Решение № 11072 от 29.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10567/2009 г.

Решение № 11072 от 29.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10567/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по искане, подадено от Борка Тепавова Бончева за отмяна на основание чл. 239, т. 6 АПК на решение № 99 от 11.10.2007 година по адм. дело № 425/2007 година на Великотърновския административен съд, оставено в сила с решение № 10599 от 16.10.2008 година по адм. дело № 8352/2008 година на Върховния административен съд, първо отделение. Позовава се на решение на Европейския съд по правата на човека по съдебно дело "Булвес" АД срещу България. Ответната страна дава писмено становище за неоснователност на искането. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. Производството пред административния съд е по реда на чл. 156 и следващите от ДОПК. Образувано е по жалба от Борка Тепавова Бончева в качеството й на едноличен търговец с наименование "Ванина-2-Борка Бончева" със седалище в град Плевен против ревизионен акт № 1563030 от 10.04.2007 година на ТД на НАП - Плевен, потвърден с решение № 434 от 7.06.2007 година на директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново. С ревизионния акт са установени задължения на едноличния търговец по ЗДДС, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1770.63 лева и от допълнително начислен данък в размер на 14471.85 лева. В резултат на това е установен данък за внасяне в размер на 16242.48 лева и лихви върху тази сума в размер на 919.43 лева. Възразила е, че след като е изпълнила задълженията си по ЗДДС, не може да отговаря за действията на доставчиците си, поради което неоснователно не й е признато право на данъчен кредит. Първоинстанционният съд е разгледал спора по същество. С решение № 99 от 11.10.2007 година по адм. дело № 425/2007 година е отхвърлил подадената жалба, като неоснователна. Решението е обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд, по която е образувано адм. дело № 8352/2008 година на първо отделение. Касационната инстанция е извършила проверка на обжалваното първоинстанционно решение и го е приела за правилно. С решение № 10599 от 16.10.2008 година го е оставила в сила. В настоящото производство едноличният търговец обосновава искането си за отмяна с представеното решение на Европейския съд по правата на човека по съдебно дело "Булвес" АД срещу България. То е образувано по жалба от "Булвес" АД, българско акционерно дружество, учредено през 1996 година в град Пловдив срещу Република България с твърдения за допуснато нарушение на Конвенцията за защита правата на човека (КЗПЧ). Твърдението на българската фирма е било, че въпреки стриктното изпълнение на изискваните от закона задължения за отчитане на ДДС, местните власти са я лишили от правото да приспадне сума за ДДС, която е заплатила за получени стоки, тъй като доставчикът е закъснял с изпълнението на своите задължения за отчитане на данъка. Съдът единодушно е приел, че е налице нарушение на чл. 1 на Протокол № 1 на Конвенцията. Отделно от това ответната страна следва да заплати на жалбоподателя в рамките на три месеца за материални щети - 1953 евро; за разходи за съдебните процедури пред национални съдебни институции - 280 евро; за разходи пред Съда - 256.41 евро, както и определената лихва след изтичане на трите месеца до окончателно уреждане. При тези данни по настоящото производство, съдът намира, че искането за отмяна на основание чл. 239, ал. 6 АПК, направено от едноличния търговец е неоснователно. Не е налице главната законова предпоставка, регламентирана в цитираната правна норма - решение на Европейски съд за защита правата на човека, с което да е установено нарушение на КЗПЧ. Разпоредбата има предвид решение, което да установява допуснато нарушение по отношение на молителя, а не по отношение на други лица при сходни според него случаи. Отмяната на влезли в сила решения е извънреден извънинстанционен способ за контрол върху неправилни решения, но само при наличие на някоя от изчерпателно посочените в чл. 239, т. 1-6 АПК хипотези. Поради това всяко разширително тълкуване е недопустимо и неправилно. Безспорно е, че решенията на Европейския съд са задължителни за държавите относно тълкуването на обхвата и значението на правата, прокламирани в Конвенцията. Те обаче не са основание за отмяна на вече влезли в сила съдебни решения между страни, които не са участници в развилия се спор пред Европейския съд. Липсата на основната предпоставка по чл. 239, т. 6 АПК води до неоснователност на предявеното искане за отмяна и то ще следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и направеното искане от ответната страна за присъждане на разноските за това производство, ще следва да й се присъди сумата от 100 лева. В такъв размер е юрисконсулското възнаграждение за направено писмено възражение, без явяване в съдебното заседание. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия