Решение № 15996 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3803/2013 г.

Решение № 15996 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3803/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Есад Мюмюн Ахмед от с. Фотиново, община Кирково, обл. Кърджали против Решение № 121/17.01.2013 г., постановено по адм. д. № 671/2010 г. по описа на Административен съд-Пловдив, ХVI състав, с което е изменен ревизионен акт (РА) № 900266/14.01.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Кърджали, потвърден с решение № 165/12.03.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"- Пловдив при ЦУ на НАП, с който за данъчен период 01.01.2003 г. -31.12.2007 г. на ревизираното лице са определени данъчни задължения както следва: данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. в размер на 23 791.29 лв. и лихва от 17 986.03 лв., за 2004 г. - в размер на 2 991.62 лв. и лихва от 1 885.35 лв., за 2005 г. - в размер на 5 228.56 лв. и лихви от 2 651.84 лв., за 2006 г. - в размер на 28 337.34 лв. и лихва от 4 355.41 лв., както и допълнително начислен ДДС в общ размер 6 644.18 лв. и прилежащи лихви от 2 233.99 лева. Касаторът излага подробни мотивирани оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се прави възражение за нищожност на ревизионния акт, тъй като ревизионния доклад не е подписан от един от органите по приходите, който не е извършил нито едно действие по време на ревизията на лицето. Твъди се, че ревизионния доклад не е издаден и подписан от компетентен орган, поради което е нищожен и не може да служи за мотиви при издаване на ревизионния акт, поради което е нищожен и самия ревизионен акт- т. е поддържа се нарушение по чл. 117, ал. 2, т. 10 от ДОПК . Посочва се, че това обстоятелство се установява от оригинала на ревизионния доклад (л. 2622-2722) от който е видно, че същият е съставен, съгласно ЗВР № 900182/30.06.2009 г., изм. със ЗВР№ 900230/01.09.2009 г., ЗВР№ 900245/30.09.2009 г. и ЗВР № 900266/30.10.2009 г. от екип от ревизори в състав - Росица Скоколиева и Венета Русева, като същият е подписан само от Росица Скоколиева. Иска отмяна на решението на административния съд и отмяна на ревизионна акт или прогласяването му за нищожен. Претендира разноски. Ответникът - Директора на Дирекция "ОДОП"- Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрисконсулт Калоферова оспорва касационната жалба като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното съдебно решение административния съд е изменил ревизионния акт, в частта за определените данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. от 23 791.29 лв. и прилежаща лихва от 17 986.03 лв. намалил на 22 883.74 лв., ведно със съответната лихва; по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. от 28 337.34 лв. и лихва от 4 355.41 лв. намалил на 27 115.02 лв. съответната лихва, . 2007 г. от 18 630.54 лв. и прилежаща лихва намалил на 16 589.71 лв. съответната лихва, като отхвърлил жалбата в останалата й част. В мотивите си съдът е приел, че ревизионния акт не е нищожен. Съдът е приел, че ревизията е възложена със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 900182/30.06.2009 г., изменена с последващи заповеди за възлагане на ревизия, а именно ЗВР № 900230/01.09.2009 г., ЗВР№ 900245/30.09.2009 г. и ЗВР № 900266/30.10.2009 г. на екип от ревизори в състав - Росица Скоколиева и Венета Русева. В ревизионният доклад е посочено, че ревизията е извършена от овластените със ЗВР органи по приходите, но е подписан само от Росица Скоколиева, която е издала и ревизионният акт. Съдът е приел, че това обстоятелство не води до опорочаване на акта до степен недействителност. Изводът е необоснован. Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК ревизионният доклад се счита за неразделна част от ревизионният акт. Според разпоредбата на чл. 117, ал. 2, т. 10 от ДОПК ревизионният доклад трябва да съдържа подписите на органите по приходите, които са го съставили. В случая е безспорно установено от приложеният по делото оригинален ревизионен доклад, че същият не е подписан от единият от членовете на ревизиращия екип. Подписан е само от Росица Скоколиева. Видно от оригиналния ревизионен доклад Венета Русева не е положила своя подпис на ревизионния доклад, връчен на ревизираното лице. Неподписването на ревизионния доклад от двамата ревизори представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, макар ревизионния доклад да няма самостоятелно значение, а е неразделна част от ревизионния акт, предмет на обжалване. Липсата на подпис на един от двамата овластени ревизори е нарушение на чл. 117, ал. 2, т. 10 от ДОПК, което води до липса на валидно волеизявление на ревизиращия екип за отразените в ревизионния акт констатации и до нищожност на ревизионен доклад. При нищожен ревизионен доклад, който е неразделна част от ревизионния акт по чл. 120, ал. 2 от ДОПК, ревизионния акт е издаден без основание. Липсата на подпис от единия от двамата членове на ревизиращия екип - Венета Русева, която не е подписала ревизионния доклад, тъй като е била в платен отпуск и след това в продължителен отпуск по болест /в. ж 4 бр. болнични листове и 1бр. Заповед за разрешен платен отпуск л. 2616-2620/, опорочава до степен на нищожност акта, тъй като половината от състава не го е подписал. Обжалваното решение и в частта за разноските то следва да се отмени и вместо него да постанови друго по същество, с което по жалба на ревизираното лице ревизионния акт да бъде обявен за нищожен. Искането за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като не се представят доказателства, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева е заплатено. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение