Решение № 278 от 11.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7473/2020 г.

Решение № 278 от 11.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7473/2020 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на "Тера Ком 2007" ЕООД, ЕИК 175452166, със седалище и адрес на управление в гр. София, кв. "Челопечене", ул. "Гилица" № 15, представлявано от управителя Н. Костов, чрез адв. Б. Беев, против Решение № 1943 от 09.04.2020 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. д. № 10120/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0394438/01.08.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б", чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект –скара в района на магазин "Джъмбо", находящ се в гр. София, бул. "Ботевградско шосе" № 525, стопанисван от дружеството и забрана за достъп зо него за срок от 14 дни. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при всички пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Необосновано съдът приел, че в случая е доказано извършването на административно нарушение, при наличието на което се налага ПАМ на процесното основание. В проверения търговски обект е било налично регистрирано фискално устройство, свързано с НАП, чрез което се отчитат продажбите с плащане в брой. Издаването на касова бележка с надпис "нефискален бон" при извършената контролна покупка не следва да се квалифицира като нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 3 ЗДДС. Не било ясно за какво нарушение е наложена ПАМ. Въпреки че е констатирал несъответствие между фактическите и правни основания за издаване на административния акт, първоинстанционният съд е приел, че актът е законосъобразен. Съдът не съобразил, че целта на акта не съответства на целта на закона. При определяне на срока на мярката е нарушен принципът на съразмерност. Загубите на приходи от стопанска дейност, в резултат на запечатването на обекта са по-големи от ползите от налагането на ПАМ. Иска се отмяна на съдебното решение и на ЗПАМ, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба – началник отдел "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез юрк. Илиев, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима и редовна, но неоснователна по съображения в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество неоснователна, поради следното: На 13.07.2019 г. в 10.39 ч. от инспектори по приходите при ЦУ на НАП е извършена проверка на търговски обект, описан в оспорената заповед, стопанисван от дружеството жалбоподател. При контролна покупка на стойност 11. 70 лева и прието плащане от служител на обекта не е издадена фискална касова бележка от регистрирано фискално устройство, нито от прошнурован и прономерован кочан с ръчни касови бележки. Вместо това, на органите по приходите е предоставена касова бележка, която видимо наподобява фискален касов бон, но с надпис "нефискален бон". От органите по приходите е установено, че при поискване от страна на други клиенти на фискален бон, от служителя на обекта са предоставяни бележки с черни печатни букви и надпис "нефискален бон". Бележката, предоставена на органите по приходите е отпечатана от устройство, намиращо се на плота, от който се извършват продажбите в обекта. То наподобява фискално устройство и е марка и модел "Daisy expert sx", от което е отпечатан дневен отчет № 037470/13.07.2019 г. Фискалното устройство не е свързано с НАП, от него се издават бележки, които не представляват фискални касови бонове, такива с надпис "нефискален бон" с дати 12.07.2019 г. и 13.07.2019 г. са намерени върху работния плот, от който са се извършвали продажбите. В хода на проверката е представено друго устройство, регистрирано в НАП с потвърждение № 3107474/22.03.2018 г., от което, след включването му е отпечатан фискален бон № 002096/13.07.2019 г. и ДФО № 002037/13.07.2019 г. В обекта не е открита книга за ДФО. Констатирана е разлика в размер на 59.28 лева между разчетената касова наличност от това устройство и фактическата касова наличност. Съставен е протокол за извършена проверка № 0394438/13.07.2019 г. Към него са приложени намерените в обекта нефискални касови бонове и издаденият такъв при контролната покупка, двата дневни финансови отчета. Снети са и обяснения от касиерката на обекта Л. Стойчева, която е казала, че на 13.07.2019 г. продажбите са отразявани на устройството, което не е свързано с НАП, поради липса на батерия на редовния касов апарат. Издадена е процесната заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0394438/01.08.2019 г., в която при описаната по-горе фактическа обстановка са направени правни изводи за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н – 18/13.12.2016 г. на МФ, който задължава лицата по чл. 3 от Наредбата да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. За констатираното нарушение и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "б" от ЗДДС, чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него да срок от 14 дни. Изложени са мотиви за срока във връзка с негативните последици за фиска от укриването на доходи при неотчитането на продажбите по надлежния ред чрез въведен в експлоатация и регистриран в НАП фискален касов апарат. Мястото на което е разположен търговския обект е оживено, има голям поток от клиенти, което обуславя извод за висока степен на обществена опасност на деянието. Противоправното поведение става известно на широк кръг от лица, клиенти на обекта. Срокът е съразмерен с тежестта на деянието и е съобразен с превантивната цел на законодателя да се преустанови наложената практика и да се създаде организация за отчитане на продажбите. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против ЗПАМ. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при издаването на акта процесуалните правила не са нарушени съществено. Главното касационно оплакване за неправилно квалифициране на безспорно установеното административно нарушение е намерило обоснован и законосъобразен отговор в мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Съставът на нарушението по чл. 7, ал. 1 от Наредба Н – 18/13.12.2006 г. на МФ е осъществен, което е общо неизпълнение на изискванията за реда и начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, регламентиран в Наредбата, съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "б" от ЗДДС. В случая безспорно е установено, че при контролната покупка на органите по приходите не е използвано регистрираното в НАП фискално устройство на жалбоподателя, а е издаден нефискален касов бон от нерегистрирано фискално устройство на друго лице. Споделят се напълно мотивите на първоинстанцинония съд, че нормата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС предвижда запечатване на търговския обект във всички случаи, изброени в т. 1 до т. 5., като в случая не е засегнато правото на защита на адресата на административния акт, защото описанието в мотивите на заповедта е достатъчно пълно и ясно, за да разбере жалбоподателят за какво се ангажира отговорността му. Обоснован е решаващият извод на съда, че са налице фактическите и правни основания, възприети, обосновани и доказани от административния орган, за да издаде своя акт, като в тези случаи, органът действа при условията на обвързана компетентност и при надлежно установено нарушение е длъжен да наложи и съответната ПАМ. Неоснователно е касационното оплакване за необоснованост на извода за съответствие на целта на административния акт с целта на закона. Целта е философска категория. Тя представлява идеален субективен образ на един желан резултат и желана реалност. Съответствието на административния акт с целта на закона е налице, когато чрез него се преследва постигане на целта на самия закон. Целта на закона може да е изрично посочена в него или да следва от съдържанието му. Изясняването на целта на закона е вид тълкуване, наречено телеологично. Целта на законовата норма, предвиждаща налагане на процесната принудителна административна мярка, е поведението на стопанските субекти да бъде съобразено със задълженията им да отчитат коректно приходите си от извършени продажби в брой. Тази цел се постига, от една страна, с преустановяването на възможността на търговеца да продължи за определен срок търговската си дейност, в която не изпълнява въпросните задължения, а от друга - с превенцията, както по отношение на него, така и на останалите стопански субекти за в бъдеще да не се извършват нарушения на тези задължения. Същата е и целта на оспорения пред АС административен акт, в производството, по издаването на който е установеното, че освен при контролната покупка, при проверката са намерени и други нефискални касови бонове от 13.07.2019 г. и от 12.07.2019 г. - ясен знак за системни пропуски в организацията на отчетността, търговецът и в други случаи не отчита извършените продажби с издаване на касов бон от регистрираното ФУ. Касаторът не посочва каква различна от законовата цел, според него, преследва административният акт. Оплакванията му са насочени предимно към това, че самата предвидена в ЗДДС ПАМ обективно не може да постигне целите по чл. 22 от ЗАНН – преустановяване, предотвратяване на нарушения и превенция по отношение на нарушителя. Логически, тези оплаквания не представляват и оплаквания за несъответствие на целта на акта с целта на закона, защото са насочени към обосноваване на невъзможност на постигане на законовата цел с това нормативно средство. Обосновано административният съд е приел, че процесната ПАМ е мотивирана за налагане на срок, различен от максималния по закон за запечатване на обекта, в който е извършено нарушението. Установеното неизпълнение на задълженията за отчитане на извършените продажби в брой и необходимостта от организиране работата на търговеца, в съответствие с изискванията на закона, са мотивирали административния орган да определи именно 14-дневен срок на запечатване на обекта. Изцяло в правомощието на органа, по целесъобразност, е да определи срока на наложената ПАМ, като в случая са изложени конкретни мотиви за този срок. Правилно съдът е преценил като пропорционална наложената мярка от гледна точка на установеното неотчитане на продажби. В същото време, не е наложен максималният срок, който може да бъде 30 дни, поради което и срокът е определен в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа на съразмерност. При този изход на процеса, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 100 лв. разноски за касационната инстанция. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение