Решение № 6861 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1173/2010 г.

Решение № 6861 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1173/2010 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Димитър Атанасов Димитров от гр. София против заповед № РД-26-926/19.12.2009 г. на министъра на отбраната, с която в изпълнение на влязло в сила съдебно решение № 5828/7.05.2009 г. по адм. д. № 11097/2008 г. постановено от Върховния административен състав, пето отделение, потвърдено с решение № 13446/11.11.2009 г. по адм. д. № 8670/2009 г., постановено от петчленен състав на ВАС, Втора колегия, и подадено в законовоустановения срок по чл. 122, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) заявление с рег. № 13-00-2350/18.11.2009 г. от Димитров е заповядано: Точка I. Държавният служител да бъде възстановен на длъжност "главен експерт по оценка на въоръжение, техника и имущества на ВВС, друга техника и бракуване" в отдел "Планиране, оценяване, кодифициране и логистична програма" при дирекция "Съхранение и разпореждане с движими вещи", при Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерство на отбраната", изпълнявана до прекратяване на служебното правоотношение с отменената заповед, Точка III. На основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (при съкращаване на длъжността) и във връзка с ПМС № 140/04.06.2009 г., в сила от 1.07.2009 г., с което функциите по оценка на въоръжение, техника и имущества не се изпълняват от Министерство на отбраната, считано от 1.07.2009 г., прекратява служебното правоотношение с Димитър Атанасов Димитров на длъжност "главен експерт по оценка на въоръжение, техника и имущества на ВВС, друга техника и бракуване" в отдел "Планиране, оценяване, кодифициране и логистична програма" при дирекция "Съхранение и разпореждане с движими вещи", при Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерство на отбраната", с ранг III младши, считано от 23.12.2009 г. в частта по т. III от заповедта с доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед в две направления - поддържа, че тя е нищожна, като издадена от некомпетентен административен орган и алтернативно, че е незаконосъобразна на останалите основания по чл. 146 от АПК. Претендира се и присъждане на разноски. Ответникът - министърът на отбраната, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Поддържа становище за правилност на атакувания административен акт. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол (чл. 124, ал. 1 от ЗДСл), съответства на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Безспорно е между страните обстоятелството, че с влязло в сила решение № 5828/7.05.2009 г. постановено по адм. д. № 11097/2008 г. по описа на ВАС, пето отделение е обявена нищожността на заповед № РД-26-369/31.07.2008 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено с Димитър Атанасов Димитров от гр. София служебното му правоотношение на длъжността "главен експерт по оценка на въоръжение, техника и имущества на ВВС, друга техника и бракуване" в отдел "Планиране, оценяване, кодифициране и логистична програма" при дирекция "Съхранение и разпореждане с движими вещи", с ранг III младши, считано от 01.08.2008 г. При спазване на разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение, Димитър Димитров е възстановен на предишната длъжност със заповед № РД-26-926/19.12.2009 г. на министъра на отбраната в частта и по т. I от заповедта, която не е оспорена в настоящото съдебноадминистративно производство. С § 2, ал. 1 от Постановление № 140 на Министерския съвет от 04.06.2009 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на отбраната, в сила от 01.07.2009 г. е създаден Институт по отбрана като юридическо лице по чл. 60 от Закона за администрацията към министъра на отбраната със седалище София, бул. "Евлоги Георгиев № 82, с регионални структури в Ловеч и Варна и с обща численост на персонала 190 щатни бройки. Сред функциите възложени на новосъздадения Институт по отбраната с цитираното ПМС са анализиране на въпросите и изготвяне на перспективни прогнози, свързани с развитието на въоръжението и бойната техника, изготвяне на проекти на технически спецификации, тактико-технически задания, програми и методики за изпитвания и други документи, свързани с отбранителната аквизиция, съхранение и актуализиране на техническа документация за въоръжения, военна техника и имущества. С § 4, ал. 2 от ПМС е разпоредено служебните правоотношения на държавните служители от реорганизираните организационни структури и административни звена на Министерството на отбраната се уреждат в съответствие с чл. 87а от Закона за държавния служител, а в случаите на съкращаване на длъжности-в съответствие с чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. На базата на изложената правна регламентация с оспорената заповед в частта и по т. 2 министърът на отбраната прекратява служебното правоотношение с държавния служител като правно основание е посочено - съкращаване на длъжността, а в мотивната част е посочено, че функциите по оценка на въоръжение, техника и имущества не се изпълняват от министерството след влизане в сила на ПМС № 140. След преценка на събраните доказателства с оглед приложимата нормативна уредба към спорните правоотношения, настоящият съдебен състав намира за установено следното: Постановление № 140 от 04.06.2009 г. на Министерския съвет (обн. ДВ, бр. 44 от 12.06.2009 г.) с което е приет Устройствен правилник на Министерството на отбраната, и е създаден Институт по отбрана влиза в сила на 01.07.2009 г. Преценявайки датата на издаване на оспорената заповед през призмата на нормативните промени, обсъдени по-горе, настоящата инстанция намира, че към 19.12.2009 г. министърът на отбраната няма компетентност да издаде заповед за прекратяване на служебното правоотношение с Димитър Димитров поради съкращаване на длъжността. Както в самата заповед е посочено, функциите по оценка на въоръжение, техника и имущества към този момент не се изпълняват от министерството, а от Института по отбраната, създаден с ПМС № 140/04.06.2009 г., видно от правомощията, предоставени му с нормативния акт. При това положение след 01.07.2009 г. компетентен да прекрати служебното правоотношение с жалбоподателя е директорът на института, а не министърът на отбраната, поради което издадената от него заповед на 19.12.2009 г. не е годна да предизвика целяната правна промяна, поради липса на компетентност на органа издател. Компетентността се възлага със закон и се преценява към момента на издаване на административния акт. Предвид тежестта на порока и изрично разписаното правило в чл. 142, ал. 1 от АПК, обжалваната заповед следва да бъде обявена за нищожна. Извършвайки съдебната проверка съобразно чл. 168 от АПК и при изведения по-горе извод за нищожност на атакувания административен акт, както и предвид изрично направеното искане за нейното установяване от съда, се налага извод, че не следва да се обсъждат от настоящия съдебен състав останалите доводи на жалбоподателя, касаещи материалната законосъобразност на заповедта. Предвид изхода на спора Министерство на отбраната следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него разноски по делото в размер на 800 (осемстотин) лева. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение