Решение № 13073 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4056/2015 г.

Решение № 13073 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4056/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на "Диагностично-консултативен център 1 - Сливен" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Сливен срещу решение № 11 от 9.02.2015 г. по адм. дело № 250/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Сливен. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - директорът на Районната здравноосигурителна каса - гр. Сливен, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Вълева, в отговор от 27.10.2015 г. оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 11 от 9.02.2015 г. по адм. дело № 250/2014 г. Административният съд - гр. Сливен, е отхвърлил жалбата на Диагностично-консултативен център 1 - Сливен" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Сливен срещу писмена покана изх. № 29-04-26 от 16.09.2014 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса - гр. Сливен. Съдебният акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е разяснил делото изцяло и е постановил решението си въз основа на събраните по него доказателства, преценени в тяхната съвкупност. Фактическата обстановка по спора е правилно установена след подробен анализ на процедурата по издаването на административния акт - предмет на съдебен контрол, и при наличието на материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на лечебното заведение за възстановяване на процесната сума. По делото е било установено, включително и с икономическа експертиза, че през първото тримесечие на 2014 г. "Диагностично-консултативен център 1 - Сливен" ЕООД е превишило определените стойности за назначаваните медико-диагностични дейности с медицински направления (бланка МЗ-НЗОК № 4) със сумата 7886,52 лв., с което е нарушило текстовете на чл. 43, ал. 1 и 3 и чл. 44 от договор № 200378 от 14.02.2014 г. за оказване на специализирана медицинска помощ от медицински център. Съгласно чл. 46, ал. 1 от цитирания индивидуален договор изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства за МДД, назначени от изпълнителя извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Контролът по изпълнение на стойностите на назначаваните МДД се осъществява по реда на чл. 76а ЗЗО. Неоснователни са оплакванията на касатора, че протоколът за определяне на броя на назначаваните СМД и стойността на МДД за първото тримесечие на 2014 г. му е връчен едва на 14.02.2014 г., поради което той е допуснал процесните превишения. Цитираният протокол РС-1 № 378-1 е последван от протоколи РС-1 № 378-2 от 11.03.2014 г. и РС-1 № 378-3 от 4.04.2014 г., с които за същото тримесечие на лечебното заведение са отпускани допълнителен брой назначавани СМД и стойности на МДД. Въпреки това превишението е допуснато. По първоначалното дело е било установено също така, че процесната сума е била заплатена от ответника и превишенията не са били компенсирани. Като е назначило медико-диагностични дейности на стойност, по-голяма от определената му с цитираните по-горе протоколи, лечебното заведение е станало причина РЗОК да изплати сума, по-голяма от тази, която е определена в бюджета, и е нарушило поетото задължение по чл. 43, ал. 1 и 3, както и чл. 44, ал. 6 от индивидуалния договор за 2014 г., да назначава медико-диагностични дейности по стойност на отделните видове в рамките на определените в двустранно подписаните протоколи. Тези нарушения имат за последица задължение за лечебното заведение да възстанови на НЗОК (чрез РЗОК) това, което тя е заплатила в повече от определеното - чл. 46, ал. 1 от индивидуалния договор. Следователно в този случай не се касае за възстановяване на неоснователно получени от "Диагностично-консултативен център 1 - Сливен" ЕООД суми, а за поправяне на причинена от него с превишаването на стойностите на медико-диагностични дейности щета, изразяваща се в преразход на бюджетни средства. Тази щета е в причинна връзка с поведението на изпълнителя на медицинска помощ, назначил медико-диагностичните дейности извън определените му. Това назначаване е извършено без правно основание, тъй като лимитът на лечебното заведение вече е изчерпан. В този смисъл е формираната след решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г. на Конституционния съд константна съдебна практика на Върховния административен съд. По цитираното решение Конституционният съд се произнесе в смисъл, че ограничителната норма на чл. 4 ЗБНЗОК не е противоконституционна. В това решение е посочено, че граматическото тълкуване на чл. 4 ЗЗО води до извода, че обхватът и обемът на медицинската помощ трябва да бъдат определени, т.е. да не са неограничени. Прилагателното "определен" показва дадено, определена мяра. Ако целта на закона е достъпът до здравна помощ да е неограничен, подчиненото изречение "чрез определени по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности" би било излишно. От казаното се налага изводът, че тримесечното определяне на броя на назначаваните от изпълнителите на медицинска помощ специализирани медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности е регулаторен механизъм, който трябва да кореспондира пряко с разполагаемия бюджет на НЗОК и разпределението му между регионалните здравноосигурителни каси. Стигайки до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения се оставя в сила. Предвид изхода по делото, своевременно заявеното от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на ответника се присъжда сумата 500 лв. разноски за тази инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,