Решение № 15999 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 777/2019 г.

Решение № 15999 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 777/2019 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба от Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител ст. юрисконсулт К. Недялкова, срещу решение № 757 от 10.12.2018 г. постановено по адм. дело № 707/2018 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, 3-състав, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014 г. – 2020 г., за кампания 2015 г., с изх. № 02-130-6500/2765 от 10.07.2018 година и е изпратена преписка на административния орган за произнасяне по Заявление за подпомагане УИН 13.27.0513/69899 за кампания 2013 г. (верният УИН е 13.13.0715/83681 и е за кампания 2015 г.), при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивната част на решението. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради несъобразяването му с предписанията на материалния закон и необоснованост. По подробно изложени в жалбата съображения се претендира отмяна на решението, ведно с присъждане на сторените разноски за две съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът А. Иванов чрез пълномощника си адв. Ч. Чавдаров, в писмен отговор моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а постановеното решение оставено в сила като правилно и обосновано. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е основателна, като развива съображения, че съдебното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Настоящият състав на ВАС намира, че входираната на 4.01.2019 година в Административен съд - Пазарджик касационна жалба се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на 21.12.2018 година, и като подписана от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява основателна. С решение № 757 от 10.12.2018 г. по адм. дело № 707/2018 г., в производство по реда на чл. 145 от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІІІ състав, ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014 г. - 2020 г., за кампания 2015 г., с изх. № 02-130-6500/2765 от 10.07.2018 г. на Зам. -изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"; ИЗПРАЩА преписката на Зам. -изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне, в едномесечен срок от влизане на решението в сила, с указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно изложеното в мотивите; ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" София - Разплащателна агенция да заплати на А. Иванов от [населено място], [улица] направените по делото разноски в размер на 260 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че жалбата е допустима, като подадена от активно легитимирано лице с правен интерес, в предвидения от закона срок по чл. 149, ал. 1 АПК. Констатирал е, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при несъществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в несъответствие с материалноправните разпоредби на закона. Съдът е приел, че административният орган не е изпълнил изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както и че е констатирал несъответствие в параметрите на таблицата намираща се на стр. 2 и тази таблица, намираща се на стр. 4 от обжалваното уведомителното писмо поради, което не би могла да бъде установена точната воля на административния орган при определяне на недопустимата за подпомагане площ, което възпрепятствало съда да извърши проверка за законосъобразност. За основателен е приет довода на жалбоподателя, че допустимата и недопустимата площ не е реално определена в съответствие с нормативните изисквания. Съдът е посочил, че нито в оспореният акт, нито в протокола от извършена проверка на място не е отразено дали по - малко от 70 % от растенията, включени в процесните БЗС са живи, за да може да се определи едно БЗС с трайни насаждения дали е недопустимо за подпомагане. Не е било извършено преброяване на живите растения и не е отразено в представените по делото доказателства. От изслушаната по делото експертиза съдът е приел за установено, че наличните дървета в имота са на възраст около 2-2. 5 години като са налични и малки дървета високи около 50 см. засадени по - късно през 2017 г., поради което не давали вид на овощна градина, а теренът изглеждал необгрижван. Въз основа на така изложеното съдът е приел, че при издаването на административния акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а именно нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като административния орган е издал оспореното писмо без да установи фактите и обстоятелствата относно допустимостта за подпомагане на всеки отделен парцел, заявен от А. Иванов, както и че не е изяснил дали площите се поддържат в добро земеделско състояние. При така определения предмет на касационното производство, настоящият съдебен състав намира постановеното съдебно решение за валидно и допустимо, но неправилно и необосновано. На първо място, неправилни са изводите на административния съд, че оспореният административен акт не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Настоящият състав приема, че в случая не е налице отклонение от изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, доколкото изложените в оспореното уведомително писмо основания, таблиците към него, описаните в тях БЗС, посочените площи, приети за недопустими за подпомагане, както и данните от административната преписка, отразяват волята на административния орган и несъмнено позволяват упражняването на правото на защита на земеделския стопанин и осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност върху акта. Уведомителното писмо, като автоматично генериран административен акт, съдържа описание в относимите колони относно заявените за подпомагане площи, установените допустими за подпомагане площи и съответно - установените недопустими за подпомагане площи. Незаконосъобразен и необоснован е и изводът на съда, че в административното производство е допуснато съществено процесуално нарушение предвид неизяснени докрай факти и обстоятелства от значение за случая, по реда на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Административният съд не е извършил обективен и обоснован анализ на оспорения пред него административен акт, както и не е съобразил приложените към преписката писмени доказателства, като извърши преценка за законосъобразност в съответствие с изискванията на приложимата нормативна уредба. На следващо място настоящият съдебен състав счита, че е налице необоснованост на издаденият съдебен акт, тъй като е мотивиран с противоречиви мотиви и препятства настоящата инстанция да осъществи надлежен контрол върху обжалваното съдебно решение. Съдът е формирал изводите си, че административният акт е издаден при несъществени нарушения на административно-производствените правила и едновременно с това е приел, че е налице съществено нарушение на същите, изразяващи се в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. От доказателствата по делото е приел, че не е отразено дали по - малко от 70 % от растенията, включени в БЗС са живи, както и че от изслушаната по делото експертиза се установява, че са налични дървета в имота на възраст около 2-2. 5 години, като са налични и малки дървета високи около 50 см, засадени по-късно през 2017 г. и теренът изглеждал необгрижван, поради което е отменил уведомителното писмо като несъответстващо на материално-правните разпоредби и целта на закона. Въз основа на гореизложено, настоящият състав намира, че обжалваното решение като неправилно и необосновано следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, който да разгледа възраженията на жалбоподателя А. Иванов, да обсъди доказателствата, включително и приетата по делото съдебно-агрономическа експертиза и събраните гласни доказателства и едва тогава да изгради правен извод дали оспореният административен акт е законосъобразен или не. В съответствие с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, разноски не следва да се присъждат, независимо, че са поискани своевременно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,