Решение № 7592 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3784/2016 г.

Решение № 7592 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3784/2016 г., III о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) срещу Решение № 605 от 2.02.2016 г., постановено по адм. д. № 11531 по описа за 2014 г. на Административен съд С.-град, с което е отменено Решение № 6854 от 16.10.2014 г. на заместник-председателя на ДАБ за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на М. А. Ш. Чупан, роден на 20.02.1967 г. в с. К., Афганистан, гражданин на Афганистан. В касационната жалба са изложени аргументи, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. Твърди се, че съдът неправилно е кредитирал представените доказателства за промяна на религията на чужденеца, поради което няма основание за отмяна на отказа. От ответника по касационната жалба - М. А. Ш. Чупан чрез адв. И. е постъпил писмен отговор по касационната жалба, в който се обосновава нейната неоснователност. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на М. А. Ш. Чупан, роден на 20.02.1967 г. в с. К., Афганистан, гражданин на Афганистан срещу Решение № 6854 от 16.10.2014 г. на заместник-председателя на ДАБ за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Отказът е постановен във връзка с Решение № 1046 от 27.01.2014 г. по адм. дело № 15026/2012 г. по описа на ВАС, с който е отменено Решение № 5854 от 5.11.2012 г., постановено по адм. дело № 9328/2012 г. по описа на Административен съд - С. град и вместо него е постановено друго, с което е отменен предходен отказ за предоставяне на статут на същото лице и преписката е върната на административния орган. Мотивите за отмяна на предходния отказ са, че пред касационната инстанция за първи път са представени в превод документи, че чужденецът е представител на Държавната организация на жените и в това качество е получавал заплахи, както и свидетелство за кръщение на чужденеца в Международна баптистка църква, С., България. Касационната инстанция е дала указания на административния орган да обсъди посочените по-горе документи при новото произнасяне по молбата за закрила на чужденеца. При проверка на законосъобразността на Решение № 6854 от 16.10.2014 г. на заместник-председателя на ДАБ първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен административен орган и при спазване на изискуемата форма. Във връзка с представените доказателства за членуването и ръководството на жалбоподателя в Обществената организация на жените в Дайкунди съдът е обосновал, че не се установява реална опасност от тежки посегателства спрямо него в това му качество. Историята, която разказва за преследването от талибаните и развитието й с намесата на полицията, според съда не водят до извод, че се касае за реална опасност от тежки посегателства, на която държавата не би могла да противодейства. Съдът се е позовал на изнесените от самия жалбоподател данни, че двамата талибани, които са го нападнали, са били арестувани и осъдени. От представените доказателства във връзка с тази част от бежанската история съдът е обосновал извод за липса на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ или излагане на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, които настоящият съдебен състав споделя напълно. Неправилен е обаче изводът на административния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, формиран в контекста на обсъждане на тази част от бежанската история, която касае твърдението за приемане на християнството. Административният съд е отменил отказа изцяло, тъй като административният орган не е обсъдил положението на християните в Афганистан и по-конкретно на мюсюлманите, приели християнството. Действително в процесния отказ липсва анализ на положението на християните в Афганистан, но административният орган е обосновал отказа не с аргумент за липса на заплаха за християните в Афганистан, а с аргумент за основателни съмнения за недостоверност на бежанската история в частта й относно приемането на християнството. По твърдения на търсещия закрила последният е приел християнството след напускане на държавата на произход. В проведеното интервю в административното производство не посочва конкретни причини, породили отказа му от изповядваната от него до този момент религия, нито относно избора си да бъде покръстен именно в Международна баптистка църква, С., България. Заявава единствено, че лхристиянството му харесва повечеы. Чужденецът не показва познания за същността на новоприетата от него религия. Признава, че не знае нито една молитва, лпросто моли бога да го напътства по правия път и да му прости греховетеы. Ето защо, административният орган е достигнал до обоснован извод за наличие на основателни съмнения, че покръстването на чужденеца на територията на Р. Б. е извършено единствено с цел чужденецът да получи закрила по ЗУБ. За правилното приложение на нормите в ЗУБ е важно, че предоставянето на закрила на чужденец следва да се основава на причини, свързани с положението в държавата му по произход, в която същият не може да се завърне. Характерът на закрилата изключва икономически, социални, семейни и други причини, зависещи изцяло от волята на чужденеца. Съгласно чл. 8, ал. 6 от ЗУБ, страхът от преследване може да се основава на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи закрила по този закон. По силата на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи закрила по този закон. След като е направил обстоен анализ на бежанската история на чужденеца, административният орган е достигнал до обоснован извод за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут поради наличието на основателни съмнения в достоверността на представената бежанска история. Освен личното положение на чужденеца, административният орган е отчел също така актуалната ситуация в страната на произход на чужденеца и е констатирал липсата на въоръжен конфликт, характеризиращ се с безогледно насилие, поради което е формирал правилен извод, че чужденецът не е изправен пред реален риск единствено поради присъствието си в страната на произход да стане обект на тежка заплаха по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съобразно разпоредбата на чл. 73 от ЗУБ административният орган последователно е извършил преценка относно предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Обоснован и напълно кореспондиращ на събраните доказателства по делото е изводът на административния орган, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ, както и за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. По изложените съображения обжалваният пред административния съд отказ е постановен при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразен е с материалния закон и съответства на целта на закона. Ето защо като го е отменил, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено поради наличието на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Вместо него следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу индивидуалния административен акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,