Решение № 8174 от 19.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3762/2009 г.

Решение № 8174 от 19.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3762/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общинска служба по земеделие (ОСЗ) гр. С., чрез представляващия я началник Д. Б., против решение № 175 от 14.01.2009 г., постановено по адм. дело № 79/2008 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което е отменен мълчалив отказ на ОСЗ С., по молба № 124 от 12.02.2008 г., подадена от наследниците на И. К. П., чрез пълномощника Н. К., за обезщетяване по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ и е изпратена преписката за произнасяне и издаване на решение и скица за обезщетяване със равностойна земя от общинския поземлен фонд. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на закона, необоснованост на изводите на съда и допуснати процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - К. И. Г., чрез пълномощника си адв. Р. оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Съображенията са развити в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че правилно е отменен мълчаливия отказ, но съгласно чл. 58, ал. 3 от АПК следва да се счита отменен и изричния отказ, материализиран в писмо № 124/07.03.08 г. Счита, че писмото е индивидуален административен акт - издаден е по повод искане за обезщетение с имота по протокол № 39/2007 г., с него се отказва да се удовлетвори това искане. Същото е подписано само от началника на ОСЗ, но не и от определените със заповед на директора на Областна дирекция "Земеделие" служители. На молителката е признато право на възстановяване на собствеността, но не е реално възстановено по отношение нива от 4 дка в м. "А." и нива от 3 дка в м. "Р.". На основание чл. 10, ал. 8 от ЗСПЗЗ за тези имоти се дължи обезщетение по чл. 10б от ЗСПЗЗ. Поискано е обезщетение с имот от общинския поземлен фонд. ОСЗ е следвало да задвижи процедурата за това. При новото произнасяне ОСЗ следва да има предвид, че разпоредбата на чл. 19, ал. 15 от ППЗСПЗЗ, съгласно която земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ не могат да се ползват за обезщетяване, освен за изпълнение на съдебно решение е отменена с изменение на правилника от ДВ, бр. 45/2008 г. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административния съд - С. е образувано по жалба, подадена от К. Г., в качеството й на наследник на И. К. П. (И.), против мълчалив отказ на ОСЗ С. да се произнесе по молбата й с вх. № 124 от 12.02.2008 г. В молбата е заявено искане, на основание решението по протокол № 39 от 5.10.2007 г. на ОСЗ С. за предоставяне на част от имот с идентификатор 67338.96.427 по кадастралната карта на гр. С., да се постанови решение, ведно със скица за придобиване на правото на собственост върху тази част от имота. От доказателствата по делото, съдът е приел за установено, че жалбоподателката е единствен наследник на собственика с признати права за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ - И. К. П. (И.), като същата действа чрез надлежно упълномощения си представител Н. К. Не се спори, че с решение № 1422/3.10.2007 г. на ОСЗ С. е признато право на възстановяване на собствеността върху нива от 4 дка, девета категория в м. "А." и нива от 3 дка, четвърта категория в м. "Р.", и двете в землището на с. С., но реалното възстановяване на собствеността е отказано, тъй като решението е постановено след влизане в сила на плана за земеразделяне. Постановено е обезщетяване. С протокол № 39 от 5.10.2007 г., въз основа на молба от К., ОСЗ е взела решение за настаняване на жалбоподателката в частта от имота с цитирания по-горе идентификатор, с площ от 7 дка. С молба вх. № 124/12.02.2008 г., чрез пълномощника си, жалбоподателката е поискала издаване на решение и скица за цитираната част от 7 дка за възстановяване на собствеността. Съдът е приел, че по цитираната молба, липсва произнасяне от компетентния орган - ОСЗ, поради което е налице мълчалив отказ. По отношение представеното от ОСЗ писмо № 124 от 7.03.2008 г., с което пълномощникът на молителката е уведомен, че не може да бъде уважена молбата му вх. № 124/12.02.2008 г., тъй като ОСЗ е взела решение по протокол № 39А от 18.02.2008 г., с което е анулиран протокол № 39 от 5.10.2007 г., съдът е приел, че същото няма белезите на индивидуален административен акт. По молбата следва да се произнесе ОСЗ като колективен орган, а писмото е подписано само от началника на ОСЗ. Освен това протокол № 39А не е съобщен на жалбоподателката. По тези съображения, съдът е счел, че е налице мълчалив отказ, тъй като не е довършена процедурата по обезщетяване със земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ и се занимал с неговата законосъобразност. Приел е, че безспорно е признато право на възстановяване на правото на собственост върху земи от 7 дка, но не е довършено започналото по реда на чл. 14, ал. 8, във вр. с чл. 10б от ЗСПЗЗ обезщетително производство със поисканите земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Съдът е обсъдил и представените доказателства, в това число и заключението на съдебно-техническата експертиза и е приел, че е налице образуван имот с идентификатор 67338.96.429 с площ от 7 дка, в землището на гр. С., в резултат на разделяне на имота с идентификатор 67338.96.427 на няколко имота, но няма решение след това разделяне за обезщетяване на молителката с равностойни земи от общинския поземлен фонд. По тези съображения е отменил мълчаливия отказ на ОСЗ и е върнал преписката за произнасяне - постановяване на решение, ведно със скица за обезщетяване с равностойни земи от ОПФ. Така постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено. На първо място изводите на съда не са съобразени с всички доказателства по делото, поради което са необосновани, а оттам неправилно е приложен и закона. Безспорно е, че жалбоподателката е сезирала ОСЗ с молбата вх. № 124/12.02.2008 г. с искане за обезщетяване с конкретно посочения имот - част от имот с идентификатор 67338.96.427 в землището на гр. С. по кадастралната карта на същия. Молбата е позована на решението по протокол № 39/5.10.2007 г. на ОСЗ, с което е разпоредено жалбоподателката да бъде "настанена" в част от цитирания имот с площ от 7 дка. В отговор на сезирането, с решение по протокол № 39А, взето на 18.02.2008 г., ОСЗ в надлежен състав, е решила да се анулира протокол № 39 от 5.07.2007 г., с който е решено обезщетяване с имот в землището на гр. С., по посочените в мотивите причини - извършено е анкетиране, в резултат на което е установено, че имотите на наследодателя на жалбоподателката, находящи се в м. "А." и "Р.", в землището на с. С., са опознати като части от описаните в решението имоти - ОКЕ 220, ОКЕ 90 и ОКЕ 87 по КВС на същото землище, представляващи земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Решението по протокол № 39А е направен опит да бъде съобщено чрез изпращането на писмото с изх. № 124 от 7.03.2008 г. до пълномощника на жалбоподателката, но същото не е връчено - обратната разписка е върната със забележка, че получателят се е преместил на друг адрес. (Посоченото опровергава възражението на жалбоподателката, че протокол № 39А е създаден по-късно с цел обслужване на процеса.) Независимо, че са били налице основанията на чл. 61, ал. 3 от АПК и съобщението за протоколното решение по протокол № 39А е можело да бъде поставено на таблото за обявления на административния орган, е предприето уведомяване по реда на чл. 61, ал. 2 от АПК, като жалбоподтелката е уведомена чрез пълномощника си устно по телефона за издадения акт и писмо, с който същият е съобщен, като лицето е поканено да се яви и да получи същите. Съответно на 25.03.2008 г. е удостоверен чрез свидетели отказа да получи писмото, с което се съобщава и решението по протокол № 39А. При тези данни не може да се сподели изводът на съда, че е налице мълчалив отказ по молбата, с която е сезирана ОСЗ с конкретното искане за обезщетяване, сложило началото на процесното административно производство (като част от цялостното производство за възстановяване на собствеността, респективно обезщетяване). Административният орган се е произнесъл по искането, с което е сезиран, преди подаване на жалбата, като в случая не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 58, ал. 3 от АПК - не е налице мълчалив отказ, последван от изричен, който да е постановен преди отмяната на мълчаливия. Компетентният колективен орган се е произнесъл именно по молбата от 12.02.2008 г., (произнесъл се е на 18.02.2008 г.), като видно от мотивите на решението по протокол № 39А е приел, че не са налице основания за обезщетяване с имота в землището на гр. С., и тъй като това искане е базирано на протоколното решение по протокол № 39 е постановено неговото анулиране. Именно това е административният акт, който пряко засяга правата на жалбоподателката и който е следвало да бъде разгледан от съда. Ако съдът е считал, че след представянето на доказателствата за протоколното решение по протокол № 39А, жалбата не е ясна по своя предмет, то е следвало да я остави без движение. И без да е задължен затова, пълномощникът на жалбоподателката е вземал становище по решение № 39А, както и е пледирал по отношение акта и характера му, но посоченото не е уточнено от съда и не е изяснен предмета на произнасяне, с което е допуснато съществено процесуално нарушение. Що се касае по писмото с изх. № 124 от 7.03.2008 г., правилно съдът е приел, че същото няма белезите на индивидуален административен акт, тъй като с него само се уведомява за издаденото решение по протокол № 39А. Същото не обективира воля на колективния орган, има само информативен характер. Тук е мястото да се спомене, че спорът по отношение датата на съобщаване на писмото е относим към допустимостта на жалбата, а не към предмета на произнасяне. Приемайки че е налице мълчалив отказ и непроизнасяйки се по законосъобразността на решението по протокол № 39А, както и връщайки преписката за произнасяне на ОЗС, съдът оставя в правния мир съществуването на цитираното решение и създава възможност, същото да влезе в противоречие с новият акт, който би бил произнесен от ОСЗ съгласно указанията на съда. Приемайки, че предмет на обжалване е мълчалив отказ и такъв е формиран, при преценката на законосъобразността на същия, на практика съдът не се е произнесъл по спорния въпрос и е подменил предмета на спора. Съдът е приел, че ОСЗ отказва (мълчаливо) да довърши процедурата по обезщетяване, което противоречи както на становището на ОСЗ, така и на всички събрани по делото доказателства. ОСЗ не е отказала обезщетяване, същата с последното си решение по протокол № 39А отказва обезщетяването на бъде със земи от ОПФ в землището на гр. С., в конкретно посочения имот, обособен в резултат на действията на жалбоподателката. Няма спор, че на последната е признато право на обезщетяване, и че по нейно искане същото следва да бъде проведено чрез предоставяне на земи по смисъла на чл. 19 от ЗСПЗЗ. Тези въпроси за решени с влезли в сила и стабилизирани административни актове. Спорът се свежда до това дали обезщетяването следва да бъде с конкретно посочения имот по протокол № 39/2007 г. или с другите, сочени от ОСЗ в землището на с. С., съответно дали решението по протокол № 39А, с което е анулирано решението по протокол № 39 е законосъобразно. Този контрол за законосъобразност не е проведен, с което е осъществено съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Впрочем дори и да се се приеме тезата, че е налице мълчалив отказ, последван от изричен, (подобно е становището на представителя на прокуратурата), то отново отказът не е проверен за законосъобразност, с оглед основанията, на които е постановен. Същите се отнасят не до дължимостта на обезщетението, а до това с кои имоти следва да бъде осъществено същото. Посоченото налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което да се осъществи контрол за законосъобразността на решението на ОСЗ по протокол № 39А, по което няма произнасяне от съда. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение