Решение № 1329 от 2.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10262/2009 г.

Решение № 1329 от 2.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10262/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Лидия Илиева Хаулева от гр. Сандански срещу решение № 357 от 5.06.2009 г. по адм. дело № 108/2009 г. на Административен съд Благоевград, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност. Ответниците по касационната жалба не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 221 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите в касационната жалба и приема за установено следното: С обжалваното решение на административния съд е отхвърлена като неоснователна жалбата на Лидия Хаулева от гр. Сандански против Заповед № ДК-02-БД-3 от 7.01.2009 г. на началника на РДНСК Благоевград, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "навес", находящ се в УПИ I-1735, кв. 88 по плана на гр. Сандански, с извършител Лидия Хаулева. Съдът за да постанови съдебния си акт е обсъдил всички възражения на жалбоподателката във във връзка с изложените в заповедта фактически и правни основания и правилно е приложил материалния закон. Същите възражения за втори път се излагат пред настоящата инстанция, но са неоснователни. По безспорен начин е установено, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, поради което доводите в обратната посока на касатора не съответстват на събраните по делото доказателства и са неоснователни. При наличието на този безспорен факт правилен е извода на съда за липсата на изискуемото разрешение за строеж, както и че извършеният строеж не е предвиден в ПУП - нарушения на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Не е опроверган и извода на съда за допуснато нарушение по чл. 24, ал. 2 от ЗУТ, предвид разполагането на строежа на уличната регулационна линия, което с оглед неговата характеристика е недопустимо. Въз основа на събраните по делото доказателства е прието от съда, че строежът е извършен през 2008 г., обстоятелство което не е опровергано от жалбоподателя, поради което неоснователен е доводът за статута на строежа като "търпим" по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ. По делото са обсъдени всички относими за предмета на спора факти и материалния закон правилно е приложен. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което,