Решение № 1495 от 1.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12782/2015 г.

Решение № 1495 от 1.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12782/2015 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите против решение № 1607 от 14.07.2015 г., постановено по адм. д. № 1701/2014 г. по описа на Административен съд - гр. В., в частта му, с която Националната агенция по приходите е осъдена да заплати на С. В. К. сумата от 5 150 лв, представляваща претърпени от лицето имуществени и неимуществени вреди от единадесет броя незаконосъобразни наказателни постановления, ведно със законната лихва. В останалата част, с която искът за претърпени неимуществени вреди в размер на 3 500 лв е отхвърлен, решението е влязло в сила. Касаторът твърди, че решението е недопустимо и неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което иска отмяната му и отхвърляне на исковете. Поддържа, че решението съдържа противоречиви мотиви. Ответната страна - С. В. К. чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ Националната агенция по приходите е осъдена да заплати на С. В. К. сумата от 5 150 лв, представляваща претърпени от лицето имуществени и неимуществени вреди от единадесет броя незаконосъобразни наказателни постановления, а именно наказателно постановление № 11-12370/26.10.2011 г., издадено от заместник директор на ТД на НАП - В., с което на С. К. е наложено административно наказание глоба в размер на 1932.78 лева на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване плащанията в брой, отменено с Решение № 1792/7.06.2012 г., по НАХД № 7485/2011 г. на ВРС 29 състав, оставено в сила с Решение по КАХД № 2469/2012 г. от Административен съд В.; наказателно постановление № 11-12371/26.10.2011 г., издадено от заместник директор на ТД на НАП - В., с което на С. К. е наложено административно наказание глоба в размер на 2086,42 лв на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване плащанията в брой, отменено с Решение № 1159/10.04.2012 г., по НАХД № 7503/2011 г. на 2 състав на ВРС, оставено в сила с Решение по КАХД № 1919/2012 г. на Административен съд В.; наказателно постановление № 11-12372/26.10.2011 г., издадено от заместник директор на ТД на НАП - В., с което на С. К. е наложено административно наказание глоба в размер на 3131.27 лева на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване плащанията в брой, отменено с решение № 1160/10.04.2012 г., по НАХД № 7504/2011 г. на 2 състав на ВРС, оставено в сила с Решение по КАХД № 1922/2012 г. на Административен съд В.; наказателно постановление № 11-12373/26.10.2011 г., издадено от заместник директор на ТД на НАП Ч В., с което е наложено административно наказание глоба в размер на 1841,71 лева на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване плащанията в брой, отменено с решение № 711/9.03.2012 г., по НАХД № 7486/2011 г. на IV състав на ВРС, оставено в сила с Решение по КАХД № 1342/2012 г. на Административен съд В.; наказателно постановление № 11-12374/26.10.2011 г., издадено от заместник директор на ТД на НАП Ч В., с което е наложено административно наказание глоба в размер на 1046.43 лева на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване плащанията в брой, отменено с Решение № 998/28.03.2012 г., по НАХД № 7499/2011 г. на 22 състав на ВРС, оставено в сила с Решение по КАХД № 1578/2012 г. на Административен съд В.; наказателно постановление № 11-12375/26.10.2011 г., издадено от заместник директор на ТД на НАП Ч В., с което на С. К. е наложено административно наказание глоба в размер на 784.82 лева на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване плащанията в брой, отменено с Решение № 897/21.03.2012 г., по НАХД № 7387/2011 г. на VI състав на ВРС, оставено в сила с Решение по КАНД № 1575/2012 г. на Административен съд В.; наказателно постановление № 11-12376/26.10.2011 г., издадено от заместник директор на ТД на НАП - В., с което е наложено административно наказание глоба в размер на 1569.64 лева на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване плащанията в брой, отменено с решение № 506/23.02.2012 г., по НАХД № 7399/2011 г. на 32 състав на ВРС, оставено в сила с Решение по КАНД № 1437/2012 г. на Административен съд В.; наказателно постановление № 11-12377/26.10.2011 г., издадено от заместник директор на ТД на НАП - В., с което е наложено административно наказание глоба в размер на 523.22 лева на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване плащанията в брой, отменено с решение № 1239/19.04.2012 г., по НАХД № 7385/2011 г. на 23 състав на ВРС, оставено в сила с Решение по КАНД № 1951/2012 г. на Административен съд В., наказателно постановление № 11-12378/26.10.2011 г., издадено от заместник директор на ТД на НАП - В., с което на С. К. е наложено административно наказание глоба в размер на 12223.94 лева на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване плащанията в брой, отменено с Решение № 1158/10.04.2012 г., по НАХД № 7391/2011 г. на 2 състав на ВРС, оставено в сила с Решение по КАХД № 1929/2012 г. на Административен съд В.; наказателно постановление № 11-12379/26.10.2011 г., издадено от З. Д. на ТД на НАП - В., с което на С. К. е наложено административно наказание глоба в размер на 627.86 лева на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване плащанията в брой, отменено с Решение на ВРС № 837/16.02.2012 г., по НАХД № 7396/2011 г. на 15 състав на ВРС, оставено в сила с Решение по КАНД № 1693/2012 г. на Административен съд В.; наказателно постановление № 11-12380/26.10.2011 г., издадено от заместник директор на ТД на НАП - В., с което на С. К. е наложено административно наказание глоба в размер на 977.91 лева на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване плащанията в брой, отменено с решение № 983/28.03.2012 г., по НАХД № 7392/2011 г. на 37 състав на ВРС, оставено в сила с решение по КАНД № 1521/2012 г. на Административен съд В.. Установено е, че по всяко едно от делата ищцата е била представлявана от адвокат, за което са представени договори за правна защита и съдействие. Съдът е изслушал свидетелски показания и приел медицински документи във връзка с твърдяните неимуществени вреди. При тези доказателства, административният съд е приел, че са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на НАП. Решението е правилно. Не са налице посочените касационни основания. Пред първоинстанционния съд е установено, че наказателните постановления, подробно описани по-горе, са отменени с влезли в сила съдебни решения. В административно-наказателните и съдебните производства, жалбоподателката е била представлявана от адвокат, като съгласно представените договори за правна защита и съдействие, е уговорено и изплатено в брой възнаграждение в размер на общо 3650 лв. От разпита на свидетелите, чийто показанията са кредитирани от съда, е установено, че ищцата е претърпяла емоционален стрес, продължителни психологически страдания, тревоги, притеснения и общо психологическо безпокойство. Съдът е счел, че подобно психологическо състояние е нормална реакция при наличие на единадесет несправедливи обвинения и налагане на непосилни за заплащане глоби. Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е оценен на 1500 лв, в която част искът е бил уважен. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Р. Б. и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за гражданите би било много трудно, граничещо с невъзможното да се справят със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование-юрисконсулти. Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, включително и в касационната фаза не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, за гражданина би било изключително трудно да осъществи съдебното обжалване без неговата помощ. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Взаимовръзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. Неоснователни са доводите на касатора, че адвокатското възнаграждение е прекомерно. Видно е от представените доказателства, че изплатените адвокатски хонорари по единадесет броя съдебни дела са в размер по 200 лв за първа инстанция и по 100 лв за касационна инстанция, а остатъкът от 350 лв е изплатен за подадените възражения срещу 11 броя АУАН. Като се има предвид броят на административно-наказателните и съдебните производства, по които ищцата е следвало да ангажира адвокатска защита, уговорените и изплатени хонорари са в минимален размер. С оглед изложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че атакуваното съдебно решение е правилно в частта относно присъденото обезщетение за имуществени вреди. В случая са налице и доказани причинена неимуществени вреда, които са пряка последица от отменените НП. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради характера на неимуществените вреди, те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. По силата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Правилно административният съд приема, че са доказани вреди, представляващи емоционален стрес, продължителни психологически страдания, тревоги, притеснения и общо психологическо безпокойство, претърпени вследствие издадените наказателни постановления и че те са резултат от незаконосъобразното ангажиране на административно-наказателната отговорност на ищцата. Размерът на обезщетението е правилно определен в съответствие с чл. 52 ЗЗД. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответника следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 550 лв, съгласно представените доказателства и списък. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение