Решение № 12066 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7355/2010 г.

Решение № 12066 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7355/2010 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на Атанас Стоянов Рапов, Станчо Атанасов Рапов и Стоян Атанасов Рапов чрез техния пълномощник решение № 84/19.02.2010 г. на Министерския съвет на Република България, с което е обявена територията на обект "Водна учебна спортна база на Националната спортна академия "Васил Левски" - Несебър" с площ 135,30 дка за обект с национално значение. Твърди се в жалбата, че собствените им имоти, съответно с идентификатори № 51500.510.129, № 51500.510.49 и 51500.510. 50 по кадастралната карта на гр. Несебър попадат в обхвата на оспореното решение. Претендират отмяна на оспореното решение. Ответникът по жалбата - Министерски съвет, чрез своя пълномощник намира за неоснователна подадената жалба Заинтересованите страни Министерството на физическото възпитание и спорта и Националната спортна академия "Васил Левски", чрез своите пълномощници счита подадената жалба за неоснователна. Заинтересованата страна -Министерство на образованието, младежта и науката не взема становище. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди представените по делото доказателства и направените от страните доводи, намира следното: I. По допустимостта на жалбата: По делото като доказателство са представено решение № 574-Н на Общинската служба по земеделие гр. Несебър, с което на Атанас Стоянов Рапов като наследник е признато правото на собственост на поземлен имот с идентификатор № 51500.510.129, находящ се в м. Акротирия, гр. Несебър, като е представено и копие от скицата на имота от службата по геодезия и кадастър-гр. Бургас. Представено е и копие от нотариален акт № 190/8.05.2002 г. по вписването на службата по вписванията, според който Станчо Атанасов Рапов е собственик на УПИ V-794 по подробния устройствен план на м. Акротирия, град Несебър. За имота е представено и копие от скица № 11588/2.04.2008 г., на службата по геодезия и кадастър - гр. Бургас, от която се установява идентичността на имота по цитирания нотариален акт и поземлен имот с идентификатор № 51500.510.49 по кадастралната карта на гр. Несебър. Третият жалбоподател се легитимира като собственик на УПИ VI-794 по подробния устройствен план на гр. Несебър, но за този имот не се представя скица на службата за геодезия и кадастър - гр. Бургас за идентичност между него и поземлен имот с идентификатор 51500.510. 50 по кадастралната карта на гр. Несебър. И трите поземлени имоти са включени в територията, обявена за обект с национално значение с оспореното решение на Министерския съвет. Следователно за жалбоподателите е налице правен интерес от оспорване на решението на Министерския съвет, но само в частта му, касаеща техните имоти и жалбите им са допустими досежно частта от оспорения административен акт, визиращи тези поземлени имоти. В останалата си част оспореното решение не поражда задължения, нито пък непосредствено засяга или застрашава права, свободи или законни интереси на жалбоподателите. Поради това жалбата им в частта, касаеща поземлените имоти - предмет на решението на Министерския съвет, извън описаните в жалбата с идентификатори № 51500.510.129, ПИ № 51500.510.49 и 51500.510.50 по кадастралната карта на гр. Несебър, поради липса на правен интерес от оспорване като недопустима ще следва да бъде оставена без разглеждане. Правото на жалба е субективно материално право, което може да бъде упражнено от неговия носител или надлежно упълномощено от него лице. В конкретния случай това субективно право принадлежи на адресатите на акта - собствениците на поземлените имоти в обхвата на решението на Министерския съвет, като всеки от тях следва да подаде жалба срещу това решение в частта, с която са засегнати неговите права. II. По основателността на жалбата: Разгледана по същество, жалбата е основателна. С оспореното решение № 84/19.02.2010 г. на Министерския съвет на основание § 5, т. 62 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията е обявена територията на обект "Водна учебна спортна база на Националната спортна академия "Васил Левски" - Несебър" с площ 135,30 дка за обект с национално значение. В посочената норма обаче е определен само смисъла на понятието "обект с национално значение". Разпоредбата не е материалноправна и не съдържа предпоставки за признаване на обособена територия за обект с национално значение. В този смисъл посочената норма не съставлява правно основание за издаване на акт със съдържание и последица като оспорения. Въпросът относно спортните обекти и съоръжения е уреден в текста на чл. 47а от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС). Съгласно ал. 1 на цитираната норма спортните обекти и съоръжения с национално значение, представляващи публична собственост, са определените съгласно приложение № 1, което приложение може да се изменя от Народното събрание по предложение на Министерския съвет. В ал. 3 на чл. 47а от ЗФВС е посочено, че спортните обекти и съоръжения - публична държавна собственост, предоставени за управление на Националната спортна академия "Васил Левски", са обекти с национално значение. При анализ на тази специална разпоредба се налага извода, че за да бъдат определени спортните обекти и съоръжения на посочената академия като обекти с национално значение, следва да са налице две предпоставки: въпросният обект следва да е публична държавна собственост и да е бил предоставен за ползване от Министерския съвет по реда на чл. 6 и чл. 10 от Правилника за приложение на Закона за държавната собственост (ППЗДС). Липсата на която и да е от тези предпоставки не може да бъде заместена с акт на Министерския съвет от вида на процесния. Това е така, защото с предоставянето на обект - публична държавна собственост, за ползване на Националната спортна академия "Васил Левски", този обект става такъв с национално значение по силата на закона, а не по силата на решение на Министерския съвет. В случая и двете визирани в закона предпоставки липсват. Както беше посочено по-горе, поземлени имоти с идентификатори № 51500.510.129 и № 51500.510.49 са частна собственост на двама от оспорващите. По делото няма данни и посочените имоти да са били предоставяни за управление на Националната спортна академия "Васил Левски" по реда на чл. 6 и следващите от ППЗДС. По делото са представени два акта за държавна собственост на недвижими имоти № № 382 и 383, издадени на 20.01.1974 г., с които на посочената академия (тогава ВИФ "Георги Димитров") са предоставени сгради. Представен е и акт № 4744/17.09.2009 г. за публична държавна собственост, в който е отразено, че на Националната спортна академия "Васил Левски" са предоставени права на управление върху описаните в акта имоти, но тези имоти представляват сгради. Не са представени доказателства по делото, удостоверяващи предоставянето на ПИ с идентификатори № 51500.510.129 и № 51500.510.49 в м. Акротирия, гр. Несебър за ползване на академията. С оглед горното подадената от Атанас Стоянов Рапов и Станчо Атанасов Рапов жалба се явява основателна. С оспореното решение на Министерския съвет в нарушение на разпоредбата на чл. 47а, ал. 3 от ЗФВС са обявени за част от обект с национално значение имоти, собственост на първите двама жалбоподатели. Поради това решението в оспорената му част ще следва да бъде отменено. Жалбата на Стоян Атанасов Рапов е неоснователна при следните съображения: Същият не доказва собственически права върху поземлен имот с идентификатор № 51500.510.50, а само за УПИ VI-794 по подробния устройствен план на гр. Несебър. Доказателства за идентичност между този поземлен имот и описания УПИ VI-794 по горецитирания нотариален акт липсват. По делото е представено и решение № 132/21.05.2010 г. по гр. д. № 1558/09 г. на ВКС, с което по реда на извънредния способ е отменено влязлото в сила решение № 132/24.06.2008 г. по гр. д. № 676/2007 г. на Бургаския окръжен съд за признати собственически права на С. А. Р срещу Национална спортна академия "Васил Левски" за УПИ 794. Това решение обаче сочи само на възстановена висящност на спора, но не доказва фактът, че имотът и кой точно е станал държавен и е отреден за изграждане на водна база за нуждите на НСА "Васил Левски". По делото е представено и пълномощно за платен адвокатски хонорар, но такава претенция не е заявена от жалбоподателите или от техния пълномощник, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 159, т. 4 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,