Решение № 225 от 14.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3572/2013 г.

Решение № 225 от 14.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3572/2013 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 303, ал. 1 ГПК. Т. И. Н., П. И. Ж., Б. М. П. и И. М. П. са подали молба за отмяна на влязлото в сила решение № 442 от 09.09.2009 г. по гр. дело № 1003/2008 г. на Върховния касационен съд, I г. о., с което е потвърдено въззивното решение № 378 от 12.12.2007 г. по гр. дело № 765/2007 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 231 от 20.04.2007 г. по гр. дело № 200/2007 г. на Пернишкия районен съд. С първоинстанционното решение е признато за установено по отношение на И. П. К. и М. П. К. - наследодатели на молителите, че С. Г. В., В. Г. Г. и Р. И. Г. са собственици на УПИ ХV-79 в кв. 3 по плана на [населено място] с площ 2310 кв. м. и ответниците И. и М. К. са осъдени по чл. 108 ЗС да предадат владението на реална част от този имот с площ 380 кв. м., както и да заплатят обезщетение на всеки от ищците по 1 498,67 лева за ползването на имота. Молителите обосновават твърдение за наличие на основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, като представят и се позовават на заповед № 275 от 21.02.2012 г., влязла в сила на 12.03.2012 г., с която на основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР и влязло в сила решение за уважаване на иск на същото основание е одобрена поправка на кадастралния план относно границата между имоти пл. № № 78 и 79 в кв. 3 по плана на [населено място]. Твърдят, че с тази заповед е бил отменен административния акт - заповед № 2242 от 04.11.1993 г. за одобряване на кадастралния план на селото в частта й относно границата между имоти пл. № № 78 и 79 в кв. 3 послужила като основа за уважаване на иска за собственост по атакуваното влязло в сила решение. С молбата за отмяна се поддържа и второ основание - по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Твърдят, че атакуваното с молбата за отмяна влязло в сила решение противоречи на влязлото в сила решение по иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, поради което следва да бъде отменено на посоченото основание. Ответниците по молбата за отмяна С. Г. В. и В. Г. Г. от [населено място] са на становище, че не са налице сочените основания. С определение № 184 от 11.06.2013 г. по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК, молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е оставена без разглеждане и производството по делото в тази част е прекратено. Със същото определение молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК е допусната до разглеждане, като подадена от заинтересувани страни в рамките на пределния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 3 ГПК, същата е вписана и са спазени изискванията на чл. 306 ГПК. По основателността на молбата Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира следното: С атакуваното влязло в сила въззивно решение № 378 от 12.12.2007 г. по гр. дело № 765/2007 г. Пернишкият окръжен съд е приел, че спорните 380 кв. м. по иска за ревандикация представляват част от собствения на ищците УПИ ХV-79 в кв. 3 по регулационния план на [населено място] от 1993 г., като материализираната на място с поставена ограда граница между този имот и имота на ответниците - УПИ ХIV-78 в кв. 3, не съвпада с имотната и регулационната линия, а навлиза в имота на ищците. В мотивите на поменатото решение е прието, че двата имота за първи път са заснети и включени в кадастралния план на селото, одобрен със заповед № 2242 от 04.11.1993 г. и е посочено, че няма данни същата заповед да е обжалвана от ответниците, както и че няма данни за производство по чл. 32, ал. 2 З. (отм.). С оглед изхода на спора по иска по чл. 108 ЗС е уважена и претенцията за обезщетение за ползването на имота. С представената с молбата за отмяна заповед № 275 от 21.02.2012 г., издадена на основание чл. 53, ал. 2 З. и на основание "влязлото в сила решение № 912/18.11.2010 г. по гр. д. № 2764/2008 г. на Пернишкия районен съд", е одобрена поправка на кадастралния план относно границата между имоти пл. № № 78 и 79 в кв. 3, според кафявите линии и щрихите на приложената към заповедта скица с изх. № 12/ТР-1094 от 19.03.2012 г. на [община]. Уводната част на заповедта сочи непрецизно съдебния акт по чл. 53, ал. 2 З., който е влязлото в сила въззивно решение № 190 от 27.05.2011 г. по в. гр. дело № 80/2011 г. на Пернишкия окръжен съд. С него е отменено частично решение № 912 от 18.11.2010 г. по гр. дело № 2764/2008 г. на Пернишкия районен съд и е признато за установено на основание чл. 53, ал. 2 З., че към момента на влизане в сила на кадастралния и регулационния план на [населено място], утвърден със заповед № 2242/04.11.1993 г., И. П. К. и наследодателят на Б. М. П. и И. М. П. -М. П. К., са били собственици на имот с граници: дере/река/, улица, имот пл. № 79 и имот пл. № 78 с площ от 425 кв. м., който неправилно е заснет по кадастралния план като част от имот пл. № 79, а не от имот пл. № 78 и е заключен между буквите Б, В, Г, Б по скицата на вещите лица към заключението на тройната съдебно-техническа експертиза от 01.11.2010 г. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че с влязлата в сила заповед № 275 от 21.02.2012 г., издадена на основание чл. 53, ал. 2, изр. второ ЗКИР, се установява новооткрито обстоятелство, което при решаване на спора за ревандикация не е могло да стане известно на страната, срещу която е постановено решението за уважаване на иска по чл. 108 ЗС. Одобрената със заповедта поправка на кадастралния план, касаеща границата между имоти с пл. № № 78 и 79 в кв. 3, според линиите и щрихите по приложената скица изх. № 12/ТР-1094 от 19.03.2012 г. на [община], е от съществено значение за изхода на ревандикационния спор, съставлява причина за отстраняване силата на пресъдено нещо на атакуваното решение и оправдава необходимостта от повторно разглеждане на делото от въззивния съд. Налице е основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а не по чл. 303, ал. 1, т. 3, предл. второ ГПК, както е квалифицирано от молителите. Във втората хипотеза отмяна може да се иска, когато влязлото в сила решение е основано на постановление на държавно учреждение, което впоследствие е било отменено, т. е. основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3, предл. второ ГПК се отнася за случаите, когато решението е било обусловено от задължителната сила на административен акт, който впоследствие е бил отменен. В настоящия случай, заповед № 2242 от 04.11.1993 г. в частта, с която е одобрен кадастралния план на [населено място] по отношение границата между имотите с пл. № № 78 и 79 в кв. 3, не е отменена. Ето защо, основанието на молбата за отмяна следва да се преквалифицира по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и молбата да бъде уважена, като атакуваните решения бъдат отменени и делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.