Решение № 7528 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3855/2011 г.

Решение № 7528 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3855/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на кмета на община Ямбол срещу решение № 27 от 10.02.2010 г., постановено по адм. дело № 312/2010 г. от Административен съд Ямбол. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество.

Ответниците - Минчо Викторов Спасов, Слава Викторова Спасова, Христина Павлова Ангелова-Попова, Йоана Павлова Бояджиева-Попова, Красимира Райкова Йорданова-Алтабанова, Петър Райков Алтабанов, Благовеста Иванова Тодорова, Дешка Минчева Драндаревска, Люба Минчева Драндаревска, Стефка Минчева Попова-Драндареска и Райко Петров Алтабанов, чрез процесуалния си представител адв. А. Димитрова, дават писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски за тази инстанция.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея мотиви.

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил отказа на кмета на община Ямбол да извърши отчуждителна процедура по заявление № 94-1032 от 13.08.2007 г., обективиран в писмо № 94-ММ/0639 от 31.05.2010 г. и е изпратил преписката на административния орган по компетентност и завършване на процедура по отчуждаване и обезщетяване на жалбоподателите Минчо Викторов Спасов, Слава Викторова Спасова, Христина Павлова Ангелова-Попова, Йоана Павлова Бояджиева-Попова, Красимира Райкова Йорданова-Алтабанова, Петър Райков Алтабанов, Благовеста Иванова Тодорова, Дешка Минчева Драндаревска, Люба Минчева Драндаревска, Стефка Минчева Попова-Драндареска и Райко Петров Алтабанов. За да постанови този резултат от фактическа страна съдът е приел за установено, че със заповед № I-А-9 от 07.01.2000 г. на кмета на община Ямбол, издадена във връзка с молба вх. № 1266 от 25.06.1999 г. от името на собствениците на имоти пл. № 3997 и пл. № 3998, и на осн. чл. 6, т. 7, чл. 32, ал. 2 от ЗТСУ (отм.), чл. 93, ал. 1 и 4 и чл. 98, ал. 3 от ППЗТСУ (отм.) е одобрено частично изменение на ЗРП на кв. 79А по плана на гр. Ямбол - ЦГЧ, като за имоти пл. № 3997 и 3998 се отреждат парцели ХХIV, ХХV, ХХVI, ХХVII и ХХVIII обслужвани от тупична улица прекарана през имота, а парцел IХ се отрежда като общински. Приел е още, че със заявление вх. № 94-1032 от 13.08.2007 г. Минчо Викторов Спасов лично и като пълномощник на Слава Викторова Спасова, Христина Павлова Ангелова-Попова, Йоана Павлова Бояджиева-Попова, Красимира Райкова Йорданова-Алтабанова, Петър Райков Алтабанов, Благовеста Иванова Тодорова, Дешка Минчева Драндаревска, Люба Минчева Драндаревска, Стефка Минчева Попова-Драндареска и Райко Петров Алтабанов е поискал да бъде стартирана процедура по отчуждаване на улицата, обслужваща парцел ХХIV имоти пл. № 3997 и 3998; парцел ХХV имоти № 3997 и 3998 и парцел IХ (общински), както и да бъдат обезщетени съгласно чл. 209 от ЗУТ. Кметът е отклонил искането с писмо изх. № 94ММ/0639 от 31.05.2010 г.

Съдът е установил още, че този отказ на административния орган е бил обжалван пред Административния съд Ямбол, който е приел жалбата за процесуално недопустима и с определение № 366 от 23.06.2010 г. е прекратил производството по адм. дело № 193/2010 г. Това определение е било отменено, като незаконосъобразно с определение № 11981 от 15.10.2010 г., постановено по адм. дело № 11257/2010 г. от тричленен състав на ВАС, като в мотивите си касационната инстанция е приела, че оспорваното писмо има характер на индивидуален административен акт и подлежи на оспорване. Със същото определение делото е било върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводството.

С оглед на установените по делото факти и указанията на ВАС съдът от първата инстанция е приел жалбата на физическите лица за основателна тъй като по силата на чл. 110 от ЗТСУ (отм.) недвижимите имоти, придадени към парцели на други физически или юридически лица се смятат отчуждени от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план. В конкретния случай това е деня, в който заповед № I-А-9 от 07.01.2000 г. на кмета на община Ямбол е влязла в сила, т. е. от 21.01.2000 г. Приел е още, че правомощията на кмета по отношение осъществяване на отчуждителните процедури са установени от Глава трета на ЗОбС и Глава седемнадесета на ЗУТ и той определя обезщетението на собствениците на отчуждените имоти. Ето защо съдът е счел, че именно кметът е длъжен да довърши обезщетителната процедура в частта й по отношение определяне размера и изплащане на обезщетенията на отчуждените собственици, поради което отказът му е незаконосъобразен.

Решението е неправилно.

В глава седма, раздел I на отменения ППЗТСУ е бил предвиден специален ред за отчуждения и обезщетения за мероприятия на държавата, кооперациите и обществените организации. В т. 3 на този раздел са предвидени "Особени правила за обезщетяване при отчуждение за улици, булеварди и площади, съгласно чл. 93 от закона" (ЗТСУ-отм.). Съгласно чл. 262, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.) при прилагане на първоначален застроителен и регулационен план или на последващи планове, когато предходният план не е приложен, всеки собственик отстъпва безвъзмездно мястото до 6 метра пред лицето на парцела, отреден по плана за неговия имот. По нататък, в ал. 3 и ал. 5 е предвидено отчужденията за прокарване на задънени улици да са за сметка на собствениците, имотите на които имат лица само по тези улици, съобразно данъчната оценка на имотите без сградите и другите подобрения в тях, а при прокарване на задънени или други улици по искане на заинтересувани собственици необходимите отчуждения да са изцяло за тяхна сметка независимо от това, дали предходният план е приложен.

От заключението на назначената по делото експертиза (л. 161-162) е видно, че за процесния имот са процедирани няколко устройствени планове:

• ЗРП, влязъл в сила съгласно заповед на кмета № I-А-734 от 14.09.1995 г., като плана не е бил приложен нито в частта си за регулация, нито в частта за застрояване. Съответно, не е била предприета процедура по отчуждаване по чл. 95 от ЗТСУ (отм.) на части от имоти 3997 и 3998 за тупикова улица;

• Същият ЗРП е нанесен в разработка за ЦГЧ през 1998 г., като собствениците са подали жалба с вх. № 3222 от 27.08.1998 г. С нея са направили предложение за промяна на плана и са заявили желанието си за начина на урегулиране на имотите им. Предложението за изменение на плана е прието от експертен съвет при община Ямбол, изработено е служебно, съгласувано и одобрено със заповед № I-А-9 от 07.01.2000 г. на кмета на община Ямбол. Към този момент ППЗТСУ е действащ нормативен акт, съответно са приложими разпоредбите на глава седма, раздел I, т. 3, респ. чл. 262, както и глава трета на Закона за общинската собственост, съответно чл. 21, алинеи 1, 3, 7, 8 и 9, предвиждащи процедура по принудително отчуждаване на имоти на физически лица за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила ПУП, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение. За процесните имоти не е предприета такава процедура;

• Следва заповед № I-А-876 от 18.12.2001 г. на кмета на община Ямбол, с която се отменя действието на заповед № I-А-9 от 07.01.2000 г. Имоти 3997 и 3998 не са били отчуждени;

• Заповед № I-А-876 от 18.12.2001 г. е отменена с Решение на ВАС и оставена в сила заповед № I-А-9 от 07.01.2000 г. на кмета, с която е одобрен подробния устройствен план. Тупиковата улица IV клас придобива идентификатор 87374.535.212 и съгласно имотния регистър собствеността е публична общинска - улица. Вещото лице дава заключение, че регулационният план е приложен по отношение на вътрешнодворищната регулация, но не е приложен по отношение на уличната регулация "тъй като не са приключени процедурите по отчуждаване на имотите за улица".

В тази част констатациите на вещото лице са неправилни.

Съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ: "Действащите към деня на влизане в сила на този закон териториалноустройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове запазват действието си", а съгласно ал. (2): "Действащите към деня на влизане в сила на този закон дворищнорегулационни планове могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен срок от деня на влизането в сила на закона. Общинската администрация осигурява извършването на необходимите оценки в едномесечен срок от постъпване на искането. ".

Тъй като ПУП в конкретния случай е влязъл в сила със заповед № I-А-9 от 07.01.2000 г. на кмета на община Ямбол и следва да се счита "приложен" от тази дата, тъй като не са налице оспорвания, а и имотите на физическите лица фактически са завзети, то искането за оценка е било неоснователно. Това е така, тъй като от анализа на правната уредба, действаща към момента на завземане на имотите е видно, че в конкретния случай обезщетение на жалбоподателите за частта от имота им, която попада в тупиковата улица не се дължи - чл. 262 от ППЗТСУ (отм.).

Неправилно съдът от първата инстанция се е позовал на разпоредбите на ЗУТ и ЗОбС, тъй като в случая те не са приложими. Имотът е станал публична държавна собственост по силата на приложена дворищна регулация още през 2000 г., което съдът не е съобразил с оглед правилното приложение на материалния закон.

В тази насока той неправилно се е позовал и на определение № 11981 от 15.10.2010 г. на ВАС, IV отд., постановено по адм. дело № 11257/2010 г., тъй като в мотивите на този акт само е указано на съда как следва да се преценява оспорвания административен акт; дали същият отговаря на изискванията на чл. 21 от АПК; подлежи ли той на съдебен контрол за законосъобразност, което свое задължение към този момент съдът не е бил изпълнил. Други указания, по приложението на материалния закон не са давани.

Пред вид изложените мотиви съдът е следвало да отхвърли жалбата, като неоснователна. Водим от горното настоящата съдебна инстанция ще следва да отмени решението изцяло и да реши спора по същество в смисъла посочен по-горе, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно и чл. 222, ал. 1 от АПК