Решение № 1024 от 25.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7594/2016 г.

Решение № 1024 от 25.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7594/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на Т. Ж. Г. от гр. Б. срещу решение № 843/04.05.2016 г. по адм. д. № 2404/2015 г. по описа на Административен съд-Б., в частта, с която е отхвърлен иска му по чл. 292 АПК. С доводи за незаконосъобразност на решението се иска неговата отмяна със законните последици. Подадена е и частна жалба от Д. П. Г. от гр. Б. срещу решението, в частта, с която е върната като недопустима исковата й молба по чл. 292 АПК и е прекратено производството в тази част. Претендира се отмяна на решението, с характер на определение, и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия и произнасяне по същество със законните последици. Ответникът по касационната и частната жалби - началник на РДНСК-ЮИР, гр. Б. ангажира становище по касационната жалба с твърдения за нейната неоснователност и законосъобразност на решението, като моли за оставянето му в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалби и предлага да се потвърди изцяло решението като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, но неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлен иска на настоящия касатор Т. Г. с правно основание чл. 292 АПК, предявен срещу началник на РДНСК-ЮИР, гр. Б. за признаване за установено, че не се дължи изпълнение на влязлата в сила заповед № ДК-02-БС-42/13.02.2008 г. на началника на РДНСК-Б. за премахване на незаконен строеж "двуетажна масивна жилищна сграда" в ПИ 117,м. "Митков мост", гр. Ч., общ. С. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, след подробен анализ на изяснената по делото фактическа обстановка, че не е налице факт по смисъла на чл. 292 АПК- давността по чл. 285, ал. 1 АПК е прекъсната с предприемане на описаните действия по принудително изпълнение. Прието е, че заповед № ДК-02-БС-42/13.02.2008 г., на началник РДНСК -Б., е годно изпълнителното основание в изп. производство, тъй като е влязла в законна сила. След надлежно изпратена Покана за доброволно изпълнение изх. № ОС 575-00-457 от 17.03.2008 г., връчена на 21.03.2008 г. и установено с нарочен протокол неизпълнение от адресата на заповедта на 18.08.2009 г., са били предприети действия за предварително проучване на принудителното изпълнение на премахването на незаконния строеж на 11.01.2010 г. Принудителното изпълнение е възложено с Постановление изх. № БС-502-09-351/30.12.2010 г., което макар и оспорено по съдебен ред прекъсва давността. С писмо изх. № ОС 575-00-811/18.06.2012 г. е била изпратена второ покана за доброволно изпълнение по чл. 277, ал. 1 от АПК, връчена надлежно на 20.06.2012 г., след отхвърляне на жалбата на Георгиев срещу заповед № ДК-02-БС-42/13.02.2008 г. на началника на РДНСК-Б. с влязло в сила съдебно решение. Решаващия правен извод за прекъсване на давността е изведен по дати и периоди, считано от актовете на изп. орган, съставляващи такива по принудително изпълнение, а отправените покани за доброволно изпълнение са квалифицирани като актове по изпълнението, а не по принудително изпълнение. Така постановеното решението е законосъобразно като краен резултат, но при следните мотиви: Съгласно нормата на чл. 292 АПК, задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание и то такива, сочещи на неизискуемост на дължимото изпълнение /изключване или погасяване/, разпоредено с влезлия в сила административен акт, който съставлява изпълнителното основание. В случая ищецът се позовава на изтекла петгодишна давност по чл. 285, ал. 1 АПК, която специалната разпоредба визира, че "изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали пет години от влизането му в сила", т. е. давността започва да тече от влизане в сила на изпълнителното основание /заповедта за премахване на незаконния строеж/ и тече до момента, в който изпълнителното основание "се приведе в изпълнение". Така визираното привеждане в изпълнение не е обвързано с действия по принудителното изпълнение, а напротив - с надлежното връчване на поканата за доброволно изпълнение. В този смисъл е нормата на чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК, установяваща като основание за прекратяване на изпълнителното производство изтеклата давност - "по възражение на длъжника, ако от деня, в който задължението е станало изискуемо до получаване на поканата по чл. 277 е изтекла давността по чл. 285". При тази изрична регламентация в АПК е неотносим въпроса за разграничаване действията по изпълнение и тези по принудително изпълнение, с оглед разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД. От изложеното следва, че с връчване на поканата за доброволно изпълнение по чл. 277 АПК в образувано служебно по реда на чл. 276, ал. 1 АПК изпълнително производство се прекъсва давността по чл. 285, ал. 1 АПК, изпълнителното производство е висящо и давност не тече. Предвид изложеното и безспорно установените факти на надлежно връчена на 21.03.2008 г. Покана за доброволно изпълнение изх. № ОС 575-00-457 от 17.03.2008 г. и предприети последващи действия по изпълнението, неприключили към момента на завеждане на иска и понастоящем, крайния решаващ извод на административният съд за неоснователност на иска по чл. 292 АПК се явява правилен и законосъобразен. Решението в тази му част следва да се остави в сила. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срок, но неоснователна. С решението, в прекратителната му производството част по иска на Д. Г., чиято искова молба е върната като недопустима е прието, че ищцата не разполага с изискуемата активна процесуална легитимация, тъй като не е в кръга на лицата по чл. 293 във връзка с чл. 274, ал. 2 АПК - не фигурира в изпълнителното основание /заповед № ДК-02-БС-42/13.02.2008 г. на началника на РДНСК Б./, и не е правоприемник на длъжника. Решението, в тази му част е законосъобразно. За да е налице активната процесуална легитимация за ищцата Д. Г. следва тя да е страна в изпълнителното производство, т. е. изпълнителните действия да са насочени срещу нея и да рефлектират негативно в правната й сфера при изпълнение на изпълнителното основание / заповед № ДК-02-БС-42/13.02.2008 г. на началника на РДНСК Б./. Безспорно е, че Г. не е адресат на заповедта, с която е разпоредено премахване на незаконния строеж, от което следва, че няма качеството на длъжник по смисъла на чл. 274, ал. 1 и ал. 2 от АПК, и следователно не е участник в изпълнителното производство. Определянето на страните в изпълнителното производство предопределя, както правото на жалба по чл. 294 от АПК срещу постановленията, действията и бездействията на органа по изпълнението, така и легитимацията на ищец в производство по чл. 292 АПК. Следователно само лицата, срещу които е насочено изпълнението, разполагат с процесуална легитимация, респ. правен интерес за установяване по реда на чл. 292 АПК на недължимост на изпълнението. Предвид това, изводът на административния съд за недопустимост на исковата молба на Г., поради липса на изискуемата абсолютна, положителна процесуална предпоставка е правилен и решението, в тази част, следва да се остави в сила. С оглед на изложеното и тъй като не са налице касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, решението като правилно следва да се остави в сила изцяло. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,