Решение № 13835 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9905/2018 г.
ВАСV отделение13.11.2018 г.докладчик Галина Карагьозова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1408 от 2.07.2018 г., постановено по адм. дело № 3294/2017 г. по описа на Административен съд - Варна. ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на А. Ангелова, ЕГН [ЕГН] от [населено място], [жк], вх. [номер], ет. [номер], ап. [номер] сумата от 510 (петстотин и десет) лв. направени разноски за настоящата инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13835 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9905/2018 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Агенция "Митници" гр. София, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Г. Петров, против решение № 1408 от 2.07.2018 г., постановено по адм. дело № 3294/2017 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменена негова заповед № 4347 от 16.11.2017 г., с която на А. Ангелова е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, поради необоснованост на изводите на съда, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства, поради което неправилно е приел, че в заповедта не се съдържат мотиви и описание на конкретни действия и бездействия на държавния служител, които нарушават нормите на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и Кодекса за поведение на митническия служител, съответно уронващи престижа на службата. При спазена процедура, назначеният дисциплинарен съвет е обсъдил всички събрани в дисциплинарното производство материали, изискани от досъдебното производство, образувано против А. Ангелова. Писмените материали, предоставени от Специализираната прокуратура (СП) са приобщени по реда на чл. 35 от АПК и са събрани редовно от административния орган, съответно имат сила и в съдебното производство. От тях безспорно се установява, че А. Ангелова е привлечена в качеството на обвиняема по ДП № 8/2016 г. на ТС БОП за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, във вр. с ал. 2 от Наказателния кодекс (НК). Същата е участвала, в качеството си на длъжностно лице в организирана престъпна група, а именно структурирано трайно сдружение на три и повече лица, с цел да вършат престъпления по цитираните текстове от НК, с участници митнически служители. Неправомерното й поведение е потвърдено от събраните доказателства. Същото е станало публично достояние. Установени са и фактическите и правните основания за издаването на заповедта, като изводите на съда за противното са необосновани и в противоречие с материалния закон. Иска се отмяна на постановеното съдебно решение и да бъде потвърдена заповедта за уволнение. В с. з., в пледоарията по същество се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - А. Ангелова, чрез пълномощника си адв. И. Владимирова, в писмени отговори и в с. з. по същество оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за касационното производство, съгласно представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Варна е образувано по жалба, подадена от А. Ангелова, против заповед № 4347 от 16.11.2017 г., издадена от директора на Агенция "Митници", с която в качеството й на държавен служител - главен митнически инспектор в Митница Варна, с ранг V старши, на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение, за дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. От представените по делото доказателства, които подробно е обсъдил, съдът вярно е установил фактите по спора. Приел е за установено, а и по това не се спори, че жалбоподателката има качеството на държавен служител - главен митнически инспектор в МП Варна-запад. Приел е, че дисциплинарното производство е започнало, във връзка с изискана, по повод медийни данни за проведена специализирана акция от органите на МВР на МП Варна - Запад акция, от Специализираната прокуратура информация за това срещу кои служители има данни за нарушения. Информацията е предоставена, като е установено, че срещу петима служители, сред които и жалбоподателката са повдигнати обвинения. С докладна записка, ръководителят на Инспектората на Агенция "Митници" е уведомил директора на Агенцията за посоченото, както и за обстоятелството, че служителката не е уведомила, че е привлечена като обвиняема. Въз основа на тези данни, със заповед № ЗАМ-355/32-80675 от 25.03.2017 г., директорът на Агенция "Митници", на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДСл е назначил дисциплинарен съвет, който да образува дисциплинарно дело срещу жалбоподателката, за извършени нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. Препис от постановлението е приложен по делото, като от същото е установено, че жалбоподателката е привлечена като обвиняема за извършено престъпление от общ характер по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, във вр. с ал. 2 от НК, а именно, че в периода от началото на 2016 г. до 12.01.2017 г., в качеството си на длъжностно лице - главен митнически инспектор, е участвала в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на три и повече лица, с цел да върши в страната престъпления по чл. 301 и 302 от НК, с посочени участници. Съдът е установил от протокол от 27.03.2017 г. на дисциплинарният съвет по дисциплинарното дело, че същия е приел, че А. Ангелова е обвинена за извършено престъпление и не е уведомила органа затова, което сочи на нарушение по чл. 2, ал. 1, 2, 3 и 5, чл. 5, ал. 2 и чл. 8 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, както и по т. V. 24, V. 26, VII. 5, VII. 6, VII. 8, VII. 9 от длъжностната характеристика, връчена й на 25.04.2016 г. и т. VII. 4, VII. 5, VII. 6, VII. 7 VII. 13 от длъжностната характеристика, връчена й на 15.09.2014 г., което е е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 от ЗДСл. След като мярката за неотклонение на жалбоподателката е променена от "задържане под стража" на "парична гаранция" и същата е освободена, е подала уведомление за образуваното срещу нея производство. Жалбоподателката е поканена с писмо от 06.11.2017 г. да се запознае с материалите, събрани в дисциплинарното производство, становището на дисциплинарния съвет и да даде обяснения, по смисъла на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Същата се е явила за изслушване на посочената й дата, като за изслушването е съставен протокол. Депозирала е обяснения на 8.11.2017 г., в които възразява срещу вменените й дисциплинарни нарушения. На 16.11.2017 г. е издадена оспорената заповед, в която дисциплинарнонаказващият орган е приел, че от събраните доказателства по дисциплинарното дело е установено, че служителката е извършила дисциплинарно нарушение, изразяващо се в това: "в периода от началото на 2016 г. до 12.01.2017 г. е участвала в корупционни прояви и е получавала облаги, които не й се следват", с което е допуснала "виновно и неправомерно поведение при изпълнение на служебните задължения, с което е уронила престижа и доверието към митническата администрация и държавната служба".. "уронила е честта и достойнството на другите служители" и е "създала неувереност у органа, чиято дейност подпомага, че може да й се довери и да разчита на нея". При така установената фактическа обстановка, съдът е счел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма по чл. 97 от ЗДСл, при спазване на процедурата по чл. 96 от ЗДСл и спазено изискване за изслушване на държавния служител по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Също така е приел, че са спазени и сроковете по чл. 94 от ЗДСл. Подробните мотиви на Административен съд - Варна не се оспорват в тази част и се споделят от настоящата инстанция. По отношение нарушението по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, съдът е посочил че такова не е извършено, тъй като жалбоподателкта е била с мярка за неотклонение "задържане под стража" и веднага след като е освободена е уведомила органа по назначението за започналото срещу нея наказателно производство. По отношение нарушението по чл. 89, ал. 2, т. 5, съдът е счел, че при постановяването на заповедта са допуснати нарушения на материалния закон и в същата липсват мотиви. Съдът е посочил, че образуваното наказателно производство само по себе си не представлява укоримо поведение. В заповедта не са изложени факти, въз основа на които да се направи извод, че деянието, послужило като основание за задържането, съставлява дисциплинарно нарушение. Липсват доказателства за такова нарушение, не са приобщени такива доказателства и от досъдебното производство. В рамките на дисциплинарното производство не са извършени каквито и да се действия по установяване на вмененото нарушение. В заповедта самото деяние не е конкретизирано, липсва посочване в какво се изразяват "корупционните прояви", както и какви са "облагите", получени от жалбоподателката. В заповедта е налице позоваване на документи, в които не се съдържат конкретни факти от които могат да се изградят изводи за извършване на нарушение. По изложените съображения, първоинстанционният съд е отменил оспорената заповед. Постановеното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Обосновани, с оглед доказателствата по делото и съобразени с нормите на материалния закон са изводите на съда за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради липса на мотиви и неправилно приложение на материалния закон. Правилно съдът е приел, че като изпълнително деяние на приетото за извършено от Ангелова нарушение на служебните задължения и на изискванията на нормите за етично поведение е посочен само фактът, че същата е привлечена като обвиняема за посоченото престъпление, което обосновава извод за виновно неправомерно поведение при изпълнение на служебните задължения. Посочено е, че същата е участвала в корупционни прояви и е получавала облаги, които не й се следват. Привличането като обвиняем и налагането на мярка за неотклонение, не могат да бъдат квалифицирани като нарушение на служебните задължения и на правилата на етичните кодекси, както се твърди в касационната жалба. Подобно твърдение означава игнориране на презумпцията за невиновност, което не съответства на основните принципи на правото. По аналогични съображения не може да се възприеме и твърдението в касационната жалба, че огласяването на специализираната акция на прокуратурата и привличането като обвиняем на жалбоподателката уронва престижа на службата. Правилно Административен съд - Варна е приел, че административният орган не е установил конкретно поведение, което да бъде свързано с неизпълние на конкретни служебни задължения или етични правила, за да бъде квалифицирано като нарушение на същите. Дисциплинарният съвет не е извършил самостоятелно изследване на конкретни факти и обстоятелства, които да осъществяват нарушение на служебни задължения или етичните правила за поведение. Твърденията за нарушение на сочените норми следва да бъде обосновано с категорично установени конкретни фактически действия или бездействия, което не е извършено от дисциплинарния съвет, съответно от дисциплинарнонаказващия орган, поради което възражението в касационната жалба, че дейността на дисциплинарния съвет е законосъобразна и нарушенията са установени не може да бъде споделено. Не се установява от събраните по делото доказателства образуваното наказателно производство срещу Ангелова към датата на издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да е приключило с влязла в сила осъдителна присъда. Същото не е приключило и понастоящем. Изводите на дисциплинарнонаказващия орган за виновно неправомерно поведение при изпълнение на служебните задължения от страна на митническия служител е основан на предположение, че е извършено престъпление. Независимо, че дисциплинарната отговорност се носи отделно от наказателната, недопустимо е до приключване с влязъл в сила съдебен акт на наказателното производство, описаните общо от наказващия орган в заповедта обстоятелства, сочещи извършено престъпление и основани единствено с информация, съдържаща се в писма и предоставени документи по проведена кореспонденция с други органи, да се квалифицират като осъществен състав на дисциплинарно нарушение - неизпълнение на служебните задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая липсва проведено самостоятелно дисциплинарно производство, в рамките на което да са доказани действия или бездействия на служителя, които могат да се определят като дисциплинарни нарушения. Относно твърдените за осъществени от Ангелова деяния в заповедта липсва посочване на събрани доказателства, а само на писмени документи, които не съдържат конкретни факти за извършени конкретни нарушения от митническия служител. От съставения протокол за проведеното заседание на дисциплинарния съвет в Агенция Митници на 27.03.2017 г. по дисциплинарно дело № 6/2017 г., образувано срещу пет държавни служители в Митница Варна - Запад, включително срещу А. Ангелова е видно, че в същия е възпроизведена част от съдържанието на писма от Специализираната прокуратура и допълнително представени по опис от СП писмени документи и са направени констатации за привличането като обвиняем на наказаното лице с описание за какво престъпление е привлечено лицето и каква мярка за неотклонение спрямо същото е взета от съда. В посочения протокол са възприети за извършени деяния - действия от митническата служителка, които обаче, както се отбеляза по-горе не са доказани в проведено дисциплинарно производство или в приключило наказателно производство с влязъл в сила съдебен акт - осъдителна присъда, а са основани на предположения по цитираните писма, представените към същите документи и изнесени в медиите данни. Правилен и обоснован, с оглед данните по делото, е и изводът на Административен съд - Варна, в частта относно твърдяното от органа неизпълнение на задължението на служителя по т. 1 от заповед № ЗАМ-1097/24.11.2014 г. на директора на Агенция Митници, съгласно която, в случай на образувано срещу митнически служител наказателно производство за престъпление от общ характер, незабавно след узнаването на това обстоятелство служителят лично или чрез упълномощено от него лице следва писмено да уведоми началника на съответната митница, директора на дирекция или ръководителя на самостоятелно звено в ЦМУ за образуваното срещу него наказателно производство, като приложи копие от постановлението за привличането му като обвиняем. По отношение това прието за неизпълнение на служебни задължения действие, органът е длъжен да обоснове и докаже, че именно неизпълнението на конкретната заповед, изразено в неуведомяването на органа по посочения в заповедта ред и относно визираните обстоятелства, представлява дисциплинарно нарушение от такава степен, имащо за последица налагане на най-тежкото предвидено дисциплинарно наказание - уволнение. Приетото е квалифицирано като нарушение на длъжностната характеристика на наказаното лице съдържаща задължение: "извършва дейности и задачи, възложени с вътрешноадминистративен акт от непосредствения или висшестоящ ръководител", но мотиви, в това число и относно настъпили от нарушението вредни последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на служителя, както и обсъждане на факта, че незабавно след освобождаване си Ангелова е уведомил органа по назначаване, мотиви обосноваващи вида и размера на наложеното наказание в оспорената заповед липсват. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че нарушението е доказано чрез всички материали, приложени към докладна записка на председателя на дисциплинарния съвет, и се приравнява факта на задържане на лицето и касаещи го медийни публикации, към извършено от него деяние, осъществяващо състав на дисциплинарно нарушение. Противно на изложеното от касатора, данни от неприключило досъдебно производство не обосноват извършване на деяния, които са предмет на доказване в това производство, а както се отбеляза в по-горе деяния не са доказани и в провелото се дисциплинарно производство. Не са налице и нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 168 от АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 от АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Всички събрани по делото доказателства са преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Съдебният акт е постановен при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Не е налице необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице посочените от касатора основания за отмяна на обжалваното решение, същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на А. Ангелова следва да се присъдят разноски по делото в размер на 510 лева, действително заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 3.08.2018 г. Сумите, претендирани за заплащане на допълнителни разходи - за самолетен билет и нощувка не следва да бъдат присъждани, тъй като са извън визираните разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 208 АПК
- чл. 97, ал. 1, т. 4