Решение № 9618 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4577/2020 г.

Решение № 9618 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4577/2020 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Директора на Областна Дирекция /ОД/ на Д. фонд /ДФ/ "Земеделие" – гр. Р., подадена чрез процесуалния му представител юрк. Железарова, против Решение № 3 от 07.02.2020 г., постановено по адм. дело № 119/2019 г. по описа на Административен съд - С., с което е обявен за нищожен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 19/112/09847/3/01/04/01 от 19.04.2019 г., издаден от Директора на ОД на ДФ "Земеделие" гр. Р., с който е определено подлежащо на възстановяване от М. Р., публично държавно вземане в размер на 48 892 лева, на основание чл. 33, ал. 1 във връзка с чл. 8а ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/03.04.08 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /наричана по-долу само Наредба № 9/2008 г. / и са присъдени разноски в полза на жалбоподателя. С доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, се претендира неговата отмяна. Подробни съображения са развити в касационната жалба и депозираната молба с характер на писмени бележки и се свеждат до неправилната според касатора преценка на първоинстанционния съд относно липсата на териториална компетентност за издателя на индивидуалния административен акт. Заявен е и претеция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на евентуално заплатения и претендиран под формата на разноски адвокатски хонорар. Ответникът – М. Р. – оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Станев, по подробни съображения, изложени в пледоарията в хода по същество, и заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и да му бъдат присъдени разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – С. е бил АУПДВ № 19/112/09847/3/01/04/01 от 19.04.2019 г. на Директора на ОД на ДФ "Земеделие" гр. Р., с който е определено подлежащо на възстановяване от М. Р., публично държавно вземане в размер на 48 892 лева, на основание чл. 33, ал. 1 във връзка с чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/2008 г., ведно с лихви за забава. Фактическото основание, посочено в акта, е установеното, че икономическият размер на стопанството на подпомаганото лице е намалял чувствително - до 0 икономически единици /ИЕ/, с което е прието да е осъществен фактическия състав на нормата на чл. 33, ал. 1 във вр. с чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/2008 г. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, а по съществото на спора – че обжалваният административен акт е издаден от некомпетентен орган, който извод е изведен въз основа на преценка на характера на административното производство, относимите правни норми на Закона за подпомагане на земеделските производители /ППЗП/, Законът за управление на средствата от европейските структурни инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, респ. приложимата Наредба № 9/2008 г. и съдържанието на представената заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" – С., издадена на основата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП. Изложил е съображения, че в случая органът, издал оспорения АУПДВ – Директорът на ОД на ДФ"Земеделие" – Р. е териториално некомпетентен, тъй като не се явява длъжностно лице, което с оглед териториалния обхват на упражняване на служебните му правомощия е оправомощено да издава визираните актове. Установил е, че ползвателят и неговото земеделско стопанство се намират в с. Г., общ. С., обл. Р. /безспорно е, че в гр. С. съществува ОД на ДФ"Земеделие" – С./, поради което е достигнал до извода, че Директорът на ОД на ДФ "Земеделие" - Р. е упражнил права по издаване на АУПДВ, без да му е предоставена валидно власт затова. С оглед на това е приел, че е налице основанието по чл. 146, т. 1 от АПК. Настоящият съдебен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно. Принципно правилно се поддържа в касационната жалба, но това не е и спорно по делото и е възприето от състава на административния съд, че съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и процесното на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон.