Решение № 1494 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5709/2007 г.

Решение № 1494 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5709/2007 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Жанета Найденова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК. Д. С. Д., Г. А. Д. и В. А. Д.,всички от гр. Б. се обжалвали решението на Окръжния съд в същия град о..10.2006г по гр. д. № 445/2006 г с което са оставени в сила решенията на Благоевградския районен съд от 1.12.2004 г. и от 3.01.2006 г. С тях районният съд отхвърлил исковете им,предявени на правно основание чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ срещу С. Д. Б., В. С. Б. и З. С. Ф. за признаване за установено,че техния наследодател И,починал на 11.04.1956г, е бил собственик на земеделските земи към момента на внасянето им в ТКЗС през 1957г както следва: нива от един декар,находяща се в землището на село Г. м."Р" община Б., нива от 0.5 дка,находяща се в землището на село Г. м."Р" и 100 кв.м. от нива,находяща се в същата местност на същото село при описаните в решенията,съседи. В касационната жалба се твърди,че решението на Благоевградския окръжен съд е неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон и като необосновано- отменителни основания по чл. 218б ал. 1 б. "в" ГПК /отм./. Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение,прие следното: Производството по делото за нивата от 1 дка находяща се в землището на село Г. м."Р",по отношение на която Благоевградският районен съд с решението си от 1.12.2004г по гр. д. № 181/2003 г. е отхвърлил исковете,е било прекратено след обезсилване на решението с решение от 2.08.2005г по гр. д. № 341/2005 г. на Благоевградския окръжен съд. Висящността на спора е по отношение на двете заявени ниви в исковата молба- нива от 0.100 дка в м."Р" на землището на село Г. при съседи: Г. Р., У. Б.,река, път и собствено място. И нива от 0.500 дка в същата местност на село Г. при съседи: Угринка Б., общинско и собствено място. От събраните по делото доказателства е било изяснено,че както ищците- техния наследодател И,така и наследодателя на ответника С,респ.самият С. Б. /,починал е на 0.06.2003 г. и като негови правоприемници в процеса са конституирани съпругата му С. Д. Б. и двете деца В. С. Б. и З. С. Ф. / към момента на внасяне земеделските земи в ТКЗС,са притежавали такива в землището на село Г. местността "Р". Че и двамата са имали там ниви е било установено от приложените писмени доказателства. Така от Декларацията за притежаване непокрити земеделски имоти на името на И. Г. И. /Иван Г. Д.,починал на 11.04.1956 г. - наследодател на ищците,приложена на л.3 по гр. д. № 181/03 на Благоевградския районен съд е било установено,че към 1949г той е декларирал 0.1 дка нива в м."Реката" и още един път нива от 0.1 дка или един ар в същата местност без да се посочени съседи. Не е имало декларирана нива от 0.5 ара в местността "Р",макар че ищците се твърдяли че била закупена такава през 1934 г. С решение от 6.01.1992г на Поземлената комисия Благоевград на наследниците на И. Г. Д. е била възстановена собствеността върху нива VII категория от 0.1 дка в м."Р" и е отказано възстановяване собствеността върху нива от 0.5 дка в същата местност/ Както се посочи такава нива от 0.5 дка не е била декларирана от И. Д. /. Наследодателят на ответника С починал на 10.01.1975 г.декларирал по данъчната книга на село Г. Л. общо 0.6 дка в местността "Р" и тези ниви са били описани и със съседи в опис-декларацията му при внасяне имотите в ТКЗС-вж. декларацията на л.72. Така първите 0.2 дка-два ара са били при съседи: Андон П. Р., С. М. С., М. Г. Б. и път. Вторите 0.2 дка са били при съседи: Иван Т., А. П. Р. от две страни и път . И третите 0.2 дка са били при съседи: язо, И. Ар. Т. М. Г. Б. В тази декларация са посочени още 0.2 дка- М. /неразбрано написано /Г. Б.,,Г. А. П. и И. Д. -т.е. на едно място като съсед е посочен и наследодателя на ищците и това е означавало че и двамата са имали там земеделски имоти. Поземлената комисия гр. Б. е възстановила собствеността на С. Г. Б. върху общо 0.700 дка ниви в местността "Р" при внесени в ТКЗС общо 0.800 дка. Отделно от това С. Г. Б. е имал учредено право на строеж и на още 600 кв.м. дворно място за сушилня,ведно от Заповед № 60 от 5.05.1984 г. на председателя на Общинския народен съвет гр. Б.. В заповедта не е имало посочени граници на недвижимия имот върху който е било учреденото право на строеж,но по делото е имало данни,че дворното място е било застроено със вила. А за застрояването пък е бил представен протокол от 15.2.1975г на общото кооперативно събрание на което е било взето решение за преотстъпване право на строеж в м."Б"-т.е. идентичната на местността "Р" местност но с името "С",както са пояснили свидетелите. Освен писмени доказателства по делото са били разпитвани и свидетели. Ч. тях ищците са искали да установят,че техният наследодател бил закупил от А. Р. общо 700 кв.м. ниви намиращи се в конфигурация на буква "г", и че от покупко-продажбата през 1933-34 година до внасяне в ТКЗС само те ги били владели. В тази насока са били показанията на свидетелите М на ищцата Д първа братовчедка на същата ищца. Решаващият съд правилно е приел,че показанията не са били много точни и прецизни,при положение че и двамата свидетели са живели малко в селото и че не са били очевидци нито на сделката,нито на непрекъснатото владение за себе си в продължение на повече от 15 години. По делото не е имало безспорни доказателства,че владението именно върху двете заявени ниви да е продължило 20 години. Те не са били описани от общия наследодател при внасянето им в ТКЗС и не е имало никакви други доказателства за владение за себе си през годините след 1934 г. Исковете са останали недоказани. Обосновано и законосъобразно Благоевградският окръжен съд е приел,че след като не е имало категорични данни,че към момента на внасяне земеделските земи в ТКЗС наследодателят на ищците И е бил собственик на двете ниви от 0.2 дка и от 0.5 дка в местността "Р" в землището на село Г.,то и исковете предявени на правно основание чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ е следвало да се отхвърлят. Неговото решение е правилно постановен съдебен акт,който следва да остане в сила. Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд