Решение № 8564 от 14.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 510/2021 г.

Решение № 8564 от 14.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 510/2021 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК). Образувано е по молба, подадена от адвокат К. Гьошев – процесуален представител на касационната жалбодателка В. К. за допълване на постановеното по настоящето дело решение № 4800 от 14.04.2021 г. в частта, с която съдът му е определил възнаграждение в размер на 500 лв. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 3 от Закона за адвокатурата. Твърди, че е оказал безплатна правна помощ на К., но е договорил възнаграждение в размер по-висок от определения от съда, като твърди, че съдът няма право служебно да редуцира договорен и заплатен от страната размер на адвокатски хонорар, а редуцираното на хонорара, договорен от адвоката при оказана безплатна правна помощ съставлява акт на дискриминация. Насрещната страна - Кмета на Община Асеновград, след получаване на препис от молбата с указания за възможността да представи писмен отговор и доказателства в представен от процесуален представител писмен отговор излага подробни възражения по основателността на молбата и моли съда да я остави без уважение. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Искането е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно, поради следните съображения: Адвокат Гьошев е осъществил процесуално представителство и защита на касационната жалбодателка по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 3 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.) - оказване на безплатна адвокатска помощ на друг юрист, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие. Същевременно и въпреки посоченото в договора адвокатът е определил финансовата стойност на извършената адвокатска услуга по този договор на 800 лв., за която сума изрично е посочено, че не е заплатена от жалбодателката по делото. От така установеното безспорно следва извод, че адвокатът е оказал безплатна адвокатска помощ на друг юрист, при което съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в този случай, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати. В случая в съответствие с приложимата нормативна уредба и предвиденото в нея правомощие съдът е определил възнаграждение на адвоката в размер на 500 лв., съобразявайки разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следователно определеното възнаграждение е в съответствие с разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при което същото е определено законосъобразно. Определената от адвоката финансова равностойност на договора е в противоречие с клаузата в него и безспорния факт, че адвокатската помощ е оказана безплатно на друг юрист, а и изрично е посочено, че не е заплатена сума по него, а освен това от цитираната правна уредба е видно, че правомощието да определи възнаграждението на адвоката в тези случаи е предоставена единствено на съда. При това е неоснователен наведеният довод, че съдът е редуцирал размера на адвокатския хонорар, тъй като такъв не е бил заплатен и както бе посочено, изрично в договора е отразено, че помощта е безплатна. Настоящият състав намира, че и доводът за извършена дискриминация с определяне служебно на възнаграждението на адвоката в сравнение със случаите, в които страните по договор за правна помощ са договорили и съответно е заплатено реално по-високо възнаграждение е неоснователен, тъй като в единия случай е налице свободно договаряне между страните, а по реда на чл. 38 ЗАдв. съдът определя размера на възнаграждението, съгласно цитираната законова уредба. Допълнително следва да бъде посочено, че при определяне размера на възнаграждението съставът е съобразил фактическата и правна сложност на делото, както и наведените в касационната жалба доводи от оказалия правна помощ и установеното от съда. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и чл. 144 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение