Решение № 6417 от 29.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 595/2020 г.

Решение № 6417 от 29.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 595/2020 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" София в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централното управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), подадена чрез ст. юрк. К. Недков срещу Решение № 6460 от 01.11.2019 г., постановено по адм. дело № 7483/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 0394263 от 13.06.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена ПАМ на "Аврасиа" ЕООД – гр. София запечатване на търговски обект - Ресторант "Авразия", находящ се в гр. София, бул. "Христо Ботев", № 42 стопанисван и експлоатиран от "Аврасиа" ЕООД и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни. Касаторът навежда оплаквания за неправилност на атакуваното решение. Счита, че съдът неправилно е приел, че неотчетената продажба на стойност 2. 60 лв. е твърде ниска, за да обуславя налагането на ПАМ за период от 14 дни. При постановяване на решението, съдът не е взел предвид наличието на установената касова разлика в размер на 162. 75 лв. Твърди, че нарушението за което е издадена ЗПАМ е установено по безспорен начин и в ЗПАМ са изложени конкретни мотиви, поради което решението е неправилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Аврасиа" ЕООД не е взел становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участвалия по делото прокурор, е дала заключение, че касационната жалба е процесуално допустима и основателна в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211 АПК против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, а по същество – основателна, поради следното: С оспореното съдебно решение е отменена ЗПАМ № 0394263 от 13.06.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186 ЗДДС е наложена ПАМ на "Аврасиа" ЕООД – гр. София запечатване на търговски обект - Ресторант "Авразия", находящ се в гр. София, бул. "Христо Ботев", № 42 стопанисван и експлоатиран от "Аврасиа" ЕООД и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни. По делото е установено, че на 07.06.2019 г. в 09, 50 часа органи по приходите извършили проверка в обект, стопанисван от оспорващото дружество "Аврасиа" ЕООД, находящ се в гр. София, бул. "Христо Ботев", № 42 и представляващ ресторант "Авразия", при която констатирали, че в обекта при извършена контролна покупка на стойност 2. 60 лв., не е издаден фискален касов бон от работещото фискално устройство в обекта модел ОАТЕСБ, ИН на ФУ РТ 754286 и ФП № 02754286, регистрирано в НАП, плащането е прието от лицето С. Демир - продавач в търговския обект. Резултатите от проверката са обекгивирани в Протокол за извършена проверка от същата дата, подписан от органи по приходите, присъствали по време на извършване на проверката и от продавача. При проверката е установена и касова разлика в размер на 162. 75 лв. За да отмени оспорения акт административният съд е приел, че е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при доказано формално извършено нарушение, но размерът на неотчетената продажба 2. 60 лв. е твърде нисък, за да обуслови налагането на ПАМ за период от 14 дни, който съдът счел за непропорционален на нарушението. Съдът е приел, че нарушението, което е първо констатирано за търговеца и съизмеряващо се с неиздаването на фискален бон за контролна покупка на стойност от 2. 60 лв. не разкрива потенциал сериозно да накърни бюджета от една страна и не обуславя еднозначно заключение за съществуването на трайно незаконосъобразно бездействие на стопанския субект - от друга. Съдът е приел, че налагането на ПАМ за този срок не е в съответствие с целта на закона. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Не е спорно между страните, че при извършената проверка в търговския обект на дружеството не е издаден фискален бон от наличното, монтирано и работещо фискално устройство в обекта, за сумата от 2. 60 лв., платена в брой. В случая е нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите, съгласно която всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство при извършване на плащането в брой. Въз основа на установеното нарушение на съответната разпоредба, за административния орган е било налице задължението при обвързана компетентност успоредно с евентуално ангажиране на административно-наказателната отговорност на дружеството и независимо от това, да наложи принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС с последиците по чл. 187 ЗДДС, с оглед на което правилно от административния орган е приложен материалния закон. В случая, определеният срок за налагане на принудителната административна мярка е 14 дни, който е в рамките на законоустановения максимален срок от 30 дни. Освен това от представените доказателства по делото се установява наличието на касова разлика в размер на 162. 75 лв. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че в обжалвания акт са изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценката за съответствие на целта на акта с целта на закона. Незаконосъобразни са изводите на първоинстанционният съд, че целта на оспорената заповед не съответства на целта на закона. След като законът императивно предвижда в чл. 186, ал. 1 ЗДДС, в кои случаи административният орган има задължението успоредно с ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството, да наложи принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС с последиците по чл. 187 ЗДДС, то той действа при обвързана компетентност. Целта на тази правна уредба е да попречи на недобросъвестните стопански субекти от една страна да продължават да нарушават правилата за отчитане на извършените от тях продажби в брой, а от друга- превантивно да ги насърчава да се въздържат от подобно поведение в бъдеще. Към същите цели е насочена и оспорената заповед, при безспорно установеното извършване на административно нарушение и наличието на данни за системност на нарушението. Необосновани са изводите на съда, че извършването на нарушението за първи път означава, че то е инцидентно, а не системно. Действително, размерът на неотчетената продажба при контролната покупка е нисък, но от данните по делото се установява, че към момента на проверката е налице и касова разлика между отчетените продажби по фискалното устройство и наличните пари в касата в размер на 162. 75 лв., което обосновава извод за системно неиздаване на касови бележки от работещото фискално устройство. При това, необоснован е и изводът на първоинстанционния съд за непропорционалност на срока на запечатването. По изложените съображения, обжалваното решение като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон следва да се отмени и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу оспорената заповед. В касационната жалба и пред съда, касаторът е претендирал заплащане на юрисконсултско възнаграждение. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции е основателна и такова следва да му се присъди в общ размер на 200 лв., по 100 лв. за всяка съдебна инстанция. Платена държавна такса в размер на 70 лв. за касационна инстанция, не е претендирана нито с касационната жалба, нито в откритото съдебно заседание на 20.05.2020 г., поради което не следва да се присъжда. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение