Решение № 2025 от 17.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9155/2016 г.

Решение № 2025 от 17.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9155/2016 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Р. Ш., гражданин на Афганистан, роден на хх.хх.хххх г., представляван от адв. М. А., срещу решение № 319 от 21.06.2016 г. по адм. д. 391/2016 г. на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата за нищожност на заповед рег. № 312з-346/20.02.2016 г. на началника на Група "Миграция"-СДВР при ОДМВР-П. Излага касационни основания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е формирал изводи относно доводите в жалбата пред административния съд, че не е придружен пълнолетен, тъй като лицето за което е прието, че го придружава не е негов роднина, не отговаря за него по силата на закон или обичай. Счита, че решението е неправилно и поради нарушение на императивната материалноправна норма на чл. 44, ал. 9, изр. трето от ЗЧРБ, която безусловно забранява настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци по отношение на непридружените малолетни и непълнолетни лица. Ответната страна е представила писмен отговор. Излага доводи, че Б. А. А. е заявил, че придружава Р. Ш. и пътуват заедно, че Р. Ш. е включен в заповедта за настаняване на Б. А. А. с негово съгласие. Заявява, че са уведомени с писмо от началника на РПЦ С. при ДАБ, че след като е започнало производство по предоставяне на статут на бежанец, на 27.05.2016 г. Б. А. А. и Р. Ш. самоволно са напуснали заявения от тях адрес и са в неизвестност. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. В случая жалбоподателят е придружен непълнолетен, поради което не е нарушена и забраната на чл. 44, ал. 9, пр. трето от ЗЧРБ - непълнолетни лица да не се настаняват в СДНЧ. Не са нарушени и нормите на Закона за закрила на детето. Разпоредбата на чл. 44, ал. 9, изр. последно от ЗЧРБ, която предвижда, че органът, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, уведомява съответната дирекция "Социално подпомагане", която предприема мерки за закрила съгласно Закона за закрила на детето, се прилага след издаване на заповедта. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Оспорена е пред съда заповед рег. № 312з-346/20.02.2016 г. на началника на Група "Миграция"-СДВР при ОДМВР-П. която е относно: налагане на принудително настаняване на чужденец в Cпециален дом за временно настаняване на чужденци - С., на основание чл. 44, ал. 6, 9 и 10 от ЗЧРБ, предвид факта, че чуждият гражданин Б. А. А., роден на хх.хх.хххх г., гражданин на Афганистан, е с наложена принудителна мярка по чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ, Заповед рег. № 312з-348/20.02.2016 г. на началника на Група "Миграция"-СДВР при ОДМВР-П. и необходимото време за организация за пътуване на лицето до страната по произход, е наложено принудително настаняване в СДНВЧ - С., за не повече от 3 месеца на лицето Б. И., роден на хх.хх.хххх г., гражданин на Афганистан и Р. Ш., роден на хх.хх.хххх г., гражданин на Афганистан. Допуснато е предварително изпълнение на заповедта. Оспорващото лице Р. Ш., като придружавано лице е настанено в СДНВЧ - С. с процесната заповед. За отхвърли жалбата за нищожност на заповедта, съдът е приел, че е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му по закон. По делото е представена заповед рег. № 3123-902/31.07.2015 г. на директор на ОД на МВР П., с която се оправомощава началник на група "Миграция" при ОД на МВР П. да издава заповеди по чл. 44, ал. 5 и 6 т ЗЧРБ. При издаването на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, актът съдържа мотиви - в обстоятелствената му част има позоваване на правно релевантните факти, като удостоверяващите ги доказателства са приложени към административната преписка. Актът е мотивиран с посочване на издадената заповед за принудително отвеждане на лицето и необходимостта от създаването на организация за извеждането му от Р България, което се явява пречка за незабавното изпълнение на наложената мярка. Не се установява липса на компетентност на административния орган и издаване на административния акт при пълна липса на материалноправни предпоставки, предвидени за неговото издаване, които да правят акта негоден да породи правни последици. Решението е правилно, като правен резултат. Пред административния съд жалбоподателят изложил доводи, че заповедта противоречи на императивната материалноправна норма на чл. 44, ал. 9, изречение трето ЗЧРБ, тъй като не отговаря на действителните факти и обстоятелства по случая записаното в заповедта, че е придружен непълнолетен, няма пряка роднинска връзка с Б. А. А. и е непридружен непълнолетен в производство по предоставяне на закрила пред ДАБ. Посочил, че съгласно чл. 25, ал. 1 ЗУБ на непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ или получил международна закрила, който е на територията на Р. Б., се назначава представител от общинската администрация, определен от кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице и че съгласно чл. 15, ал. 8 на ЗЗД има право на правна помощ, поради което правото му на защита е нарушено. Съдът е посочил, че не е налице нарушение на материалните разпоредби на закона, следователно е приел, че жалбоподателят е придружен пълнолетен. Това е видно и от данните по представената в съдебното производство административна преписка, които не са оспорени от жалбоподателя. Сочи се ответната страна, че при разговорите проведени с чужденците се е установило, че сред тях има непълнолетни лица. С помоща на осъществена конферентна връзка с българския гражданин от афганистански произход Г. Ш. М., ЕГН **********, е снета самоличността на двете лица. Б. А. А. притежавал национален документ за самоличност, по който е установена самоличността му. Б. А. А. е бил уведомен, че спрямо него започва процедура за налагане на принудителна административна мярка по чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ "принудително отвеждане до границата на РБългария". Същият е попитан дали познава Р. Ш., дали е съгласен да ги придружава, защото последният е непълнолетен. Б. А. А. заявил, че познава лицето, пътуват заедно и го придружава. На основание чл. 44, ал. 6, 9 и 10 от Закона за чужденците в Р. Б., лицето Р. Ш., като придружен непълнолетен е включен в заповедта по чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ и в заповедта за настаняване в СДВНЧ при дирекция "Миграция", наложена спрямо Б. А. А. с негово съгласие. Пред административния съд е представено писмо изх. № 459/07.06.2016 г. на Държавната агенция за бежанците, в което има данни, че Б. А. А., както и Б. И. и Р. Ш. /лицата, които е придружавал съгласно заповед рег. № 312з-346/20.02.2016 г. на началника на Група "Миграция"-СДВР при ОДМВР - П. / са подали молби за закрила и са били настанени в гр. С., ул. "М." ..№... А, като последствие са напуснали самоволно адреса. Следователно правилно е прието от съда, че не е налице нарушение на материалния закон, жалбоподателят е бил придружен. Освен това нарушението на материалния закон е основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, докато в настоящото производство се претендира обявяването й за нищожна. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение