Решение № 5293 от 21.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 735/2025 г.

Производство по чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Ж. М., от [населено място], област Бургас против решение 10051/06.12.2024 г. по адм. дело 1444/2024 г. на Административен съд Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с чл.68, ал.1-3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ Бургас, чрез юрисконсулт Вълкова изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмено становище, с което моли да бъде оставено в сила съдебното решение и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 10051/06.12.2024 г. по адм. дело 1444/2024 г. Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на М. Ж. М., от [населено място], област Бургас срещу решение 1012-02-174#1 от 15.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ Бургас и потвърденото с него разпореждане 2113-02-1167#2 от 03.06.2024 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ. Присъдил е разноски. Решението е правилно. За да откажат отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пенсионните органи са приели, че жалбоподателката макар и да има нормативно предвидената възраст не притежава изискуемия минимален осигурителен стаж от 15 години. Общият осигурителен стаж на лицето възлиза на сбора от 11 години, 01 месеца и 01 ден. Ирелевантен за нуждите на спора е въпроса каква част от него е действителен. Съгласно чл.68, ал.3 КСО когато лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Едната от двете кумулативни матриалноправни предпоставки за възникване правото на пенсия в случая не е налична и законосъобразно органите на НОИ са отказали отпускане на ЛПОСВ. Обосновани и законосъобразни са изводите на административния съд, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от административния орган разноски, които на съгласно чл. 143, ал.3 от АПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение