Решение № 48 от 31.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2950/2020 г.

Решение № 48 от 31.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2950/2020 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на Л. Б. Д., действащ като ЕТ "ЕЛ-Би-ЕМ-Л. Д. ", за отмяна на влязлото в сила решение № 1243 от 05.07.2018 г. по в. гр. № 185/2018 г. на Варненския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 295 от 12.06.2019 г. по гр. д. № 330/2019 г. на ВКС, II-ро г. о. С атакуваното решение на въззивния съд, постановено след отменително решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК № 144 от 11.01.2018 г. по гр. д. № 2074/2017 г. на ВКС, II-ро г. о, е постановен обратен спрямо първоначалния изход на делото резултат – отхвърлени са предявените от Л. Б. Д., действащ като ЕТ "ЕЛ-Би-ЕМ-Л. Д. ", срещу С. А. Д. искове по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД за установяване на собствеността и предаване владението на офис №...., находящ се в [населено място], [улица], със застроена площ от 22, 18 кв. м. и 1, 6830 ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ №..... от кв......, и за присъждане на сумата от 1800 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на имота за периода 05.10.2010 г. - 11.09.2013 г., заедно със законната лихва от подаването на исковата молба. Решаващият извод на съда се основава на различно тълкуване на договора, оформен с нотариалния акт №....., т......., дело..... /94 г. на варненски нотариус, с който К. П., И. П., Т. и Р. М. са продали на ЕТ "ЕЛ-Би-ЕМ-Л. Д. " следния имот: "всеки по 1/3 ид. част от съсобственото дворното място без сградите в него". Прието е, че продавачите са се разпоредили не с цялото дворно място /всеки от тях с притежаваната 1/3 ид. част/, а с по 1/3 от правата си в съсобствеността – К. П. и И. П. – по 1/3 от собствените си идеални части или по 24/200 ид. ч. всеки от тях, а съпрузите Т. и Р. М. – също с 1/3 от собствените си 66/200 ид. части или 22/200 ид. ч., като по този начин общо са прехвърлени 70/200 ид. части. Затова нотариално завереното заявление по чл. 56, ал. 3 З. (отм.); , вписано на 19.01.1995 г., с което съсобствениците на земята, включително ЕТ "ЕЛ-Би-ЕМ-Л. Д. ", са си учредили взаимно право на строеж за изграждане на сградата, в която се намира процесният офис, не е недействително, напротив, то изключва принципа на приращението по чл. 92 ЗС. С изграждането на сградата собственици на процесния офис са станали съпрузите Т. и Р. М. по силата на учреденото право на строеж, а след извършени прехвърлителни сделки като настоящ собственик се легитимира ответницата С. А. Д., която е придобила собствеността с нотариален акт от 2008 г. Прието е за основателно и евентуалното възражение на ответницата С. Д. за придобиване на собствеността по давност. Молбата за отмяна се основава на твърдения за новооткрити писмени доказателства, от значение за изхода на делото – чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Това са строителен протокол № 22/28.07.1993 г. за определяне на строителна линия и ниво; разписка от Р. Г. от 26.07.1993 г. за заплатени строителни материали и скица на [община] от 05.12.2007 г. Молителят твърди, че случайно е узнал за тези доказателства след приключване на делото. Подробно излага позицията си, че атакуваното съдебно решение е неправилно. След като в отговора на исковата молба и въззивната жалба ответницата С. Д. е поддържала защитна позиция, че е придобила собствеността като добросъвестен владелец, съдът не е имал основание да тълкува сделката по нотариалния акт от 1994 г., от която ищецът /молител в настоящото производство/ черпи права върху цялото дворно място, а не върху идеална част от него. При това недопустимо тълкуване изложените мотиви на съда били противоречиви и лишени от логически и правни основания. Текстът на договора бил ясен и не се нуждаел от тълкуване. Извършеното от съда тълкуване било превратно спрямо изразената в договора воля. Нямало основание тълкуването да се свързва със заявлението по чл. 56, ал. 3 З., което не пораждало никакви права, тъй като липсвала съсобственост. Предявеният иск бил основателен, тъй като с посочения нотариален акт ищецът /молител в настоящото производство/ е придобил изцяло собствеността върху земята, върху която впоследствие е построил сградата, в която се намира процесният офис. Видно от строителния протокол от 1993 г., върху земята не е съществувала към този момент сграда. Същото се потвърждавало и от разписката за закупуване на строителни материали от разрушената сграда. Съдът неправилно приложил чл. 20 ЗЗД във връзка със заявлението по чл. 56, ал. 3 З.. Отделно от това – като приел, че ответницата е придобила собствеността не само на деривативно основание, но и по давност, съдът не дал отговор на въпроса за каква давност става въпрос. Изводът на съда, че Т. и Р. М. са установили владение върху имота, не съответствал на свидетелските показания по делото, а и тези свидетелски показания били недопустими. Ответницата в производството С. А. Д. оспорва молбата. Счита, че представените доказателства не са нови и не са от значение за изхода на делото. С определение № 13/29.01.2021 г. по настоящото дело молбата е допусната до разглеждане от ВКС. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Приложените към молбата за отмяна писмени доказателства са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не са били представени при разглеждането на делото и няма данни да са били известни на молителя докато делото е било висящо, т. е. непредставянето им да се дължи на негово процесуално бездействие. Доказателствата обаче не са от значение за изхода на делото и не могат да обусловят отмяна на влязлото в сила решение. Строителният протокол № 22 от 28.07.1993 г. е за определяне на строителна линия и ниво на процесната сграда, която ще се изгражда в имота на [улица]. От разписката с дата 26.07.1993 г. на Р. М. Г. се установява, че той е заплатил сумата от 1800 лв. на собствениците на разрушената сграда в имота на [улица]. Скица на [община] от 05.12.2007 г. е за имот, собственост на М. И. Д. съгласно нотариален акт №....., т......., дело..... /97 г. Тези доказателства не съдържат никакви данни, които да са от значение да тълкуване на волята на страните по продажбата, оформена с нотариалния акт № 94 г., и не биха могли да променят решаващия извод на въззивния съд, че предмет на тази продажба са само идеални части, а не на цялото дворно място; че мястото е станало съсобственост между продавачите и купувача; че съсобствениците са си учредили взаимно право на строеж по реда на чл. 56, ал. 3 З. (отм.); за обекти в бъдещата сграда и че по волята на съсобствениците правото на строеж за процесния офис е било отредено за Т. и Р. М., а след реализирането му и след няколко прехвърлителни сделки собственик на офиса е станала ответницата С. Д.. Действително, при извършеното тълкуване на договора по нотариалния акт № 94 г. въззивният съд е приел в атакуваното решение, че двама от продавачите са си запазили собствеността върху "бекярско жилище". Именно този фактически извод се стремят да опровергаят молителите с представените писмени доказателства, от които според тях се установява, че при продажбата в имота не е имало никаква сграда. Не този факт обаче не е решаващ за изхода на делото, тъй като от значение за правата на страните е тълкуването на сделката по отношение на разпоредените права в дворното място – дали то изцяло е било продадено на молителя и той е станал собственик на новопостроената от него сграда, в която се намира процесният обект, или е придобил само идеална част от земята, а въз основа на суперфицията по чл. 56, ал. 3 З. (отм.); - на определени обекти в новопостроената сграда, но без процесния офис, който е бил отреден за други съсобственици на мястото. Представените с молбата за отмяна писмени доказателства не могат да променят с нищо решаващия извод на съда, че разпореждането е само с идеални части от мястото и съответно – не могат да обусловят отмяна на влязлото в сила решение. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е извънреден способ за ревизия на неправилни съдебни решения, когато тази неправилност се дължи на непълнота на доказателствения материал, която не е по вина на страните. По изрично разпореждане на закона новите доказателства по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК трябва да са от съществено значение за делото, за да могат да обусловят отмяна на влязлото в сила решение. Тази предпоставка в случая не е налице, затова не може да се допусне исканата отмяна. В производството за отмяна на влезли в сила решения не могат да се разглеждат оплаквания за неправилност на съдебното решение, които са извън основанията за отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК. Затова ВКС няма правомощие да се произнася по всички онези оплаквания в молбата за отмяна на Л. Б. Д., действащ като ЕТ "ЕЛ-Би-ЕМ-Л. Д. ", че въззивният съд не е имал правомощието да извършва тълкуване на сделката по нотариалния акт № 1994 г.; че е извършил неправилно тълкуване на волята на страните по тази сделка, както и че са неправилни изводите му по евентуалното възражение за придобивна давност, направено от ответницата С. Д.. Независимо от това следва да се посочи, че в случая жалбоподателят е бил ищец по предявения иск по чл. 108 ЗС и след като този иск се основава на права, придобити от продажбата по нотариалния акт № 1994 г., съдът не може да не прецени какви права произтичат от този акт, като го обсъди във връзката му със заявлението по чл. 56, ал. 3 З. (отм.); за взаимно учредяване на правото на строеж и останалите доказателства по делото. Тази негова дейност не е обвързана по никакъв начин от защитната позиция на ответницата, тъй като ищецът следва да докаже своя иск и съдът следва да прецени дали представените по делото доказателства, обсъдени в тяхната взаимна връзка, сочат на основателност на този иск. При този изход на делото на ответницата С. Д. следва да се присъдят строените разноски в размер на 1500 лв. по договор за правна защита и съдействие от 08.09.2020 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,