Решение № 15395 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3911/2018 г.

Решение № 15395 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3911/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Г. К. срещу решение № 45 от 08.02.2018 г. по адм. д. № 958/2017 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена подадената от него жалба против заповед за прилагане на принудителни административни мерки /ПАМ/ № 17-0310-000283 от 25.10.2017 г. на началник РУП П. към ОД на МВР гр. П., с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от единадесет месеца. Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че отказът на водача да се изпробва с техническо средство не представлява самостоятелно основание за издаване на заповедта, поради което не са налице предпоставките на чл. 171, т. 2 а от ЗДвП. Счита, че съдът е стигнал до погрешни правни изводи при тълкуването на посочената норма, тъй като е налице кръвна проба, като резултатът от нея се явява определящ за издаването на заповедта, но на друго правно основание. Претендира разноски за две съдебни инстаннции. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. За да издаде оспорената заповед, началник РУП П. при ОДМВР П. е изложил мотиви, че е налице хипотезата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, на 25.10.2017 г., около 14: 50 часа в град П., на ул. "П. М.", като водач на МПС "Пежо", модел 301 с рег. [рег. номер МПС], жалбоподателят е отказал проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не е изпълнил предписание за изследване с доказ. анализатор и за мед. изследване и вземане на биолог. проби за хим. лаб. изследване за установяване на конц. на алк. в кръвта му, с което е нарушил чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че в случая приложената по отношение на жалбоподателя ПАМ се основава на наличието на една от нормативно регламентираните хипотези по чл. 171, т. 2 а от ЗДвП - отказ на водача на МПС да бъде проверен с техническо средство за установяване употреба на алкохол, което съставлява необходимото и достатъчно фактическо основание за законосъобразното упражняване на административното правомощие. С оглед на това съдът е приел, че е ирелевантен за материалната законосъобразност на обжалваната заповед фактът, че Г. Карабойчев се е явил в Центъра за спешна медицинска помощ - гр. П. за извършване на медицинско изследване за наличие на алкохол в кръвта. В допълнение съдът е посочил, че кръвната проба е изследвана двукратно по газхроматографския метод, като е доказано наличие на етилов алкохол в количество 0. 62 промила, която стойност е над 0, 5 на хиляда, съгласно посочената по-горе разпоредба, поради което така установената концентрация на алкохол в кръвта на водача на МПС също представлява основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2 а от ЗДвП. Решението е правилно. Съдебният акт, постановен в производството по чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 171, т. 2 а ЗДвП не е засегнат от сочените пороци. Не се спори по фактите, установени по правилата на доказване в чл. 170-171 АПК. Неоснователен е доводът на касатора, че отказът на водача да се изпробва с техническо средство не представлява самостоятелно основание за издаване на процесната заповед. Съгласно чл. 171, т. 2 а от ЗДвП (ДВ., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година. В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. По делото е установено, че на 25.10.2017 г., около 14: 50 часа в град П., на ул. "П. М.", като водач на МПС "Пежо", модел 301 с рег. [рег. номер МПС], жалбоподателят е отказал проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта. Противно на твърденията на касатора, установените факти съставляват достатъчно и самостоятелно основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2 а от ЗДвП. Не са налице твърдените касационни основания за отмяна на съдебния акт, който, като правилен, следва да бъде оставен в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение