от събраните доказателства. Не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на община Велико Търново направените пред касационната инстанция разноски в размер на 200, 00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, връзка чл. 144 АПК и във връзка с чл. 37 Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и с оглед процесуалните действия от страна на ответника в производството. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,