Решение № 9429 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15023/2008 г.

Решение № 9429 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15023/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Иван Димитров Джерекаров против решение по адм. д. № 73/2008 г. по описа на Ас-Перник. Оплакванията са за необоснованост и незаконосъобразност. Твърди, че решението не съответства на доказателствата по делото и тези събрани от гражданския съд по гр. д. № 911/1993 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, на които се позовава. Неправилно съдът му е отхвърлил претенцията, тъй като не само собственика има право на обезщетение, но и владелеца, след като му е нарушено правото по чл. 76 от ЗС. Твърди, че е станал собственик на земя в землището на гр. Трън. Ответната страна ФРПИ не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, вследствие на което делото е останало непопълнено с относими за спора доказателства. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 182/14.10.2008 г. по адм. д. № 73/2008 г. по описа на АС-Перник е отхвърлен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ФРПИ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от отнето право на ползване върху земя в м. "Топиле", землището на гр. Трън, за периода от 1991 г. и отсечени дървета. Мотивите са, че искът е недоказан, а ищецът не е собственик на земята, поради което няма нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗП (отм.). Решението е правилно. Съдът е обосновал решението с представените по настоящото дело писмени и гласни доказателства. Неоснователно касационният жалбоподател твърди, че искът му е доказан с доказателства, които ангажирал по гр. д. № 911/1993 г. по описа на ПОС. Доказателствената тежест е на ищеца, който в исковото настоящо производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по реда на чл. 203 и сл. от АПК провежда пълно доказване на всички елементи на фактическия състав на отговорността на държавата и общините за вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на техни административни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Ищецът не е доказал незаконосъобразни действия на длъжностни лица при Фонд републиканска пътна инфраструктура във връзка с изпълнение на административна дейност. Освен това е признал пред първоинстанционния съд в открито съдебно заседание на 17.07.2008 г., че не е собственик на имота. Това се подкрепя от представените писмени доказателства за възстановена собственост по ЗСПЗЗ в същата местност, но на други имоти и по отношение на наследници на Иван Гьошев Джерекаров. Представил е удостоверение № 639/28.08.1989 г. на Комплексна производствена бригада, гр. Трън за земя, която е предоставена от Бригадния съвет на жалбоподателя за лично ползване в местността "Топиле" по Правилника за лично ползване, землището на гр. Трън. Следователно няма доказателства за учредено по надлежния ред ограничено вещно право. Като не е собственик на имота, спрямо жалбоподателя не се провежда отчуждително производство по реда на чл. 32 и сл. от Закона за държавната собственост, а изграждането на магистрала без проведено отчуждително производство спрямо Иван Джерекаров, не може да се приеме за действия в нарушение на закон. Дори и да е проведено отчуждително производство с определяне на обезщетение, адресат е собственика на земята. Позоваването на чл. 76 от ЗС в настоящото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, не може да се обсъжда. След като не е собственик на земята, касационният жалбоподател не търпи вреди и от отсичането на дърветата, които по силата на приращението следват собствеността на земята. Като е отхвърлил иска, съдът е постановил правилно решение. Неоснователно е искането на представителя на Върховната административна прокуратура за отмяна на решението като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, защото оплаквания в този смисъл не са наведени с касационната жалба. Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд обсъжда само посочените с касационната жалба пороци на решението. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение