Решение № 4350 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14314/2013 г.

Решение № 4350 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14314/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Столично управление "Социално осигуряване" /СУСО/ против решение № 4178/24.06.2013 г., постановено по адм. дело № 4186/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено решение № РО-186/27.03.2013 г. на директора на СУСО и потвърденото с него разпореждане № 74/16.01.2013 г. на директора на дирекция "КПК". В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против административните актове. При условията на евентуалност моли решението да отменено в частта за присъдените разноски, поради това че не е доказано плащането на адвокатското възнаграждение или да бъде намалена присъдената сума поради прекомерност на възнаграждението. Ответникът по касационната жалба - "Джаз" ООД - гр. София, представлявано от управителя Юлиян Златанов оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че съдебното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град, поправено за очевидна фактическа грешка с решение № 5772/9.09.2013 г. /влязло в сила/, е отменено по жалба на "Джаз" ООД решение № РО-186/27.03.2013 г. на директора на СУСО и потвърденото с него разпореждане № 74/16.01.2013 г. на директора на дирекция "КПК" при СУСО, с което дружеството е задължено да внесе сумата в размер на 16457,14 лв. главница и 11579,57 лв. лихва, определени по ревизионен акт за начет пореден № Р-3672, Р-3672А в СУСО от 10.11.2012 г. /вх. № А3201201/10.12.2012 г./ За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалваното пред него решение на директора на СУСО незаконосъобразно е прието, че търговското дружество "Джаз" ООД следва да възстанови посочените суми, от които главницата е изплатена като парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 50, ал. 1 КСО за периода от 11.02.2009 г. до 12.11.2009 г. на Адриана Йорданова Златанова, която е била едноличен собственик на капитала и управител на дружеството. Съдът е обосновал извода, че не е доказано наличието на посоченото в акта фактическото основание за издаването му, тъй като едноличният собственик и управител на дружеството не е осъществявал трудова дейност, за която да подлежи на задължително обществено осигуряване като самоосигуряващо се лице. Според съда подписването на няколко документа от Адриана Златанова като управител на дружеството не може да се приравни на цялостно организиране и ръководство от управителя на дейността на дружеството. В случая е установено, че от 2005 г. дружеството е имало сключен договор за счетоводно обслужване с друго дружество, което е имало и пълномощно за представителство пред държавни институции, а по време на отпуска по майчинство на Адриана Златанова само са й носени документи за подпис от служител на това дружество /разпитан като свидетел в съдебното производство/. Всички документи, касаещи НАП са подавани чрез електронен подпис, въз основа на нотариално заверено пълномощно, с каквото изпълнителят по договора за счетоводно обслужване е разполагал. Наред с това част от правомощията си на управител Адриана Златанова е прехвърлила на съпруга си Юлиян Златанов чрез пълномощно с нотариална заверка на подписа. Съдът е изложил също, че в случаите на настъпване на осигурителния риск бременност и раждане не е необходимо да се учредява прокура, за да се докаже прекъсване на трудовата дейността на управителя. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно като краен резултат, но по различни от изложените в мотивите на решението съображения. От фактическа страна по делото е безспорно, че през процесния период - 11.02.2009 г. - 12.11.2009 г., едноличен собственик на капитала и управител на търговското дружество "Джаз" ООД - гр. София е била Адриана Йорданова Златанова. Същата е подала декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, в която е декларирала, че от 1.10.2005 г. ще се осигурява като самоосигуряващо се лице, включително за рисковете общо заболяване и майчинство, за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, чрез "Джаз" ЕООД. Безспорно е също, че за периода от 1.10.2005 г. до 29.02.2008 г. данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за Адриана Златанова са коректно подадени като самоосигуряващо се лице, осигурено за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест и безработица; за периода от 29.09.2008 г. до 10.02.2009 г. й е изплатено обезщетение за бременност и раждане за 135 календарни дни в общ размер на 7971,43 лв.; а за периода от 11.02.2009 г. до 12.11.2009 г. й е изплатено парично обезщетение за бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 КСО за остатъка от 135 до 410 дни в общ размер на 16 457,14 лв., въз основа на представеното в СУСО заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение. При тези безспорни факти по делото се налага извода, че разпоредбата на чл. 110, ал. 3 КСО в случая е неприложима по отношение на търговското дружество "Джаз" ЕООД. Първоинстанционният съд неправилно е обсъждал от фактическа и правна страна дали самоосигуряващото се лице Адриана Златанова има право на парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 11.02.2009 г. до 12.11.2009 г., без да извърши преценка дали са налице основания по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО за ангажиране отговорността на дружеството като трето на осигурителното правоотношение лице за вреди, претърпени от държавното обществено осигуряване в резултат на неправилното изплащане на парични обезщетения на едноличния собственик на капитал и управител на това търговско дружество. В чл. 110, ал. 3 КСО е предвидено, че за събиране на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното поделение на Националния осигурителен институт /НОИ/, издава разпореждания. Според чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, контролните органи на НОИ съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Едноличното търговско дружество с ограничена отговорност "Джаз" и неговият едноличен собственик и управител Адриана Йорданова Златанова са различни правни субекти. Търговското дружество няма качеството на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 КСО по отношение на неговия собственик и управител, който е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 КСО и подлежи на задължително социално осигуряване на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО. Търговското дружество не е причинило щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи или от издадени документи с невярно съдържание. Констатации в този смисъл липсват както в оспорения административен акт - решение на директора на СУСО, така и в анализа към ревизионния акт за начет, представляващ мотиви на разпореждането за възстановяване на суми. Констатациите се отнасят до правомерността на полученото парично обезщетение за бременност и раждане от самоосигуряващото се лице Адриана Златанова, чиято отговорност следва да бъде преценена с оглед основанието по чл. 114, ал. 1 КСО. По изложените съображения следва да се приеме, че оспорените административни актове са издадени в нарушение на материалноправните изисквания по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО и подлежат на отмяна. Като е достигнал до същия краен резултат, макар и по различни съображения, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. В същия смисъл е решение № 13770/26.10.2011 г. по адм. дело № 1799/2011 г. на ВАС, шесто отделение. Доводите и съображенията, които са изложени в касационната жалба и са свързани с липсата на основание за получаване на парично обезщетение от едноличния собственик на капитала и управител на дружеството, не следва да бъдат обсъждани, поради неправилното приложение на реда по чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1 КСО. Оплакването за неправилно присъждане на разноските по делото е неоснователно. На първо място, съдът е присъдил разноските съобразно доказателствата по делото, включително относно адвокатското възнаграждение. От представения по делото договор за правна защита и съдействие № 18/10.06.2013 г. /серия А, № 0362822 на АК - София/ е видно, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1011 лв. е платено изцяло в брой, като е попълнена съответната графа от бланката на договора, удостоверяваща това плащане. В този смисъл, договорът изпълнява ролята на разписка за плащането и първоинстанционният съд правилно е включил възнаграждението в размера на присъдените разноски. На следващо място, неоснователно се претендира намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност. Това възражение е било обсъдено от първоинстанционния съд и изводът, че възнаграждението не е завишено се споделя от настоящия състав. При материален интерес в размер на 16457,14 лв. минималното адвокатско възнаграждение се определя съгласно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение и е в размер на 780 лв., следователно не надвишава значително определеното между страните възнаграждение. Същото не може да се приеме за прекомерно и с оглед фактическата и правна сложност на правния спор. Поради изложеното, решението е правилно и в частта за разноските. При този изход на спора разноски за настоящата инстанция не се присъждат, тъй като ответникът по касационната жалба не е представил доказателства за направени разноски пред тази инстанция. Разноските пред първата инстанция са присъдени с решението по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,