Решение № 15815 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13782/2009 г.

Решение № 15815 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13782/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по чл. 239 и сл. от АПК. Образувано е по молба за отмяна на основание чл. 239, т. 6 АПК от "гарант строй" ООД - гр. Благоевград за отмяна на влязло в сила решение № 6970/27.05.2009 г. по адм. дело № 15945/2008 г. на ВАС, I отделение, с което е оставено в сила решение № 862/27.10.2008 г. по адм. дело № 280/2008 г. на Административен съд, София-град. Изложени са съображения за правото на приспадане на ДДС, като в тази връзка молителят се основава на решение от 22.01.2009 г. на Европейския съд по правата но човека в Страсбург по дело "булвес" АД срещу България. Ответникът по молбата за отмяна директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 6970/27.05.2009 г. по адм. дело № 15945/2008 г. на ВС, I отделение е оставено в сила решение № 862/27.10.2008 г. по адм. дело № 280/2008 г. на Административен съд, София-град. С последното е отхвърлена жалбата на "Гарант строй" ООД срещу РА № 1002/20.10.2006 г. на ТД на НАП - гр. Благоевград за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 15 600 лв. по фактура № 1224/22.02.2005 г. на "зора М" ЕООД с предмет "реклама". Правото на приспадане на данъчен кредит по посочената фактура е отказано с правно основание чл. 65, ал. 4, т. 3 и чл. 6 ЗДС (отм.) поради недоказано осъществяване на услугата - реклама. Макар, че данъкът по процесната фактура е платен по "ДДС-сметка" и двете съдебни инстанции са приели, че при неосъществена доставка не е приложим чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.). Влезлите в сила решения се ползват със стабилитет, който може да бъде разрушен само ако са налице предпоставките, предвидени при извънредни способ за отмяна. Производството по чл. 237 и сл. е извънинстанционен контрол, поради което основанията по чл. 209, т. 3 АПК са неприложими. В голямата си част в молбата са изтъкнати оплаквания, които са допустими само при извършване на инстанционен съдебен контрол, каквото е касационното производство по чл. 208 и сл. от АПК. При извънинстанционният контрол законодателят е предвидил лимитирано определени предпоставки, при наличието на които може да се допусна отмяната. В процесния случай като основание за отмяна на влязло в сила решение молителят сочи разпоредбата на чл. 239, т. 6 АПК, според която на отмяна подлежи съдебно решение, когато с решение на Европейския съд за правата на човека в Страсбург е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Това правно основание намира своето приложение само в случаите, когато установеното нарушение на Конвенцията за защита правата но човека засяга конкретен правен субект. Т. е. постановеното решение от Европейския съд за правата на човека трябва да засяга правата на този субект и решението, чиято отмяна по чл. 239, т. 6 АПК той иска от националния съд да е в противоречие с решението на Европейския съд за правата но човека. Действието на последното не може да се разпростира върху всички правни субекти, защото всеки правен субект, който счита, че са му нарушени правата въз основа на нормите на Конвенцията за защита правата на човека трябва да сезира Европейския съд за правата на човека, след като изчерпи всички правни възможности на вътрешния правен ред на съответната национална държава. Освен това за пълнота на изложението само следва да се отбележи, че в казусът "Булвес" АД не е имало спор за реалност на доставката, а само относно начисляването на ДДС, а в процесния случай двете съдебни инстанции са приели липса на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Останалите доводи на молителя са свързани с правилността на решението на ВАС, I отделение и оставеното в сила решение на първоинстанционния съд, поради което те представляват отменителни основания по чл. 208 и сл. от АПК, каквото настоящето производство не е. С оглед изложеното по-горе искането за отмяна на основание чл. 239, т. 6 АПК е неоснователно и затова следва да бъде отхвърлено - чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,