Решение № 10398 от 31.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2172/2023 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка във връзка с чл. 18, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет) Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Социално подпомагане - гр.Панагюрище срещу решение 903/01.12.2022г., постановено по адм. дело 610/2022г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отменено Задължително предписание изх. П/Д-РАПН-003 от 03.06.2022г., на директор на Дирекция Социално подпомагане, гр.Панагюрище. Наведените в касационната жалба възражения относно допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при преценка на съвкупния доказателствен материал, довело до неправилно приложение на нормата на чл. 21, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.), във връзка с чл. 18, ал.4 и чл. 20, ал.4 ППЗдет. и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, са относими към касационните основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът А. Едрев, чрез адв. В. Попов в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответницата Г. Дякова не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Задължително предписание изх. П/Д-РАПН-003 от 03.06.2022г., на директор на Дирекция Социално подпомагане, гр.Панагюрище, с което на основание чл. 21, ал.1, т.3 ЗЗДет., във вр. с чл. 18, ал.4 ППЗДет. е предписано на А. Едрев да изпълнява заложената дейност 6 в Плана за действие по отношение на детето А. Едрев,изготвен на 05.05.2022 относно осъществяване на режима на лични отношения между бащата А. Едрев и детето А. Едрев. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд формира извод за незаконосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт. Развити са съображения, че оспореното задължително предписание е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма и при нарушаване на административно-производствени правила, и при неправилно приложение на материалния закон, с оглед липсата на предпоставките, предвидени в нормата на чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет. Върховният административен съд състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното задължително предписание, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени и гласни доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните.Законосъобразността на оспорения администра-тивен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Обосновано първоинстанционният съд констатира, че обективираното в разпоредителната част на предписанието задължение за изпълнение на дейност 6 от плана за действие по отношение на детето А. Едрев от 05.05.2022г следва да бъде проверено от социалния работник,разглеждащ сигнала, чрез провеждане на разговор с бащата на детето за причината за неосъществяване на лични отношения с детето на дати 12.05.2022г ,20.05.2022 до 22.05.2022г,да изиска писмени обяснения,както и да провери чрез съответни справки какво в действителност се е случило в процесния период от време. Мерките за закрила в семейна среда се прилагат, за да бъдат подпомогнати детето и семейството, в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето. В чл. 23 от ЗЗДет. са регулирани различни мерки с оглед потребностите на детето и родителите му. Изложените от административния орган юридически факти, изведени като мотиви в акта, не се субсимират в хипотезиса на нормите, посочени като правно основание за неговото издаване, обуславящи разпоредените правни последици. Правилно първоинстанционният съд приема, че цитираните в акта разпоредби на чл.18, ал.4 ППЗДет. са самостоятелни, с оглед условията за осъществяване на предвидените в тях хипотези. По смисъла на чл.18, ал.4 ППЗЗДет. необходимата предпоставка за издаване на задължително предписание е отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето. При анализа на съвкупния доказателствен материал, първо-инстанционният съд формулира обоснован извод, съобразно който не се установява отказ за сътрудничество от страна на родителя адресат на задължителното предписание. В рамките на събраните в административното производство писмени доказателства липсва обективиран от ответника по касация отказ за съдействие и за сътрудничество за прилагане на мерките за закрила в семейна среда.От разпита на свид. Р. Едрева се установява,че в този период от време бащата е бил в Индонезия и е правил неуспешни опити да се свърже с детето си по телефона.Причината за неосъществяването на личен контакт с детето е отменен полет и липсата на възможност да се прибере навреме.Т.е установява се,че причината за неосъществяване на режим на лични отношения с детето не е отказ на бащата да сътрудничи,а обективно обстоятелство, възпрепятстващо прибирането му в страната. Предвид изложеното, първоинстанционният съд правилно приема, че описаните фактически обстоятелства не кореспондират с посочените правни основания и с разпоредителната част на задължителното предписание. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно заявената от ответника по касация А. Едрев акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. Заплатеното възнаграждение за един адвокат в размер на 1100 лева, обективирано в Договор за правна помощ от 23. 01.2023г.,при липсата на направено възражение з апрекомерност, следва да бъде възстановено от бюджета на органа издател на отменения акт, респ. Дирекция Социално подпомагане - гр.Панагюрище. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,