Решение № 10009 от 20.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9354/2017 г.
ВАСIII отделение20.07.2018 г.докладчик т Искра Александрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 91/26.06.17 г., постановено по адм. д. № 112/16 г. от Административния съд - Л., в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане на законната лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лева, за периода от 06.03.2013 г. до окончателното му изплащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Агенцията за държавен финансов контрол да заплати на М. М. П. законна лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лева, причинени от отмененото като незаконосъобразно НП № 11012086 от 21.06.2012 г., издадено от директора на АДФК, за периода от 06.03.2013 г. до окончателното изплащане на сумата на присъденото обезщетение. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 10009 от 20.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9354/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. М. П. против решение № 91/26.06.17 г., постановено по адм. д. № 112/16 г. от Административния съд - Л., в отхвърлителната му част. С решението в обжалваната му част, административният съд е отхвърлил иска за обезщетяване на имуществени вреди за разликата над 600 лева до пълния предявен размер-1003 лева от отменено като незаконосъобрано наказателно постановление ( НП), отхвърлил е акцесорният иск за заплащане на лихви в размер на 1596,59 лева върху главницата от 600 лева за периода - 06.03.2016 г. -13.04.2016 г. като е отхвърлил и искането за заплащане на законната лихва върху главницата от 600 лева от датата на предявяване на исковата молба-13.04.2016 г. до окончателното й изплащане, както и е отхвърли иска за заплащане на обезщетение в размер на 5000 лева за неимуществени вреди, които се претендират като резултат от същото отменено наказателно постановление. В касационната жалба се поддържа неправилност на съдебното решение в обжалваната му част и се иска неговата отмяна. Претендират се разноски за касационната инстанция. Ответникът - Агенцията за държавна финансова инспекция оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки, представени от процесуалния й представител. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по делото, за която решението в обжалваната му част е неблагоприятно. Жалбата е подадена в законоустановения срок за това. По основателността й, съдът приема следното: Предявените пред административния съд искове са за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди във връзка с отменено наказателно постановление, издадено от длъжностно лице на ответника. Като имуществени вреди са претендирани разноските, направени за адвокатска защита в производствата (пред Троянския районен съд и пред Административния съд-Л.) по жалбата срещу НП, както и разноски, които са платени на адвоката за командировъчни разходи - пътни и дневни във връзка с явяването му на заседанията по образуваното съдебно производство. Ищецът е твърдял, че тъй като ответникът чрез неговите длъжностни лица се е постарал да се разчуе за издаденото НП, са му били засегнати честта, достойнството, както и репутацията му. Това положение рефлектирало върху емоционалното състояние на ищеца и той станал потиснат, без желание за осъществяване на контакти с познати, станал нервен и депресиран. В резултат на тези претърпени емоционални състояния, ищецът претендира обезщетяване за претърпени неимуществени вреди в размер на 5 000 лева. Административният съд е установил, че с НП№ 11012086/21.06.12 г., издадено от директора на АДФК на М. М. П. е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лева, на осн. чл. 56 от Правилника за приложение на Закона за обществените поръчки във вр. с чл. 32, ал. 1 ЗАНН вр. с чл. 57, ал. 2 ППЗОП за нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 10 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от същия правилник. Установено е от съда, че това НП е отменено с влязло в сила решение. Съдът е установил, че по повод обжалването на НП, ищецът е потърсил правна помощ и е упълномощил адвокат за процесуалното му представителство в съдебното производство. За да отхвърли частично иска за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, съдът е приел, че претендираните като такива от ищеца разходи за командировачни на адвоката му, не са доказани, както и че не е доказана причинната връзка между тях и наказателното постановление. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на съда, че представената от ищеца служебна бележка от адвоката, осъществявал процесуалното му представителство в производствата по делата срещу НП, не доказва извършването на този разход. Правилно, съдът не е кредитирал и съдебно-икономическата експертиза, тъй като тя не доказва, нито направата на разхода, нито връзката му с отмененото НП. В подкрепа на изложените мотиви от съда, липсват данни тези разходи да са договорени като допълнително задължение на клиента в рамките на сключения между адвоката и ищеца договор за предоставяне на адвокатската услуга. За да отхвърли иска за присъждане на лихва върху размера на присъденото обезщетение за претърпени имуществени вреди от 600 лева, съдът е посочил, че присъденото обезщетение е за сторени разноски за адвокатска защита върху които в общия случай на присъждането им, лихви не се дължат. Този извод на съда не се споделя от настоящия съдебен състав на касационната инстанция. В конкретния случай, не се претендира присъждане на разноски, направени в съдебните производства, а заплащане на обезщетение за претърпяна загуба в размера на направените разноски за адвокатска защита. Върху размера на присъденото от съда обезщетение се дължи и законна лихва в случай, че такова се присъжда и лихва изрично е поискана. Съобразно приетото в ТР № 3/04 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, началният момент, от който лихвата за забава може да се претендира е датата, на която е влязло в сила решението, с което се отменя унищожаемия акт. В конкретния случай, тази дата е датата на постановяване на решението на Административния съд -Л., с което е потвърдено решението на Троянския районен съд, а именно - 06.03.13 г., която съвпада и с началната дата на периода, за който ищецът иска присъждане на мораторна лихва. По тези съображения, следва да се отмени решението на съда в частта, в която е отхвърлен иска за присъждане на законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди върху главницата от 600 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на отменено като незаконосъобразно НП и такава следва да се присъди, считано от 06.03.13 г. до окончателното изплащане на сумата. Обосновано и правилно е решението на административния съд в частта, в която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претендирано от ищеца. След преценка на събраните по делото доказателства, настоящата съдебна инстанция напълно споделя решаващия извод на съда, че не са налице такива, които да обосновават конкретно връзката между негативните емоции на ищеца и въпросното НП. От твърденията на самия ищец в исковата молба, става ясно, че той е страдал от факта, че се е разчуло за наложеното му административно наказание, като за разпространението на тази информация сочи проверяващите длъжностни лица на ответника. Това обстоятелство не е доказано по делото. Разпитаният по делото свидетел Колев съобщава за разнасяне на слухове за злоупотреби. От тези свидетелски показания не става ясен конкретния източник на тези слухове. От друга страна, свидетелят съобщава за заведени "дела", като е посочил, че ищецът не му е споменавал, че се е затворил точно от въпросното НП. Въз основа на тези данни по делото, обоснован и верен е изводът на административния съд за липсата на причинна връзка между процесното НП и изживяните от ищеца негативни емоции. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд