Решение № 814 от 18.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1253/2008 г.

Решение № 814 от 18.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1253/2008 г., IV г. о., ГК, ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр. чл. 218е ГПК (отм). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) решението на Варненския окръжен съд от 31.10.2007 г. по гр. д. № 656/2007, с което е потвърдено решението на Провадийския районен съд от 28.12.2006 г. по гр. д. № 361/2006, с което е уважен предявеният установителен иск за собственост. Недоволен от решението е касаторът О. П., койирил Н. К. то го обжалва в срок с оплаквания нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторите считат, че в нарушение на съдопроизводствените правила не са обсъдени всички доказателства по делото и в нарушение на материалния закон е прието, че ищецът е придобил правото на собственост по давност, въпреки че имотът е образуван с плана за земеразделяне от 1998 г., в него са включени улици и по отношение на него има претенции за възстановяване в реални граници. Ответникът по жалбата Ю. А. Ч. не взе становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесният имот е изключен от регулация през 1972 г. и няма данни да е включван в блок на ТКЗС. През 1998 г. той е образуван с плана за земеразделяне и макар в разписния списък към плана от 1936 г. различни части от него да се водят на различни лица, ищецът го владее през последните десет години го е придобил по наследство от баща си и по давност. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че предявеният иск е за собственост. В нарушение на материалния закон обаче е приел, че не съществуват пречки той да бъде придобит чрез давностно владение. След 1992 г. това е земеделска земя, която подлежи на възстановяване. По тази причина имотът е създаден с плана за земеразделяне от 1998 г. Действително, след като е включен в плана за земеразделяне (доколкото се предполага, че той не е обжалван и е влязъл в сила), е без значение, кой е бил собственик на отделни участъци от него през 1936 г., но след 1992 г. това е земеделска земя, която подлежи на възстановяване и съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ изтеклата до 21.11.1997 г. давност не се зачита, а искът е предявен на 18.08.2006 г. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявеният установителен иск - отхвърлен като неоснователен. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение