Решение № 475 от 15.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1420/2012 г.

Решение № 475 от 15.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1420/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите И. Г. М. и П. М. С. против въззивно решение № 168 от 16.05.2012 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 130/2012 г. Жалбите почиват на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК с искане за намаляване на наказанието. В съдебно заседание защитникът (адв. И.) поддържа жалбите по изложените в тях съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда от 2.11.2011 г. по н. о. х. д. № 3370/2011 г. Софийският градски съд е признал подсъдимите И. Г. М. и П. М. С. за виновни в това, на 1.11.2010 г. в гр. С. в съучастие като съизвършители и при условията на опасен рецидив да са извършили грабеж на П. С. М., придружен със средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29 НК (за подсъдимия М. във вр с чл. 29, ал. 1, б. "б" НК, а за подсъдимия С. във вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" НК). Предвид изискванията на чл. 58а НК съдът е наложил на подсъдимия И. Г. М. наказание от четири години и два месеца лишаване от свобода, а на подсъдимия П. М. С. наказание от пет години и два месеца лишаване от свобода. На основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС е определил затворническо общежитие от закрит тип и първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Подсъдимите са осъдени солидарно да заплатят на П. С. М. обезщетение за причинени неимуществени вреди и в тяхна тежест са възложени разноските по делото. С решение № 168 от 16.05.2012 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 130/2012 г. присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена. Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Предвид сходното им съдържание Върховният касационен съд намира, че следва да ги разгледа заедно. Всеки от подсъдимите изтъква на преден план направеното самопризнание като обстоятелство в подкрепа на искането за намаляване на наказанието. В допълнение подсъдимият М. подчертава обстоятелството, че е баща на две деца и в очакване на трето. Направеното самопризнание е условие за разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура по гл. 27 НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, поради което не може да бъде повторно отчитано при индивидуализация на наказанието. Тежкото семейно и социално положение на подсъдимия М. са обстоятелства, които са били взети предвид като смекчаващи отговорността и тяхната тежест адекватно е била отчетена при отмерване на наказанието. Определеното наказание на подсъдимия С. и на подсъдимия М. държи сметка и за останалите обстоятелства, които са очертавали конкретната степен на обществена опасност на деянието (относително висока стойност на предмета на престъпление, продължителна и интензивна принуда, причинени две телесни увреждания с белези на средна телесна повреда и множество по-леки увреждания), участието на всеки от подсъдимите (по-голяма активност на подсъдимия С.) в общо извършеното престъпление и съвкупността от данни за личността на дееца. В тази връзка съдът не е могъл да пренебрегне и отегчаващите отговорността обстоятелства, валидни за подсъдимия С. с оглед спецификата на предходната престъпна дейност (преимуществено от престъпления срещу собствеността) и краткия интервал от време между освобождаването му от затвора и извършеното престъпление. Ето защо Върховният касационен съд не намира явна несправедливост, която да подкрепя касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, респективно да налага намаляване на наказанието на някой от подсъдимите. Наказанието е било индивидуализирано в съответствие с всички значими по този въпрос обстоятелства и отговаря на необходимостта от постигане на целите, посочени в чл. 36 НК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК,