Решение № 9543 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5443/2012 г.

Решение № 9543 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5443/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Булпекс" ЕООД, гр. София против решение № 2995 от 29.02.2012 г., постановено по адм. дело № 6238/2011 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - министърът на икономиката, енергетиката и туризма чрез процесуалния му представител юрк. Карадимова в депозирано писмено становище оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й като неоснователна, поради липса на сочените в нея основания. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита за правилна преценката на съда, че с процесната заповед се отстранява явна фактическа грешка (ЯФГ), като с направената корекция се разкрива ясно и недвусмислено действителната воля на административния орган. Върховният административен съд, петчленен състав, констатира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира същата за неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд, седмо отделение е отхвърлил жалбата на "Булпекс" ЕООД срещу заповед № Т-РД-14-105 от 16.03.2011 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с която на основание чл. 62, ал. 2 АПК е поправена очевидна фактическа грешка в т. 2 на негова заповед № Т-РД-14-79/13.10.2010 г., като думите: "и/или туристически агент" да се четат: "или туроператор и туристически агент в частта за туроператор". От фактическа страна съдът е приел, че със заповед № Т-РД-14-79/13.10.2010 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма е наредено по т. 1 заличаване от регистъра на туроператорите и туристическите агенти за извършване на съответния вид туристическа дейност на лицата по приложения списък № РК-07-08/2010 г., неразделна част от тази заповед, а по т. 2 - да се считат за невалидни издадените удостоверения за регистрация на туроператор и/или туристически агент, на лицата от списъка по т. 1. Видно от съдържанието му, списък № РК-07-08/2010 г. към т. 1 на заповедта се отнася за туроператори с изтичащи и непредставени в срок застраховки. С оглед обстоятелството, че лицата в списъка по т. 1 са туроператори, с атакуваната заповед № Т-РД-14-105 от 16.03.2011 г. министърът на икономиката, енергетиката и туризма е поправил по реда на чл. 62, ал. 2 АПК допуснатата в т. 2 на негова № Т-РД-14-79/13.10.2010 г. очевидна фактическа грешка относно адресатите, като е изключил от т. 2 погрешно включените в нея туристически агенти, за които т. 1 не се отнася. По делото няма спор, че "Булпекс" ЕООД е регистрирано и извършва дейност само като туристически оператор, както и че същото фигурира под № 72 в списъка по т. 1 от горепосочената заповед, който включва туроператорите със застраховка, изтичаща до 31.05.2010 г., включително и непредставена в МИЕТ до 11.10.2010 г. Няма данни дружеството да е регистрирано едновременно и като туристически агент или само като туристически агент. За да отхвърли жалбата на "Булпекс" ЕООД, тричленният състав е приел, че след като списъкът по т. 1 на заповед № Т-РД-14-79/13.10.2010 г. е за лица - туроператори с изтичаща застраховка, които се заличават от регистъра на туроператорите и туристическите агенти за извършване на съответния вид туристическа дейност, а не е и за туристическите агенти, то е било налице основание за отстраняване на несъответствието между т. 1 и т. 2 от заповедта, в която е записано да се считат за невалидни издадените удостоверения за регистрация на туроператор и/или туристически агент, на лицата от списъка по т. 1. Съдът е счел, че е налице очевидна фактическа грешка, която е отстранена законосъобразно с извършената с процесната заповед поправка, съгласно която думите "и/или туристически агент" да се четат: "или туроператор и туристически агент в частта за туроператор". Наведен е извод, че правата на жалбоподателя не се засягат от заповедта за поправка на явната фактическа грешка, тъй като същият няма качеството на туристически агент, както и че поправката не сочи на неравно третиране. Прието е за недопустимо жалбоподателят да иска влошаване на правното положение на туристическите агенти. Решението е правилно. По делото няма спор за факти. Решаващият съд е установил точно и съобразно доказателствата фактическата обстановка, която се възприема изцяло от касационната инстанция. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 62, ал. 2 от АПК очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт се проправят от органа, който го е издал и след изтичане на срока на обжалване. Законосъобразен е изводът на съда, че от съдържанието на заповед № Т-РД-14-79/13.10.2010 г. в т. 1 и т. 2 се установява несъответствие между действителната воля на органа, издал административния акт и нейното външно изразяване в разпоредителната част на акта, поради което са налице предпоставките на чл. 62, ал. 2 от АПК за поправка на допусната очевидна фактическа грешка. От данните по делото е видно, че предмет на заповед № Т-РД-14-79/13.10.2010 г. е заличаването от регистъра на посочените в списък към заповедта туроператори (т. 1) и обявяването за невалидни на издадените им удостоверения за регистрация като такива (т. 2). При това положение механичното включване в т. 2 и на туристическите агенти сочи на техническа грешка, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 62, ал. 2 АПК, тъй като тези лица изобщо не са адресати на заповедта и нямат отношение към списъка по т. 1, който визира туроператорите. С волеизявлението си в т. 2 органът е имал предвид заличените туроператори по т. 1, а не туристическите агенти, поради което с издаването на процесната заповед № Т-РД-14-105 от 16.03.2011 г. министърът е поправил очевидната фактическа грешка в първата заповед без да засяга смисъла и съдържанието на волеизявлението, обективирано в същата. В тази връзка е неоснователно твърдението на касатора, че с оспорената заповед не се поправя ЯФГ в друг административен акт, а се променя волеизявлението на издателя на акта в неговото съдържание. В процесния случай безспорно е налице разминаване между формираната истинска воля на органа и обективираното в т. 2 на акта волеизявление, като същевременно с поправката не се изменя волята на издателя по съществото на въпроса, по който той се е произнесъл с поправената заповед. С извършената поправка се постига разкриване на вече формираната действителна воля на административния орган по отношение на субектите на заповед № Т-РД-14-79/13.10.2010 г. Поради това процесният административен акт е постановен при спазването на материалноправните разпоредби на закона, както правилно е приел първоинстанционният съд. По изложените съображения съдът намира, че не са налице релевираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението на тричленния състав на Върховния административен съд - седмо отделение следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на Втора колегия,