Решение № 4196 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10259/2013 г.

Решение № 4196 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10259/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Стоилов Агроинвест" ЕООД гр. Несебър, против решение № 1258/13.06.2013 г. по адм. дело № 2097/2012 г. на Административен съд - Бургас. Касаторът излага подробно развити в касационната жалба основания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира за отмяна на решението и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени ревизионният акт, както и за присъждане на направените разноски. Ответникът - директор на дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован, не се представлява, не е подал писмен отговор по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на "Стоилов Агроинвест" ЕООД гр. Несебър срещу ревизионен акт (РА) № 021200262/3.07.2012 г., издаден от инспектор по приходите при на ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № 357/24.09.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" Бургас при ЦУ на НАП, с който на търговеца са установени публични задължения, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 25 050 лв. и прилежащи лихви в размер от 5074,94 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че РА е законосъобразен - издаден от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и е в съответствие с приложимия материален закон - чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. чл. 6 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Приел е, че събраните по делото доказателства не установяват наличието на реални доставки по фактури, издадени от доставчиците "Строй Нел" ЕООД - шест фактури за данъчен период м. 08.2010 г. и "Маш строй РР" ЕООД - три фактури за данъчен период м. 08. и 09.2009 г. За да обоснове крайните си фактически и правни изводи съдът е събрал относимите за спора доказателства - служебно и по искане на страните, правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса, изяснил е пълно фактическата обстановка. Съдът обосновано е приел, че издадените шест фактури от "Строй нел" ЕООД, имащи за предмет СМР - изграждане на метално хале и три фактури, издадени от "Маш строй РР" ЕООД, имащи за предмет доставка на стоки /цимент в торби, тухли единички и гасена вар/, са редовно издадени и осчетоводени в счетоводството на получателя и при подадената СД по ЗДДС, но не отразяват реално извършени доставки на услуги и материали. Съдът законосъобразно е счел, че доказателствената тежест за установяване на релевантните обстоятелства във връзка с правомерното начисляване на данъка, а именно - настъпване на данъчни събития по смисъла на чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 вр. с чл. 70, ал. 5 ЗДДС, е върху РЛ като лице, което твърди, че в негова полза е възникнало субективното материално право на приспадане на данъчен кредит. Правилно е прието също, че върху същата страна е доказателствената тежест за установяване истинността на частните документи - договор за СМР от 1.08.2010 г. и 6 бр. актове образец относно авторството на лицето, посочено като представител на доставчика /Н. Луканова/, за което е открито и производство 193 ГПК вр. с чл. 144 АПК. От приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че фактурите съдържат задължителните реквизити и са надлежно осчетоводени при получателя, включени в СД по ЗДДС, отразени са в дневниците за продажби и в декларациите по ЗДДС на доставчиците /с изключение на фактура № 15/1.09.2009 г., издадена от "Маш строй РР" ЕООД/. Не е доказано надлежното осчетоводяване и редовността на водените счетоводства на доставчиците, поради това че същите не са открити при извършените насрещни проверки от приходните органи, както и назначеното от съда вещо лице. За установяване извършването на строителните услуги РЛ представя в хода на съдебното производство договор за строителна услуга от 1.08.2010 г. и 6 броя актове за приемане - протоколи обр. 19, подписани от Н. Луканова като представител на "Строй Нел" и от К. Стоилов като представител на получателя - ревизираното дружество. В договора е уговорен предмет на СМР, който не е индивидуализиран по местонахождението си, нито е направено количествено-стойностно описание на уговорените СМР по вид, количество и цена. В представените протоколи за приемане също липсва индивидуализация на обекта, както и количествено - стойностно описание на приетите СМР. Не е установено също подписването на протоколите от представител на доставчика, тъй като автентичността на подписа на лицето Луканова е оспорено и въпреки дадената процесуална възможност РЛ не сочи доказателства в подкрепа на твърденията си. Правилно е прието, че както по съдържанието си, така и с оглед неустановеността на издателя /за изпълнител-доставчик/, тези писмени доказателства нямат доказателствена сила да установят съдържащите се в тях факти и обстоятелства. В тази връзка следва да се отбележи също, че Н. Луканова, посочена като представляващ изпълнителя към м. 08.2010 г. не е собственик на дружествени дялове в дружеството "Строй Нел" ЕООД, а след 24.08.2010 г., когато са издадени последните два от протоколите, вече не е и представляваща и управляваща дружеството съгласно направените вписвания в търговския регистър. Ето защото обоснован се явява изводът на първоинстанционния съд, че услугите не могат да се счетат за извършени поради липса на надлежно приемане. От друга страна по делото не са събрани каквито и да било доказателства за наличие на материална и кадрова обезпеченост на изпълнителя да извърши уговорените строителни услуги, нито данни за осъществяване на крайния резултат от услугите във връзка с използването им за последващи облагаеми доставки. В случая не е установено при условията на пълно доказване настъпване на данъчни събития по издадените фактури, поради което данъкът се явява начислен неправомерно и оттам правилно е отказано от приходните органи правото на приспадане на данъчен кредит. Като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт. По отношение на издадените от "Маш строй РР" ЕООД фактури за доставка на строителни материали изводите на съда са сходни. Прието е, че няма реално извършени доставки поради липса на данъчни събития - прехвърляне на права на собственост върху фактурираните материали. Прехвърлянето на право на собственост върху родово определени вещи се извършва чрез индивидуализирането й. В случая не са налице годни доказателства относно фактическото отделяне - предаване и приемане на стоките във фактурирания вид и количество. Не са събрани доказателства за транспортиране, натоварване и складиране. От друга страна правото на собственост се прехвърля, когато праводателят е собственик на вещите, а в случая не е установено при условията на пълно доказване, че праводателят на продавача е имал права на собственост върху вещи от същия вид. Първоинстанционният съд е развил мотиви в същата насока, обсъдил е всички събрани доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на тях е направил е обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи, които се споделят от касационния съд. Наведените касационни оплаквания са неоснователни като те са били наведени като основания за незаконосъобразност на РА и са били предмет на обсъждане от първостепенния съд, който е развил съображения във връзка с тях. Неотносима е практиката на СЕС в цитираните решения по съединени дела С-80/11 и С-142/11, включително и последно постановеното от 13.02.2014 г. по дело С-18/13. Както е видно от цитираните решения на СЕС, фактите по главния спор пред националния съд установяват наличието на стоки и услуги от вида на фактурираните при получателя, като спорът е дали са били извършени от посочените доставчици или подизпълнители, във връзка с който спор са поставените въпроси за допустимост на ограничаването на предвиденото в чл. 167 и сл. от Директива 2006/112/ЕО право на приспадане. Само в случай, че не е спорно, че стоката е доставена или услугата е осъществена, но не е установено, че тя е била извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, националните административни и съдебни органи имат задължението служебно да установят въз основа на обективни данни, че позоваването на правото на приспадане е с измамна цел или с цел злоупотреба с право. Фактите по настоящото дело са различни. По изложените съображения касационният съд намира обжалваното решение за правилно, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и данните за направени разноски на страните не се следват разноски. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,